Дек 16
Понеделник

Видео

Интервю

Дженифър Лопес: Не ме интересуват парите!
Списание: GQ

Дженифър Лопес е една от иконите на днешното време. Тя успява да се изкачи по стълбицата на успеха и от обикновено момиче от Бронкс, Ню Йорк застава на върха на музикалната индустрия. През кариерата си е получила 400 номинации и 126 награди, а нейният албум J to tha L-O! The Remixes е вписан в рекордите на Гинес за първия албум, съдържащ ремикси, който стига до номер 1 в класацията на Billboard 200.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Кейт и Уилям готвят коледни сладкиши в ТВ шоу

Резултат с изображение за Кейт и Уилям готвят коледни сладкиши в ТВ шоуПринц Уилям и херцогиня Кейт тайно заснеха серия от британското шоу The Great British Bake Off, което преди време имаше и български вариант - "Bake Off: Най-сладкото състезание".

Продължава...

Напусна ни великата Стоянка Мутафова

Резултат с изображение за Напусна ни великата Стоянка Мутафова97-годишната легенда на българския театър е издъхнала рано тази сутрин.

Продължава...
Данъчните закони скараха управляващи и опозиция Печат Е-мейл
Четвъртък, 07 Ноември 2019 09:25

Народно събраниеБСП предложи финансовото министерство да се прекръсти на "Максим Горки"

Разгорещен дебат в пленарната зала предизвикаха промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, гласувани на първо четене от парламента днес. Депутатите ги одобриха със 104 гласа „за“, 84 - „против“ и 3 - „въздържал се“, а в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се прави препратка към други към други данъчни закони, сред които Законът за ДДС, Законът за акцизите и данъчните складове и Законът за местните данъци и такси.

Вносител на промените е Министерски съвет, а те предизвикаха остра реакция от страна на опозицията още в началото на обсъжданията. „През един закон, през един дебат, през едно четене, през един доклад вие правите промяна в цялата приходна част на бюджета“, обвини управляващите депутатът от БСП Филип Попов. Според него мнозинството се опитва „на тъмно“ да регулира приходите на държавата, решавайки „колко кожи да смъкнат от гърба на българските граждани“. Съпъртиецът му Румен Гечев също излезе с поредица от критики по темата.

Според него не е ясно какви ще са ефектите върху бюджетните приходи и разходи с готвените промени. „Сто пъти в Бюджетна комисия предупреждавахме колегите от Министерство на финансите, където би следвало да работят квалифицирани специалисти, да не се правят на институт по литература и да не ни предлагат есета“, заяви той, критикувайки мотивите на правителството, в които според него няма нито едно число.

„Да прекръстим Министерството на финансите на „Максим Горки“, пошегува се той от трибуната.

Според Румен Гечев има и друг тревожен факт – с честите промени в данъчното законодателство страната ни дава лош сигнал към чуждите инвеститори. За пример той даде именно Законът за корпоративното подоходно облагане, заради измененията в който има над 40 публикации в Държавен вестник от 2010 година насам. „Законът е направен на „швейцарско сирене“. Кажете ми коя българска или чужда фирма може да прави бизнес планиране?“-попита той от трибуната.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова се опита да успокои страстите. „Законът за корпоративното подоходно облагане в 90 % транспонира европейски директиви, за които цялата зала трябва да е съгласна“, заяви тя и подчерта, че друга част от новите текстове се отнася до намаляването на административната тежест за данъкоплатците, което би следвало да получи подкрепата на всички.

„Не съм съгласна с това, че е нямало достатъчно време за обсъждани и за вземане на различни мнения. Законът е гледан в Комисия по бюджет и финанси на 9 октомври. Днес сме 6 ноември - един месец по-късно. Мисля, че всеки, който искаше да търси различни мнения и обсъждания на текстовете, можеше да го направи“, отговори тя на критиките на опозицията.

dariknews.bg/

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...