Апр 23
Петък

Видео

Интервю

Минко Ламбов: Когато музиката е част от теб, нищо не може да я спре

Минко Ламбов: Когато музиката е част от теб, нищо не може да я спреМинко Ламбов е композитор, диригент, аранжор и пианист с многостранни интереси в различните музикални жанрове и стилове. Пише класическа и филмова музика. В годините е участвал и създавал редица групи в джаз и поп музиката. Един от най-мащабните формати, който осъществява експерименталните идеи на автора е етно фънк-фюжън формацията " Shaka Zulu Orchestra", носител на високи международни отличия.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Чарли Чаплин - магьосникът на смеха и тъгата

Чарли ЧаплинНа 16 април 1889 г. в Лондон се ражда великият комик Чарли Чаплин. Той променя света на киното завинаги. Ненадминат актьор, забележителен режисьор, композитор и сценарист, считан за една от най-важните фигури в историята на филмовата индустрия.

Продължава...

УНСС уволни преподавател, критикувал предизборна изява на Борисов в университета


Доц. Мартин Осиковски, който критикува предизборна изява на премиера Бойко Борисов в УНСС на 2 април и в знак на протест напусна ръководните си постове в университета, е бил уволнен дисциплинарно в сряда, 21 април. Това се разбира от петиция, организирана в негова защита от колеги преподаватели и студенти.

Продължава...
Съдът в Страсбург: Българските съдилища са допуснали крайно стигматизираща ромите и евреите реч на Волен Сидеров Печат Е-мейл
Петък, 19 Февруари 2021 17:27

european-court-of-human-rights-ecthr-strasbourg-20121223-1080x720_670x642_crop_and_resize_to_fit_478b24840a

Днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се произнесе по делата Бехар и Гутман срещу България (жалба № 29335/13) и Будинова и Чапразов срещу България (жалба № 12567/13), отнасящи се до системната антисемитска и антиромска реч на Волен Сидеров преди и скоро след избирането му за народен представител през 2006 г.

Решението на Съда идва след като през август 2012 г., след дългогодишни дела, Върховният касационен съд потвърди отказите на Софийския районен и на Софийския градски съд да осъдят Сидеров за дискриминационна реч по Закона за защита от дискриминация.

И двете жалби се отнасят до серията антималцинствени публикации и речи на Сидеров в различни медии, митинги и в парламента, с които, като част от политическата му платформа, той става народен представител.

Сред посочените от жалбоподателите изявления са тези от антисемитските книги на Сидеров „Бумерангът на злото“ (изд. 2002 г.) и „Властта на Мамона“ (изд. 2004 г.); тези от предизборен митинг в Бургас на 22 юни 2005 г., където Сидеров заявява, че „педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други“ вече няма да има в българския парламент; серия броеве на телевизионното предаване „Атака“ по телевизия „СКАТ“ и др.

Съдебните искове на жалбоподателите били отхвърлени от Софийския районен съд през 2009 г., който намира, че целта на изявленията на Волен Сидеров не била да създаде враждебна, обидна или застрашителна среда за малцинствата, както и че не е бил в състояние да повлияе на аудиторията. Това решение е потвърдено от Софийския градски съд, който отсъжда, че изявленията на Сидеров не се ползват със закрилата на свободата на словото, но за да нарушават закона е трябвало да бъдат насочени поименно, към конкретни лица. През 2012 г. Върховният касационен съд отказа да допусне жалбата на ищците до касационен контрол.

И по двете дела ЕСПЧ намира, че българските съдилища не са осигурили правилния баланс между свободата на изразяване на Волен Сидеров и правото на жалбоподателите да не бъдат подлагани на дискриминация. Нещо повече – Съдът подчертава задълженията на националните власти да се борят с расовата дискриминация, която включва дискриминацията на етническа основа.

Съдът намира, че националните съдебни органи са омаловажили капацитета на изявленията на Сидеров да стигматизира евреите и ромите в България, като вместо това са определили изявленията като легитимен дебат по обществено значими въпроси.

По отношение на еврейската общност ЕСПЧ сочи, че Сидеров е целял да охули евреите, използвайки в книгите си добре известни стари антисемитски и отричащи Холокоста митологеми. Това, произнася се Съдът, е видно от самите изявления, независимо от широкия тематичен контекст на книгите. Отричането на историческия факт на Холокоста се ползва с изключително ограничена защита по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (свободата на изразяване). Омаловажавайки тези изявления националните съдилища не са преценили правилно баланса на защитени от Конвенцията права, и това обстоятелство не се влияе от специфичния исторически контекст на еврейската общност в България.

По отношение на ромската общност Съдът отново намира, че Софийският районен съд и Софийският градски съд са отдали прекалено голяма тежест на свободата на изразяване на Волен Сидеров от една страна, докато от друга са омаловажили ефекта от изявленията му върху етническите роми в България. Тези изявления, отбелязва решението, умишлено са използвали остра реч, която да представи ромите като особено склонни към престъпност. Сидеров системно е правил такива изявления преди да бъде избран за народен представител, а и след това, включително като е използвал изрази като „геноцид над българската нация“, „цигански терор“, „цигански банди“ и др. Като използвал конкретни случаи на извършени престъпления, Сидеров е представил целия етнос като социални паразити, които злоупотребяват с права и подлагат мнозинството на системно насилие. ЕСПЧ се произнася, че без съмнение изявленията на Сидеров далеч са надхвърлили легитимния дебат за междуетническите отношения и престъпността в България, и са преминали в крайно отрицателно стереотипизиране, целящо да оскърби ромите и да подбуди предразсъдъци и омраза спрямо тях. Широкото разпространение на тази реч – в телевизионни и радио програми, публични речи и книги – е направило тези изявления изключително широкодостъпни. В решението се отбелязва още, че след тези изявления Сидеров е станал популярен политик и дори се е явил на балотаж на президентски избори, докато тези изявления са били централен компонент от политическите му послания. Съдът припомня, че много пъти е отсъждал, че представянето в негативна светлина на цяла етническа, религиозна или друга група не се ползва с никаква или се ползва с много тясна защита по член 10 от Конвенцията.

„Това са изключително важни решения и ние сме много щастливи, че на жалбоподателите беше признато, че не са получили дължимата защита от националните съдилища“, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. „За съжаление изявленията, направени в онези години от г-н Сидеров, най-вече тези спрямо ромите, станаха стандарт за много български политици и медии, които подчертават етноса на извършители на престъпления, само когато те са роми. Това е първо от подобни решения, разгледани от ЕСПЧ. Ние очакваме и произнасяне и по следващи дела, отнасящи се до несанкциониран език на омразата, използван от български политици. Днешните решения на Съда ще имат важно значение в бъдещата съдебна практика в България“, заяви още адв. Качаунова.

bghelsinki.org

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...