Окт 24
Събота

Видео

Интервю

Нещастната съдба на поетесата Мара Белчева

Мара Белчева: Красивата поетеса с нещастна съдбаnewsImage

Мара Белчева е една от онези дами на българския елит, за която все още се разказват легенди, дори 83 години след смъртта ѝ. Родена в Севлиево през далечната 1868 година, Мара завършва средно образование във Велико Търново, а след това заминава да учи във Виена.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

За пръв път Арктика още не е започнала да замръзва, алармираха учени

Морето Лаптеви, заснето на 29 септември 2019 г. от полярната експедиция MOSAiCЗа пръв път, откакто се записват подробни данни, основният източник на арктически морски лед в Сибир още не е започнал да замръзва в края на октомври.

Продължава...

Всяка седмица по един българин влиза в затвор в чужбина


Всяка седмица по един български гражданин влиза в затвор в чужбина. Това сочат данните на Националния статистически институт. Според последната отчетна година, която е била 2019-а, в чуждестранни зандани са били изпратени 68 души.

Продължава...
Евродепутати питат, защо се финансира проект на МВР за разпознаване ”радикализацията” на ромите Печат Е-мейл
Петък, 09 Октомври 2020 13:48
.

Обръщам се към Вас по повод на едно писмо, изпратено вчера от 17 европейски депутати до председателя на Комисията фон дер Лайен във връзка с изпълнението на проект от Института по психология на МВР за 3,4 милиона лв., който е финансиран от Европейския социален фонд. Става дума за обучение на 480 полицаи как да разпознават ”радикализацията” на ромите в България.

Това пише до Фрог нюз Орхан Тахир от "Граждани за демократична и правова държава"


Представляваната от мен гражданска коалиция "Граждани за демократична и правова държава" изпрати запитване до Европейската комисия по този въпрос на 01.10.2020 г., в резултат на което на следващия ден започнаха проверки в Брюксел и София. На 07.10.2020 г. група европейски депутати адресираха до председателя на Комисията искане за разследване, как се е стигнало до финансирането на подобен проект с европейски средства.



Вижте цялото писмо и подписалите се евродепутати:


"Г-жа Урсула фон дер Лайен
Президент на Европейската комисия
Относно: Злоупотреба с Европейския социален фонд за разпалване на антициганизъм в България
Копие до: Вицепрезидент Вера Йоурова, комисар Йоханес Хан, комисар Хелена Дали, комисар Дидие Рейндерс, комисар Илва Йохансон
Почитаеми Президент,
Ние, председателите на Групата по антирасизъм и многообразие в Европейския парламент, бихме искали още веднъж да изразим нашата благодарност за ангажираността Ви с борбата срещу расизма в Европейския съюз. Има специфичен аспект на тази борба, на който трябва да обърнем внимание този път, провокирани от новината, че
българското Министерство на вътрешните работи стигматизира цяла една общност чрез проект за 1,7 милиона евро, финансиран от Европейския социален фонд. По този проект са обучени 480 полицаи как да откриват „радикализацията" сред ромите в България, а със заключителната конференция по проекта имплицитно е изпратено послание, че ромите са заплаха за националната сигурност.
Ромите не са екстремисти или терористи. Ромите са най-голямата и най-дискриминираната етническа група в ЕС и техните права трябва да бъдат зачитани. Институционалният расизъм приема различни форми, включително използването на европейски средства за стигматизирането на цяла общност!
Резолюцията на Европейския парламент от 17 септември 2020 г. за прилагането на националните стратегии за интеграция на ромите: борба с негативното отношение към хората от ромски произход в Европа (2020/2011(INI)) настоява, че
„субекти, които са въвлечени в дискриминационни практики срещу ромите, или приемат решения, или прилагат мерки в тази посока, не трябва да бъдат финансирани от бюджета на Съюза". Следователно, ние се обръщаме с молба към Европейската комисия да разследва този случай, да възстанови използваните средства, както и да откаже бъдещо финансиране на българското Министерство на вътрешните работи и на неговите партньори по проекта, докато подходът на проактивния антирасизъм не стане ценност за българските институции и не залегне в техните практики и политики.
Расизмът, ксенофобията и свързаните форми на нетолерантност са несъвместими с ценностите на ЕС и трябва да бъдат осъдени ясно и на висок глас в нашите институции. Когато институциите са извършители, това важи с още по-голяма сила.
За повече информация, моля вижте писмото от Коалиция „Граждани за демократична и правова държава", прикрепено към този имейл. В писмото, гражданите, също така молят Комисията да отговори на някои важни, конкретни въпроси. Този случай трябва да бъде сериозно проучен. Ние също се надяваме, че съображенията изразени в това писмо ще бъдат взети под внимание при планирането на следващия финансов период 2021-2027 и съответните бъдещи политики на ЕС, за да се избегне засилването на институционалния и структурния расизъм срещу която и да е етнизирана общност.
Сърдечно Ваши,

Членове на Европейския парламент
Председатели на ARDI:
Romeo Franz, Greens/EFA
Peter Pollak, EPP
Cornelia Ernst, GUE/NGL
Younous Omarjee, GUE/NGL Chair of REGI Committee
Членове на ARDI:
Salima Yenbou, Greens/EFA
Marie Toussaint, Greens/EFA
Kim van Sparrentak, Greens/EFA
Ernest Urtasun, Greens/EFA
Terry Reintke, Greens/EFA
Gwendoline Delbos-Corfield, Greens/EFA
Anna Cavazzini, Greens/EFA
Brando Benifei, S&D
Dietmar Köster, S&D
Maria Walsh, EPP
Oezlem Demirel, GUE/NGL
Abir Al-Sahlani, Renew Europe
Karen Melchior, Renew "

frognews.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...