Юли 03
Петък

Видео

Интервю

Да поговорим спокойно за COVID-19

Разговаряме с д-р Рада Маркова, управител на МЦ Първа детска консултативна клиника – София

д-р МарковаДоц. д-р Рада Маркова завършва медицина в Медицински Университет – Варна. Маркова придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Провеждала е специализации в САЩ и Австрия. От самото начало на кариерата си доц. д-р Рада Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники, има стаж в Клиника по Неонатология – СБАЛДБ, Интензивен сектор – СБАЛДБ , а последните 15 години – в Клиника по педиатрия на УМБАЛ “Александровска ” – София.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Повече от секси: Марго Роби на 30

ДМарго Роби - актрисата, работила на 3 места, за да сбъдне мечтата синес рожден ден празнува Марго Роби. Австралийската актриса и продуцент става на 30 години.

Тя има номинации за две награди "Оскар" и пет награди BAFTA. През 2017 г. списание "Time" я добави в класацията си за една от 100-те най-влиятелни личности в света, а през 2019 г. тя се класира сред най-високоплатените актриси в света.

Продължава...

Хелзинкският комитет за 2019 г.: Тежък натиск над журналисти и атака срещу гражданския сектор

Снимката е илюстративна. Тя е от протест пред БНТ в защита на Горан Благоев.Регресът със състоянието на човешките права в България през 2019 година е повсеместен, но сферите, в които се наблюдава сериозно влошаване са медиите, съдебната власт и правото на сдружаване. Това отбелязва в годишния си доклад Българският хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в понеделник.

Продължава...
Българите в пандемията - "сами и уязвими", САЩ губят като съюзник Печат Е-мейл
Понеделник, 29 Юни 2020 16:30


Българите в пандемията - "сами и уязвими", САЩ губят като съюзникГражданите на ЕС, включително българите, се чувстват "сами и уязвими" в света и не виждат САЩ като основен международен съюзник в кризата, предизвикана от коронавируса.

Образът на САЩ по време на пандемията се е подобрил само за 8% и се влошил за над една трета (36%) от българите. Има страни, където негативизмът към САЩ категорично доминира: Германия (65%), Португалия (70%), Дания (71%).

В 9 държави от съюза има широко разпространена враждебност към Китай, докато промяната в България е по-скоро неутрална (за 56% отношението им не се е променило). Но България е и страната с най-голям дял на подобрили (22%) и най-малък на влошили (22%) впечатлението си за Китай покрай пандемията.



От 17% до 33% от европейците са влошили мнението си за Русия, но българите се отличават в тази група с едва 8%. Подобрилите отношението си към тази страна българи са 27% (само Италия е близко с 23%), докато в останалите държави така смятат не повече от 12%.

Това показват данни на ново голямо социологическо проучване по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), разпространени броени дни преди началото на германското председателство на ЕС на 1 юли. Преди срещата на Макрон и Меркел по-късно днес докладът призовава европейските лидери да изслушват внимателно своите граждани и да поемат колективна ангажираност в ключови области, като например климатичните промени. Българите споделят това желание, се казва в съобщението.

Изводът от първата част публикувани данни е, че въпреки че много хора смятат, че Европейският съюз не е успял да изпълни своите отговорности по време на коронавирус кризата, 56% от гражданите са "за" координиран отговор на ЕС. Според доклада това ново и условно проевропейско настроение ще изисква деликатно отношение на европейските лидери и Германия. За да изкажат подкрепата си за силен европейски глас на глобалната сцена, "политиците ще трябва да създават коалиции, като определят къде има консенсус".

Анкетирането, проведено от Datapraxis и YouGov, обхваща държави с две трети от населението на ЕС и приблизително толкова от БВП на съюза, В България то е проведено от "Алфа рисърч" сред 1000 души национално представителна извадка в периода 23 април - 5 май.

Най-новият доклад "Феникс от пламъците: европейците и светът след шока на COVID-19" разкрива спад в подкрепата за трансатлантическото партньорство - само 2% от анкетираните европейци изразяват виждането, че САЩ са "полезен" съюзник в борбата с COVID-19. Авторите - политическите експерти Сузи Денисън и Павел Зерка, откриват, че Европа е в състояние на "травма" и че нейните граждани се чувстват "сами и уязвими" в битката с вируса.

Три са причините за това:
1. Индивидуалните реакции на хората и недостатъчно уместното поведение на правителствата
2. Постоянният неуспех на ЕС да поеме собствена, единна позиция върху международните въпроси
3. Загрижеността за новия свят в светлината на трудните отношения между ЕС и САЩ и на заплахата, която представлява Китай за установената международна система, основана на правила.

В България участниците продължават да смятат, че Европа трябва да е източник на помощите за излизане от кризата. Най-голямата група (37%) посочват институциите на ЕС като такъв източник и още 6% избират "други държави от ЕС". С 26% следва групата на смятащите, че страната сама трябва да се оправя. Всеки пети отговаря с "други", а 11% посочват Русия.


