Апр 01
Сряда

Видео

Интервю

Кметът на Смолян: Не сме като японците или германците, но става въпрос за живота на близките ни

Кметът на Смолян: Не сме като японците или германците, но става въпрос за живота на близките ниНиколай Мелемов е за трети мандат кмет на община Смолян. В областния град има потвърдени случаи на коронавирус. Потърсихме градоначалника за интервю относно мерките, които са предприети, след като заразата е така близо.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Пласидо Доминго: Добре съм, благодаря на всички за обичта, стойте си у дома

Пласидо ДомингоОперният певец Пласидо Доминго разпространи съобщение, че е в дома си и "се чувства добре", предаде Асошиейтед прес.

Певецът, който е на 79 години, беше хоспитализиран в Мексико, след като се зарази с коронавирус. Той обяви, че тестът му е положителен на 22 март и се изолира в дома си.

Продължава...

Няма да повярвате с какво се запасяват хората при коронавирус

Tурците купуват одеколон, французите - презервативи, за какво харчат българите? Отговор дава Али Гюлен в материал за турския вестник „Сьозджу”

Продължава...
Забавянето на държавните антикризисни мерки ги обезсмисля Печат Е-мейл
Вторник, 24 Март 2020 15:05

Според икономиста Петър Ганев след края на извънредното положение българският пазар трябва бързо да се върне към свобода

Безработните граждани и работещите в сивия сектор на икономиката ще бъдат най-тежко засегнати от икономическата криза в България, предизвикана от коронавируса Covid-19. Това прогнозира в ефира на Българското национално радио икономистът Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него държавните механизми за защита ще предпазят единствено работещите в светлия сегмент на икономиката, именно затова антикризисните мерки на властта трябва да се прилагат незабавно, защото закъснение дори от дни ще ги обезсмисли.

„Големият проблем е, че много хора, които разчитат на динамиката в икономиката и нямат никакви „запаси”, просто получават някакъв доход, който веднага се харчи, но ако стане проблем, винаги могат да станат таксиметрови шофьори, да отидат в строителството, тоест динамиката на пазара на труда им позволява оцеляването, в момента, когато си в пандемия и трябва да си стоиш у вас – няма как да намериш тази нова работа, ако те уволнят. Липсата на тази динамика удря огромна част от такъв тип работници, на които изведнъж доходът им става нула, а пък разходите си текат. Така че има някои групи, които са доста по-тежко ударени и те не са традиционният нает труд“, обясни икономистът.

Според Ганев социалният патронаж например, който обичайно е в сянка и е пренебрегван, изведнъж се сдобива с централна роля в събитията: „Такъв тип елементи трябва да бъдат максимално подкрепени и най-вероятно да си вземем поуки за края на извънредното положение – кои услуги работят и кои постигат по-малък успех“.

По отношение на правилата срещу спекулиране с цените на някои продукти експертът обясни, че ако в целия свят има повишено търсене на маски и дезинфектанти и страната ни ги внася от чужбина, където цената вече се е повишила, то е логично, че въпросните продукти няма как да се продават на цена от преди три месеца. Такава обща рамка, която да обхване всички търговци, просто не работи, заяви Ганев.

Икономистът изрази опасения, че чрез извънредните мерки в България управляващите погазват демокрацията и върховенството на закона.

„Вижда се в говоренето, че се правят опити да се прокарват тези, че „ето, виждате ли, колко ефективно е, когато сме в извънредно положение и с една заповед на министъра може да се блокира цял град и тази ефективност, едва ли не, защо да не я предадем след това. Поне аз виждам дори в икономическия разговор по темата такива нюанси“, обясни Ганев и добави, че след излизането от извънредната ситуация централното планиране трябва да бъде изместено от връщане на свободата.

„Тогава най-важно ще бъде бързо да се преструктурира икономиката, хората. Тези, които са изгубили работни места, бързо да намерят нови. Бизнеси, в които веригата за доставки е прекъсната – примерно произвеждането на компоненти за автомобилни части, но заводът в Германия или не отваря, или вече се е преориентирал в друга посока, да могат бързо и те да се преструктурират. Тази свобода ще ни е особено важна. Както бързо минахме от свобода към извънредно положение, в един момент ще трябва много бързо да минем обратния път“, смята Петър Ганев.

economic.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...