Апр 01
Сряда

Видео

Интервю

Кметът на Смолян: Не сме като японците или германците, но става въпрос за живота на близките ни

Кметът на Смолян: Не сме като японците или германците, но става въпрос за живота на близките ниНиколай Мелемов е за трети мандат кмет на община Смолян. В областния град има потвърдени случаи на коронавирус. Потърсихме градоначалника за интервю относно мерките, които са предприети, след като заразата е така близо.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Пласидо Доминго: Добре съм, благодаря на всички за обичта, стойте си у дома

Пласидо ДомингоОперният певец Пласидо Доминго разпространи съобщение, че е в дома си и "се чувства добре", предаде Асошиейтед прес.

Певецът, който е на 79 години, беше хоспитализиран в Мексико, след като се зарази с коронавирус. Той обяви, че тестът му е положителен на 22 март и се изолира в дома си.

Продължава...

Няма да повярвате с какво се запасяват хората при коронавирус

Tурците купуват одеколон, французите - презервативи, за какво харчат българите? Отговор дава Али Гюлен в материал за турския вестник „Сьозджу”

Продължава...
Новини от фронта - какво ни припомни покушението срещу Слави Ангелов Печат Е-мейл
Петък, 20 Март 2020 10:53

Журналистът и главен редактор на "168 часа" Слави Ангелов бе нападнат на 17 март на столичния бул. "Дондуков".Жестокият побой, чиято жертва стана главният редактор на в. "168 часа" Слави Ангелов, е сред най-тежките покушения срещу българската журналистика през последните 20 години. През цялото това време хората, които по призвание и дълг трябва да "модерират" разговора между гражданите и властта, се чувстваха по-скоро изоставени в битките си за публичност и справедливост.

"Журналистите в България са атакувани както от организирани престъпни групировки, така и от властите, които насърчават атаките срещу тях, вместо да ги защитават", пише в доклада на международната неправителствена организация "Репортери без граници" за 2019 година. А примерите, които доказват цинизма в политическото говорене по адрес на българските журналисти, са печално потвърждение на тази констатация.

Случаят с "мисирките" на Борисов е сред най-ярките. А безучастната, формална и почти едносричната позиция на главния прокурор Иван Гешев след побоя над Слави Ангелов не дава кой знае какви надежди, че за разлика от други подобни случаи, това разследване ще стигне до справедлив край. Така побоите, заплахите и униженията, чиято жертва стават български журналисти, най-вероятно ще продължат да следват поредните номера на

срамна и печална статистика.

Криминалния репортер на "Труд" Анна Заркова бе залята със сярна киселина на спирка в столичния кв. "Младост 1" на 11 май 1998 г. Поръчителят и извършителят на покушението не са открити и до днес.

През юни 1999 г. журналистът от в. Капитал Алексей Лазаров (в момента управляващ редактор на изданието) беше пребит пред дома си от трима маскирани мъже. Тогава в знак на подкрепа към Лазаров изданието за първи път смени черно-бялата илюстрация на първата си страница с цветна - окървавената му журналистическа карта.

През април 2006 г. пред дома на разследващия журналист от "Нова телевизия" Васил Иванов бяха взривени 400 гр. тротил, а жертви нямаше благодарение единствено на чистата случайност.

Журналистът Огнян Стефанов, издател и главен редактор на сайта "Фрог нюз", беше пребит с чукове и железни пръти от неизвестни лица през септември 2008 г.

Всички тези престъпления бяха предшествани или съпътствани от многобройни опити за сплашване и натиск срещу журналисти.

В ранните часове на 27 февруари 2000 г. беше подпалена колата на друг журналист от в. "Капитал" - Момчил Милев. По това време негов ресор са армията и съдебната система.

На 13 октомври 2011 г. беше взривен автомобилът на журналистът Сашо Диков. Извършителите не бяха открити.

На 16 септември 2013 г. беше запалена и колата на журналистката Генка Шикерова (по това време водеща на сутрешния блок на Би Ти Ви). Палежът бе свързан с работата на Шикерова. Българският хелзинкски комитет определи случилото се като очевиден опит за сплашване и настоя за бързо разследване, но това не се случи.

През 2014 г. Комисията за финансов надзор наложи рекордни глоби на седмичника "Капитал", врачанските издания "Зов нюз" и "Конкурент", както и на сайта "Биволъ". Тази война срещу медиите започна след сериозните сътресения в българския финансов сектор и на практика беше опит за заглушаване на дебата за лошото управление и липсата на ефективен надзор над банките в страната.

