Юли 03
Петък

Видео

Интервю

Да поговорим спокойно за COVID-19

Разговаряме с д-р Рада Маркова, управител на МЦ Първа детска консултативна клиника – София

д-р МарковаДоц. д-р Рада Маркова завършва медицина в Медицински Университет – Варна. Маркова придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Провеждала е специализации в САЩ и Австрия. От самото начало на кариерата си доц. д-р Рада Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники, има стаж в Клиника по Неонатология – СБАЛДБ, Интензивен сектор – СБАЛДБ , а последните 15 години – в Клиника по педиатрия на УМБАЛ “Александровска ” – София.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Повече от секси: Марго Роби на 30

ДМарго Роби - актрисата, работила на 3 места, за да сбъдне мечтата синес рожден ден празнува Марго Роби. Австралийската актриса и продуцент става на 30 години.

Тя има номинации за две награди "Оскар" и пет награди BAFTA. През 2017 г. списание "Time" я добави в класацията си за една от 100-те най-влиятелни личности в света, а през 2019 г. тя се класира сред най-високоплатените актриси в света.

Продължава...

Хелзинкският комитет за 2019 г.: Тежък натиск над журналисти и атака срещу гражданския сектор

Снимката е илюстративна. Тя е от протест пред БНТ в защита на Горан Благоев.Регресът със състоянието на човешките права в България през 2019 година е повсеместен, но сферите, в които се наблюдава сериозно влошаване са медиите, съдебната власт и правото на сдружаване. Това отбелязва в годишния си доклад Българският хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в понеделник.

Продължава...
Има евродепутати расисти, ЕК да следи ромското включване, казва Ромео Франц от “Зелените” Печат Е-мейл
Петък, 26 Юни 2020 12:35

Европейската комисия трябва да изработи Директива за равенство, включване и активно участие на хората с ромско потекло в европейските общества. Едновременно с това трябва да се даде надзорен механизъм в ръцете на Комисията, който да осигури ефективното прилагане на нормите. Това каза германският евродепутат Ромео Франц (“Зелените”/ЕСА) в интервю за EURACTIV България.

Директивата трябва да стане инструмент в борба срещу “антициганизма и социално изключване”, допълва той.

Франц внесе проектодоклад в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента, който засяга прилагането на националните стратегии за интеграцията на ромите. С него той призовава страните от ЕС да признаят “антициганизма” като форма на расизъм срещу хората с ромски произход.

Това предизвика реакцията на българския евродепутат Ангел Джамбазки, който на свой ред обяви, че Европейският парламент трябва да излезе с резолюция, че ромите живеят в маргинални и много лоши социално-икономически условия в Европа по свой избор. Според Джамбазки ромите “саботират опитите да бъдат напълно интегрирани“ в европейските общества.

Ромео Франц, който е от ромски произход, казва, че в Европейският парламент има „някои членове, които са расисти, като Ангел Джамбазки, Траян Бъсеску (Румъния) и Милан Ухрик (Словакия)“. Траян Бъсеску (ЕНП) е бивш президент на Румъния.

“Моят доклад подчертава още веднъж спешната нужда ЕС и държавите от съюза да инвестират във включването и развитието на своето най-голямо етническо малцинство, каквито са хората с ромско потекло. Covid-19 ни показа повече от ясно колко много хора страдат без достъп до вода, храна и санитарни продукти, които да ги предпазват от инфекцията“, коментира Франц.

Без образование и тоалетна

Той цитира данните от последния доклад на Еврокомисията за ромската интеграция, който показва, че страните имат напредък в това отношение, но той не е достатъчен. През 2019 година 68% от ромските деца са напуснали преждевременно образователна система, а 30% от ромите нямат достъп до вода, 36% нямат тоалетна или баня в своите домове.

“Антициганизмът и престъпленията от омраза продължава да предизвикват дълбоко безпокойство, въпреки че има намаление на дискриминацията в някои области“, коментира Франц. Той не говори за интеграция на ромите, а за тяхното включване в обществото, защото хората с ромско потекло са в Европа от близо 600 години.

“Моят доклад призовава държавите от ЕС официално да признаят антициганизма за специфична форма на расизъм срещу хората с ромско потекло и да развият своите правни системи мерки за борба с този феномен, включително за борба с речта на омразата и в социалните мрежи“, казва германският евродепутат.

Франц настоява Европейският парламент да излезе с резолюция, която призовава за промотиране на ромските езици, изкуства, занаяти, история и култура в училищните програми, в ЕС и на национално ниво.

Значително по-силно е посланието за отпускането на репарации за ромските жени, които са били насилствено стерилизирани, за мъченията по време на Холокоста, за полицейската бруталност срещу ромите по време на пандемията от Covid-19.

Лесно манипулируеми хора

В ЕС страните с най-голям процент ромско население са Румъния, България, Унгария, Словакия и Чехия.

“В тези страни някои от кметовете спират да асфалтират или спират достъпа до входа на ромските общности. Има липса на интерес на властите да инвестират в маргинализираните общности, просто защото те по-лесно могат да бъдат манипулирани по време на избори“, казва Франц.

Според него финансираните от ЕС проекти, трябва да обръщат по-голямо внимание на обикновените хора, които са засегнати от антициганизма.

“Те трябва да са бенефициенти на тези проекти. Имаме парадоксален въпрос: Защо след 20 години финансиране на проекти от ЕС и държавите-членки за ромското население, ситуацията е по-зле от преди?“, пита Франц.

Той коментира, че неправителствените организации не могат повече да заместват държавата при да предоставят услуги на гражданите. Според него отговорността трябва да се върне при националните правителства, а неправителствените организации трябва да се концентират върху своето задължение да бъдат куче пазач на обществения интерес.

България разчита на пари от чужбина

В началото на 2019 година журналистическо проучване установи, че през последните десет години България не е дала почти нищо от държавния бюджет по смислени проекти за интеграция на ромите. Държавата обаче е разпределила близо 700 милиона лева от чуждестранни донори.

В началото на миналата година вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов обяви, че Европа се е провалила с интеграцията на ромите в България. Данните показва, че ако някой финансира изобщо проекти за интеграция на ромите, то това са донорите от ЕС и останалите европейски държави. Очевидно е, че държавата не успява използва правилно парите.

Фондове, отпуснати с фокус върху ромската интеграция от 2005 година досега, са за близо 690 милиона лева. Около 97% от тези пари са отпуснати от ЕС, Норвежкия финансов механизъм и Швейцария. Българското правителство е използвало останалите 3% от средствата предимно за концерти, кръгли маси и конференции.

euractiv.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...