Окт 24
Събота

Видео

Интервю

Нещастната съдба на поетесата Мара Белчева

Мара Белчева: Красивата поетеса с нещастна съдбаnewsImage

Мара Белчева е една от онези дами на българския елит, за която все още се разказват легенди, дори 83 години след смъртта ѝ. Родена в Севлиево през далечната 1868 година, Мара завършва средно образование във Велико Търново, а след това заминава да учи във Виена.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

За пръв път Арктика още не е започнала да замръзва, алармираха учени

Морето Лаптеви, заснето на 29 септември 2019 г. от полярната експедиция MOSAiCЗа пръв път, откакто се записват подробни данни, основният източник на арктически морски лед в Сибир още не е започнал да замръзва в края на октомври.

Продължава...

Всяка седмица по един българин влиза в затвор в чужбина


Всяка седмица по един български гражданин влиза в затвор в чужбина. Това сочат данните на Националния статистически институт. Според последната отчетна година, която е била 2019-а, в чуждестранни зандани са били изпратени 68 души.

Продължава...
ГЕРБ промени закона за извънредното положение без обяснения Печат Е-мейл
Петък, 16 Октомври 2020 16:29

ГЕРБ тихомълком промени Закона за извънредното положение през друг и без обясненияДрастично беше увеличен срокът, в който органите, управляващи евросредства, разполагат с особени правомощия

С пълна сила управляващите продължават да погазват най-базисните правила на законодателния процес. С поправки, вкарани в последния момент в промени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, беше изменен Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, който беше в действие в началните два месеца на здравната криза.

Промените бяха направени по предложение на ГЕРБ във финалните текстове на преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за патентите. Вероятно управляващите са таяли надеждата, че никой няма да обърне внимание какво се гласува в такъв дълъг проект, с който мнозинството от депутатите, както и обществеността, са напълно незапознати.

Промяната засяга конкретна разпоредба от извънредния закон, описваща особените правомощия на органите, които управляват средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, по време на извънредното положение. В текста на разпоредбата е записано, че тези органи могат да изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза; да отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения; да съкращават срокове при процедури за предоставяне на безвъзмездна помощ и др. Сега управляващите наложиха срокът на тези правомощия да бъде продължен и по време на извънредна епидемична обстановка, в каквато се намираме в момента, и 9 месеца след нейната отмяна.

Крадешком прокарваната промяна беше уловена от БСП. Соцдепутатът Иван Иванов настоя гласуването й да се отложи за следващия ден, за да може вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за еврофондовете, да обясни в парламента за какво става въпрос. „Някой да дойде да обясни – министър ли ще бъде, вицепремиер ли - иначе ще го считаме за кражба и прикриване на злоупотреби ... Ще се лепне петно върху този парламент като машина на времето и като машина за прикриване злоупотреби“, изтъкна Иванов. Предложението му обаче беше мълчаливо отхвърлено от мнозинството.

Управляващите продължиха с неясните и за тях гласувания. Текстовете, засягащи спорната промяна, бяха подложени на изключително объркваща преномерация, която остави в недоумение всички, които следяха законопроекта, включително и водещия пленарното заседание Валери Симеонов. „Който е разбрал за какво става въпрос, да гласува“, отказа се накрая и Симеонов да разбере какво се случва със законодателството. Така и поправката в извънредния закон беше приета.


segabg.com

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...