На 25 юли 2017 г. репортерът на Българската национална телевизия Иво Никодимов беше нападнат посред бял ден от трима неизвестни в Борисова градина в София, след като и преди това беше получавал заплахи заради работата си в сферата на наказателно-правни теми. Разследването не откри доказателства, свързващи нападението с работата на Никодимов, а нападението беше класифицирано като "престъпление от омраза". Неговите извършители не бяха открити.

На 4 октомври 2017 г. беше запален автомобилът на Зорница Акманова, кореспондент на телевизионното предаване "Господари на ефира" в Карлово. По подозрения, че е извършител на палежа, беше задържан местният търговец на употребявани автомобили Пламен Димитров. По-късно срещу него беше повдигнато обвинение за измама на клиент, но не и за палежа на автомобила на Акманова. Това беше само едно от серията посегателства срещу репортери на "Господари на ефира". По-рано Ева Веселинова беше нападната, докато снима репортаж за предполагаеми измами на строителна компания, а Димитър Върбанов получи заплахи, свързани с негово разследване.

На 6 октомври 2017 г. водещият на утринния блок на "Нова телевизия" Виктор Николаев беше заплашен от бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиера Валери Симеонов по време на предаване, излъчвано на живо. Тодоров и Симеонов заплашиха журналиста, че ще загуби работата си, ако продължи да задава неудобни въпроси за купуването на изтребители за българските ВВС.

Антон Тодоров се извини за думите си с публикация във Фейсбук, но въпреки това три дни по-късно беше принуден да подаде оставка като народен представител. За разлика от него Валери Симеонов се закани да съди БНР, БНТ и "Нова телевизия" заради позициите им в подкрепа на Виктор Николаев. Той отхвърли исканията за оставката му с аргумента, че сам е станал жертва на "скандална кампания" за оклеветяването му.

На 13 септември 2018 г. Димитър Стоянов, репортер на сайта "Биволъ" и румънецът Атила Биро от разследващата платформа RISE Project Romania, прекараха няколко часа в полицията в Радомир. По техните думи причина за това е станал опитът им да предотвратят и документират унищожаването на документи, свързани с мащабно разследване на измами с пари от фондовете на Европейския съюз.

На 14 септември Стоянов и Биро получиха извинение за ареста, който беше обяснен с "лошата комуникация" между МВР и полицейското управление в Радомир.

На 13 ноември 2019 г. Ръководството на Българското национално радио изключи предавателите си и прекъсна за цели пет часа излъчването на програма "Хоризонт". Това стана заради отказа на журналисти от радиото да заместят свалената от ефир водеща Силвия Великова. Тя бе отстранена заради критичната си позиция към избора на Иван Гешев за нов главен прокурор. Силвия Великова беше върната в ефир след намеса от страна на премиера Бойко Борисов. Веднага след това оставки подадоха изпълняващият длъжността директор на програма "Хоризонт" Николай Кръстев и генералният директор на БНР Светослав Костов. Разследването на прокуратурата завърши с обвинение срещу Костов за спирането на сигнала на Националното радио.

През декември 2019г. за пореден път беше нападнат бургаският фоторепортер Борислав Пенков. Прз 2018 г. неизвестни запалиха входната врата на дома му, след като няколко пъти преди това той беше атакуван докато изпълняваше служебните си задължения.

Този списък със сигурност е непълен. В него са обобщени

само най-тревожните случаи на насилие

упражнено върху журналисти в България. Всички те са отразени в докладите на "Репортери без граници" и онлайн платформата на Съвета на Европа за защита на журналистическия труд и сигурността на журналистите. Но почти пълната зависимост, в която са поставени регионалните медии и журналистите във вътрешността на страната, страхът и автоцензурата вероятно са станали причина десетки подобни случаи да бъдат премълчани.

На този фон в началото на декември м.г. генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар каза след среща с премиера Борисов, че той трябва да покаже "реална воля за подобряване на медийната ситуация", включително и чрез подкрепа за ново законодателство за гарантиране на по-добра, свободна и плуралистична медийна среда. Дни по-късно след бурни дебати парламентът задължи кабинета да приеме план за нейното развитие. Крайният срок за това изтича след по-малко от две седмици, но до този момент правителството не е дало никакъв знак, че възнамерява да изпълни решението на парламента.

dnevnik.bg/

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...