Юли 03
Петък

Видео

Интервю

Да поговорим спокойно за COVID-19

Разговаряме с д-р Рада Маркова, управител на МЦ Първа детска консултативна клиника – София

д-р МарковаДоц. д-р Рада Маркова завършва медицина в Медицински Университет – Варна. Маркова придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Провеждала е специализации в САЩ и Австрия. От самото начало на кариерата си доц. д-р Рада Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники, има стаж в Клиника по Неонатология – СБАЛДБ, Интензивен сектор – СБАЛДБ , а последните 15 години – в Клиника по педиатрия на УМБАЛ “Александровска ” – София.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Повече от секси: Марго Роби на 30

ДМарго Роби - актрисата, работила на 3 места, за да сбъдне мечтата синес рожден ден празнува Марго Роби. Австралийската актриса и продуцент става на 30 години.

Тя има номинации за две награди "Оскар" и пет награди BAFTA. През 2017 г. списание "Time" я добави в класацията си за една от 100-те най-влиятелни личности в света, а през 2019 г. тя се класира сред най-високоплатените актриси в света.

Продължава...

Хелзинкският комитет за 2019 г.: Тежък натиск над журналисти и атака срещу гражданския сектор

Снимката е илюстративна. Тя е от протест пред БНТ в защита на Горан Благоев.Регресът със състоянието на човешките права в България през 2019 година е повсеместен, но сферите, в които се наблюдава сериозно влошаване са медиите, съдебната власт и правото на сдружаване. Това отбелязва в годишния си доклад Българският хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в понеделник.

Продължава...
Свобода и справедливост. Когато диктатурата е единственият начин на управление Печат Е-мейл
Четвъртък, 21 Май 2020 16:26

Посещенията на места за пазаруване и почивка (паркове, музеи, кина и пр.) за двете предшестващи седмици са средно с 32% по-малко от обикновеноДа не си богат е нездравословно. Богатството е относително. Само физическата смърт е сигурна. Улисани да наблюдават болестта, смъртта и плонжа на икономиката на България и света, мнозина не забелязват упадъка на свободата и справедливостта.

Свободата

Извънредното положение не можеше да трае дълго. Нарушено бе дори придвижването. Данните за движението на хората в България в двете седмици преди 9 май, които предоставя Google в своя двуседмичен COVID-19 Community Mobility Report, показват следната картина:

Посещенията на места за пазаруване и почивка (паркове, музеи, кина и пр.) за двете предшестващи седмици са средно с 32% по-малко от обикновено. В началото на периода - над 60%. Хранителните магазини и аптеките - 11% (при над 40% в началото); парковете - 23% (над 60% в края на март); места за транзит в пътуванията - 28%; и придвижвания до работното място - 12%, като в някои дни намалението е 70 и 80%.

По света е същото. Някъде по-зле.

Близо 3 милиарда души бяха под карантина. Вероятно около половин милиард души ще се върнат към състояние на крайна бедност. През 1990 г. в това състояние са 36% от населението на планетата. През 2015 г. тази група е вече под 10% и броят на тези хора продължи да намалява. В България, Европа и Централна Азия той е вече 1.5% от населението.

Страхът от нова бедност е по-важен политически, отколкото положението на бедност. С него обществата вече са свиквали. Новите бедни според Ерик Хофър са основният контингент на радикалните движения, подкрепящи политически партии от болшевишки или нацистки тип. "Бягството от свободата" на Ерих Фром и "Авторитарната личност" на Теодор Адорно също добре описват социалния механизъм, по който това се случва.

По време на пандемия хората, поне първоначално, са склонни да приемат крайни ограничения на свободата си на движение и действие. Едва по-късно и по силата на случайността извънредното положение, наложено от болестта, променя нещата към по-добро обществено състояние.

Необходимата сила

За да се наложат ограничения, е необходима сила. Такава сила са армията, полицията и другите "веществени придатъци на властта" (според фразата на Ленин, първият лидер на СССР след болшевишката революция). Но за привеждането в действие, пак според него, е необходим авангард, политическа партия. В разгара на Втората световна война лидерът на нацистка Германия Хитлер споделя с близкото си обкръжение: "Във Вермахта са необходими пет дни, за да може една моя заповед да бъде приведена в действие"; "в партията всичко се прави бързо и просто, именно в нея е нашата сила на действие."

Според известния познавач на тогавашна Германия Карл Шмит, присъединил се към партията на нацистите на символичната дата 1 май 1933 г., диктатурата е техника на управлението, чиято основна цел е възстановяване на нарушен обществен ред или въвеждане на нов ред.

В този смисъл съвсем не е случайно, че през март тази година едно от първите намерения на редица управници в Източна Европа, включително България, бе да суспендират Европейската конвенция за правата на човека. И донякъде успяха.

Не знам дали управляващите в България са запознати с Die Diktatur на Шмит (издадена 1921 г.). Но приятели са ми казвали, че за Анджей Дуда и Ярослав Качински в Полша тази книга е в основата на дисертациите им. А Доналд Туск сподели неотдавна, че "Карл Шмит би бил много горд с Виктор Орбан" (като следовник).
Тъй или инак един от резултатите на COVID-19 е политизацията на медицината и превръщането на политиката в медицина. Дори образовани наглед хора започват или вече вярват, че правителствата трябва да въвеждат форми на контрол върху обществения и стопанския живот. Оправданието е медицинско.

Когато медици и други учени изказват съмнения в медицинската компетентност на политиките, реакцията е инстинктивна, понякога даже политологическа омраза. Свободата на словото се тълкува като вреден обществен навик и се роят законодателни намерения за нейното ограничаване.

Налага се отново да цитирам германския диктатор: "Какъв късмет е за правителствата, че народите, които администрират, не мислят", "мисленето се извършва от човека, който издава заповеди, и едва след това от онзи, който ги изпълнява", "в противен случай обществото би било невъзможно."

Резултат от пандемията е и че не правителството трябва да се отчита пред хората, а хората следва да се отчитат пред и подлежат на контрол от управляващите. Съвременните технологии позволяват всеки отделен човек да бъде следен. Всяка нежелателна за управниците информация може да бъде прихваната и блокирана по подозрение, че ще предизвика обществено действие.

Справедливостта

Върховенството на правото вече е прекъснато. И преди то не бе на високо ниво според международните сравнения. Но сега важно е да се разбере, че почти нито един от здравните и стопанските ефекти от пандемията не може да бъде справедливо възмезден.

Тези ефекти са абсолютно индивидуални както за хората, така и за стопанските деятели. Не е възможно да има обективно счетоводство за субективните състояния и разходи на ресурси и човешка енергия нито по повод заболяванията, нито за наложените от грешки на правителствата и политиката в условията на карантина.

Ако някой е съгласен, че репресията спрямо човешкия фактор е била неизбежно решение, управляващите не би трябвало да носят отговорност за нейните икономически последици. Щетите са следствие на пандемията.

Онзи, който е несъгласен с такова тълкуване на политиките, ще вини и ще търси обезщетение за вредите, нанесени му от тях. Но ограниченията са въведени със закон - мислещият така няма право да търси възстановяване на щетите. На това отгоре и съдилищата не работеха повече от два месеца, а съответните закони отложиха (фактически забраниха за четири месеца) и доброволното изпълнение на задължения към кредитори и физически лица, които имат право на обезщетение.

Тук действа икономическата Теорема на невъзможността, формулирана преди 60 години от Кенет Ароу: ако на отделните хора им е отнета свободата да сравняват, преценяват и действат за своя сметка, единственият начин на управление е диктатурата.

dnevnik.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...