Юли 03
Петък

Видео

Интервю

Да поговорим спокойно за COVID-19

Разговаряме с д-р Рада Маркова, управител на МЦ Първа детска консултативна клиника – София

д-р МарковаДоц. д-р Рада Маркова завършва медицина в Медицински Университет – Варна. Маркова придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Провеждала е специализации в САЩ и Австрия. От самото начало на кариерата си доц. д-р Рада Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники, има стаж в Клиника по Неонатология – СБАЛДБ, Интензивен сектор – СБАЛДБ , а последните 15 години – в Клиника по педиатрия на УМБАЛ “Александровска ” – София.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Повече от секси: Марго Роби на 30

ДМарго Роби - актрисата, работила на 3 места, за да сбъдне мечтата синес рожден ден празнува Марго Роби. Австралийската актриса и продуцент става на 30 години.

Тя има номинации за две награди "Оскар" и пет награди BAFTA. През 2017 г. списание "Time" я добави в класацията си за една от 100-те най-влиятелни личности в света, а през 2019 г. тя се класира сред най-високоплатените актриси в света.

Продължава...

Хелзинкският комитет за 2019 г.: Тежък натиск над журналисти и атака срещу гражданския сектор

Снимката е илюстративна. Тя е от протест пред БНТ в защита на Горан Благоев.Регресът със състоянието на човешките права в България през 2019 година е повсеместен, но сферите, в които се наблюдава сериозно влошаване са медиите, съдебната власт и правото на сдружаване. Това отбелязва в годишния си доклад Българският хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в понеделник.

Продължава...
Министерството на образованието предлага за бакалавър да се учи с година по-малко Печат Е-мейл
Вторник, 23 Юни 2020 15:58

Министерството на образованието предлага за бакалавър да се учи с година по-малкоОбучението за някои професионални направления в образователна степен "бакалавър" да се намали от 4 на 3 години , а университетите да се разделят на изследователски, образователни и професионални. Това са част от предложенията, записана в одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2021-2030 година, публикувана за обществено обсъждане.

Министерството на науката и образованието (МОН) предлага държавата да субсидира редовно, дистанционно и задочно обучение в степен "магистър" с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишното обучение "бакалавър" в същото професионално направление.

Друго от предложенията е да се субсидират допълнителни квалификации и/или преквалификации, включително и чрез завършване на степен "магистър" за хора, които са придобили висше образование преди повече от 10 години (в това число и завършили магистратура).

"В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това", каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров обаче смята, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност "бакалавър" и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той. "Трябва много предпазливо да се подхожда към подобна промяна в структурата на обучението", коментира пред БНР.

Университетите - изследователски, образователни и професионални

Сред другите промени е дефинирането на университетите на изследователски, образователни и професионални въз основа на ясно очертани критерии. Например изследователските се дефинират въз основа на броя на публикациите в реферирани и индексирани издания, нормиран спрямо броя преподаватели. Изследователски е и университет, в който всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления.

Като образователни ще бъдат дефинирани висши училища, които обучават само бакалаври и магистри или в които делът на студентите обучавани в изследователски специалности не е висок.

Според зам.-министъра на образованието Петър Николов разделянето на изследователски и преподавателски университети е "просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият".

"Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университети. За нас това не е вярно. Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри. Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем, хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам", коментира той.

По думите му в България има два типа висши училища - големи университети, които предлагат много специалности, "но и в тях се прави голяма наука и просто ги има на научната карта на Европа", и по-малки висши училища, "на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион и за бизнеса там".

"Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират", коментира той.

Обучение по дигитални технологии

Друга от целите на стратегията е включването във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR) и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми.

Сред посочените мерки, които следва да се осъществят до 2030 г., са още засилване на интердисциплинарния подход при подготовката на учебните планове и програми, въвеждане на хибридни дисциплини с преподаватели от различни научни области и направления, включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления.

МОН смята, че трябва да се засили и практическата подготовка на студентите за придобиване на компетентности и качества, търсени на пазара на труда, чрез включване в преподаването на специалисти от практиката, както и да се въведе преподаването чрез казуси като средство за интензивно обсъждане от студентите на преподавания материал, за да развият умения за аргументиране, словесно дебатиране и взимане на решения.

dnevnik.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...