Апр 01
Сряда

Видео

Интервю

Кметът на Смолян: Не сме като японците или германците, но става въпрос за живота на близките ни

Кметът на Смолян: Не сме като японците или германците, но става въпрос за живота на близките ниНиколай Мелемов е за трети мандат кмет на община Смолян. В областния град има потвърдени случаи на коронавирус. Потърсихме градоначалника за интервю относно мерките, които са предприети, след като заразата е така близо.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Пласидо Доминго: Добре съм, благодаря на всички за обичта, стойте си у дома

Пласидо ДомингоОперният певец Пласидо Доминго разпространи съобщение, че е в дома си и "се чувства добре", предаде Асошиейтед прес.

Певецът, който е на 79 години, беше хоспитализиран в Мексико, след като се зарази с коронавирус. Той обяви, че тестът му е положителен на 22 март и се изолира в дома си.

Продължава...

Няма да повярвате с какво се запасяват хората при коронавирус

Tурците купуват одеколон, французите - презервативи, за какво харчат българите? Отговор дава Али Гюлен в материал за турския вестник „Сьозджу”

Продължава...
Как Япония се справя с коронавируса - важен урок за всички ни Печат Е-мейл
Сряда, 25 Март 2020 17:21

Въпреки близостта до Китай, в Страната на изгряващото слънце случаите на COVID-19 са сравнително малко

Въпреки близостта до Китай, в Япония случаите на коронавирус са сравнително малко. Защо там е толкова спокойно? Едно е ясно. От японския опит бихме могли да извлечем важни поуки, пише "Дойче веле".

Японците се разхождат под разцъфналите вишневи дръвчета в парковете из страната. Радват се на пролетта, любуват се на розовото великолепие и се снимат под него. "Ханами - обичаят да се съзерцават цъфналите вишни, е най-важният празник за нас, японците", разказва един посетител на парка Уено в Токио.

Контрастът с Европа не би могъл да бъде по-голям. До вторник (24 март) в Япония имаше само 1128 заразени с коронавирус и 42 починали. Броят на заболелите се покачва минимално. А всъщност би трябвало да е точно обратното. Защото Япония е гъсто населена, има силно застаряващо население и тесни контакти със съседен Китай. Въпреки това правителството предприема твърде меки мерки. Всички училища в страната бяха затворени две седмици преди пролетната ваканция, отменени бяха и всички големи мероприятия. Магазините и ресторантите обаче останаха отворени. А броят на японците, работещи от вкъщи, е малък.

Слабото разпространение на COVID-19 в Япония първоначално събуди подозрения, че истината се прикрива съзнателно. Макар че има възможност да изследва по 6000 проби за коронавирус дневно, в Япония досега са направени едва 14 000  теста - т.е. 20 пъти по-малко, отколкото в Южна Корея.

Експерти от японското Министерство на здравеопазването обясняват, че тестовете съзнателно се ограничават само до региони, в които има много случаи на заразени. "Малкият брой на взетите проби се дължи на това, че властите искат да запазят наличните ресурси за тежките случаи, които могат да се появят", казва германският политолог от университета в Токио Себастиян Маслоу.

Стриктна хигиена от ранна детска възраст

Има и други важни разлики: в Япония залагат на превенцията. Още от най-ранно детство японците дисциплинирано се придържат към някои най-елементарни хигиенни правила. "Миенето на ръце, жабуркането с дезинфекционна течност и носенето на предпазна маска са неотменима част от нашето ежедневие, дори и да няма епидемия", казва една майка на две деца. Затова цялото общество лесно свикна с извънредните мерки, въведени от февруари. Във всички магазини и на входа на всички фирми бяха поставени дезинфектанти за ръце, а носенето на предпазна маска стана задължение за всеки гражданин.

Още преди епидемията от коронавирус в Япония се ползваха по 5,5 милиарда предпазни маски на година - средно по 43 на жител. Този процент се увеличи после толоква радикално, че търговската мрежа вече не успяваше да задоволи търсенето. Въведоха се и ограничения за купувачите. Хората търпеливо чакаха на опашки пред магазините в продължение на часове, за да получат полагащия им се брой предпазни маски. Много от магазините започнаха да предлагат парчета плат или хартиени филтри за кафе, придружени от указание как човек сам да си изработи маска за носа и устата. Масовото използване на тези маски явно значително намали риска от пренасяне на заразата.

С оглед на тези успехи премиерът Шиндзо Абе реши да не обявява извънредно положение в страната, а японците дори вече постепенно се връщат към нормалното си ежедневие. Частните школи за уроци вече отвориха врати - там децата седят в проветрени помещения с отстояние едно от друго. Отворени бяха и първите увеселителни паркове. В тях не се допускат само хората, които имат повишена температура.

Япония не допуска граждани на ЕС

Въпреки това правителството се опасява от евентуална втора вълна на зараза. Затова е предвидено след ваканцията да отворят училищата само в онези региони, в които няма случаи на Ковид-19. Големите мероприятия остават забранени. Вниманието на властите сега е насочено предимно към чуждестранните посетители. От събота насам границите на страната са затворени вече не само за южнокорейци, а и за всички граждани на ЕС. С право на достъп са само онези, които имат постоянно местожителство в Япония. Пристигналите от Европа обаче задължително се поставят под карантина за 14 дни. Тези мерки остават в сила до края на април.

vesti.bg/

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...