Фев 25
Неделя

Видео

Интервю

Българка работи с най-големите колекционери в света

Десислава до творба на Натан Перник - изложбата на израелския автор бе представена в галерията й, това е и първата му поява в БългарияДесислава Монева консултира сделка за продажба на картина на Пикасо за 35 милиона евро, разкрива тя в интервю за Vesti.bg

Българка консултира сделка за продажба на картина на Пикасо за 35 милиона евро. Десислава Монева е и единственият такъв специалист у нас - от 17 години е в тази сфера, а в последните три години работи с частни колекционери на международно ниво.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Наши учени създадоха нов хляб - ядеш и не пълнееш

Хляб, богат на протеини, белтъци, аминокиселини и с ниско съдържание на натриев хлорид е създаден в Института по криобиология. Той намалява холестерола 5 пъти и помага за редуциране на теглото. Препоръчва се за диабетици и сърдечно болни.

Продължава...
Да се запознаем със... себе си Печат Е-мейл
Вторник, 23 Януари 2018 11:00

Зина Тенекеджиева

argaiv1046

Следобед е. Няколко снежинки заиграват в зимен танц, разтопяват се от страст преди да усетят твърдостта на земята.

Седя пред компютъра, в групата „Дочуто в София”, скролвайки, периферното ми зрение засича ключова дума - „цигани” и по инерция пръста ми вече е върнал нагоре, за да срещне окото ми онзи повод, който като в бермудски триъгълник събира сигналите от видяното, осмисленото и почувстваното, или казано по-иначе  – търся си емоция.

 

„Расизма е като циганина – не трябва да го има!”. Достъпните детективски похвати отвеждат до данните на автора на... емоцията. Тя е млада, и е студент по обществено здраве. Чудя се, съвсем резонно, как ще практикува това девойче?! А, сетих се - по стария български метод – „ти влез, ти изчакай.”. Причина за коментара й е как някой с неправилен изказ и лоша граматика (демек циганин), е поискал от прибиращ се към вкъщи студент два лева. Имаше и други жигосващи фрази като „мангал и граматика.” -  абе, голям абсурд, нещо като старовремското „слон в книжарница”.

Езикът на омразата (колкото и омразен да е този, превърнал се в портокален, израз) не остава само там, в пластмасовата кутия на тех устройствата. Ето и един пример, дошъл само-една-идея-време по-рано.

Разговарям по телефона с близка приятелка от далеч, за това как е правилно да се постъпва с децата, в ситуация на българската действителност – аджеба, да знаят ли децата ни в ранна детска възраст какво е генетичното и културното им наследство, упс – бреме, или не бива да се стряскат! В пубертета по-лесно ли ще понесат тази истина, или ще е твърде късно, след като вече ще са придобили маниера на българската свободия, упс – свобода (много хълцам днес). За протокола – личната ми позиция е за по-ранното потапяне в горещия казан на реалността.

Да погледнем малко по-повърхностно на нещата.

Да, съществува и такъв културен шок. И то без да си сменил местонахождението, средата и обкръжението, или родителите си. Това е шокът от запознаване с истинското си аз. За това, че ти си част от онова гнездо, за което всички са ти казвали, и ще казват, а и ти си повярвал и повтаряш заучено, че там хубаво няма, разум – няма! За онова съществуване без смисъл. За безсмисленото съществуване на всеки един. За това, че да е обратното и да е нормално, е равносилно на това да срещнеш НЛО (притежаващ автентичен доказателствен видеоматериал. И пак ще кажат че е лъжа, фотошоп е...). Така и с рома, който винаги е в абсурда да доказва автентичността си, постигнатото, та дори и да доказва, че е майка и баща на децата си, защото видиш ли, може меланина под кожата им да е оцветил повърхността й по неочакван за околните начин (като случая с бялата Мария, която „спасяваха” от родителите й в Гърция). За сакралния момент, в който се почувстваш, че си в клопката на собственото си самоотричане.

За децата говорех. Стават, закусват, мият се, обличат се, отиват на училище. Седят в една стая – сетивата им са обект на една и съща информация. Всички са с идентични  потребности, тропат хора̀ - чувстват се еднакви. Всичко е в ход – снежецът още вали и още боли,  пожертван от гравитацията.

Но на кой ли му пука?! Ама, нейсе.

Зина Тенекеджиева


 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

АРХИВ ДРОМ ДРОМЕНДАР


Прегледайте
архивни броеве на
Дром Дромендар

АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...

   КЛУБ АДД

Прочетете повече...