Европейците приеха факта, че САЩ вече не са непременно приятел на Европа в моменти на нужда. След като Германия поеме председателството на Съвета на ЕС, това важно изместване на общественото мнение към САЩ може да подтикне европейските правителства да продължат по-независима линия във възстановяването на международния ред след Ковид-19.“

Сред основните открития на доклада на ЕСВП са:

Доверието в САЩ е разрушено. В почти всяка страна хората съобщават, че възприятието им за САЩ става все по-негативно. В Дания (71%), Португалия (70%), Франция (68%), Германия (65%) и Испания (64%) около две трети заявяват, че тяхното виждане за САЩ се е влошило по време на кризата. Това беше особено видимо във Франция и Германия, където съответно 46% и 42% заявяват, че мнението им за САЩ се е влошило значително в резултат на корона кризата. Само в Полша и България доминиращият отговор беше "без промяна" (съответно 49% и 56%). Делът на анкетираните, които смятат, че САЩ са били ключов съюзник през кризата, е пренебрежително малък, като най-големият дял е в Италия с едва 6%.

В случая с България трябва да се отбележи, че правителството на САЩ отпусна половин милион долара, а над 1 млн. лв бяха събрани и разпределени от дарителския фонд "Обединени срещу COVID-19". Със средствата от фонда се помогна на близо 700 хиляди българи - чрез лечебни заведения и общности в нужда в цялата страна по време на кризата с коронавируса.

Кризата е увеличила негативното възприятие на европейците за Китай. Над 60% - във Франция (62%) и Дания (62%) - отчитат, че начинът, по който възприемат Китай, се влошава. Във всяка страна е отчетено нарастване на негативното отношение, отколкото на позитивното такова спрямо Китай, освен в България, където равен брой (22%) отчитат подобрено и влошено възприятие за Китай. Интересното е, че в Италия Китай е смятан за най-полезния съюзник на страната в кризата от една четвърт от анкетираните (25%) - и по-специално сред привържениците на Движение "5 звезди", вероятно поради предлагането на вентилатори и жизненоважни предпазни средства в ранните етапи на пандемията.

Във всяка страна мнозинството от избирателите отчитат, че възприятието им за Русия не е променено, вероятно защото страната не е играла важна роля в кризата. Сред тези, чието възприятие се е изместило, обикновено то е в отрицателна посока, особено в Дания, Швеция, Германия и Полша. Две забележителни изключения са България (27%) и Италия (23%), където около една четвърт от населението отчита подобрено възприемане на Русия. Въпреки че като цяло подобреното възприемане на Русия е ограничено до избирателите на деснопопулистки партии, възгледът е широко разпространен в Италия - от членове на Движение "5 звезди", както и от привърженици на "Северната лига", и "Братя на Италия".

Укрепва подкрепата за борбата срещу изменението на климата въпреки пандемията в здравеопазването. Над 40% във всички анкетирани държави членки с изключение на Дания (22%), Швеция (31%) и Франция (37%) заявиха, че тяхната подкрепа за изпълнението на поетите ангажименти в областта на климата се е увеличила по време на кризата. Испанските (60%) и португалските (58%) избиратели до най-голяма степен смятат, че тяхната подкрепа за изпълнението на такива ангажименти е нараснала. Българите също очакват повече мерки в климатичните политики (43%).

Оценките на реакцията на националните правителства на COVID-19 варират значително - от Дания, Португалия, България, Швеция и Германия, където над 60% казват, че правителството е изпълнило отговорностите си в отговор на коронавируса; Полша и Италия, където обществото е дълбоко разделено; до Испания и Франция, където критиците на правителството са два пъти повече, отколкото тези, които гледат положително на него.

Ако ходът се изиграе внимателно, травмата, която европейците изпитват, може да се превърне в подкрепа за по-силна Европа на международната сцена, като защитник на основните ценности: върховенство на правото, правата на човека, демокрацията. Европа може да поеме глобалното лидерство в отсъствието на САЩ. Но това изисква деликатен баланс.

Европейците са разделени по въпроса дали институциите на ЕС биха помогнали за икономическото възстановяване. На въпроса откъде ще дойде помощта за възстановяването Европейският съюз е на първо място в Португалия (59%), Полша (46%), Испания (41%), България (37%) и Франция (28%). За разлика от това северните страни (Германия, Швеция, Дания), за които кризата доведе до широко разпространеното схващане, че страните им трябва да се справят сами с такива кризи. Например малко под половината от анкетираните в Германия (48%) изразиха мнение, че тяхната "страна може да разчита само на себе си" при финансовото си възстановяване от кризата.

Много европейци отчитат нарастващата си подкрепа за по-строг граничен контрол от началото на кризата - от 48% от датчаните до 73% от португалците. В България (61%) и Португалия (60%) има силно мнозинство за по-строг контрол, а това виждане в Германия (46%), Дания (48%) и Франция (46%) е малцинствено. Много от тези, които се застъпват за затварянето на границите и връщането на властта на националните държави, също признават полезността от разработване на по-глобални отговори от страна на ЕС; 42% (в Швеция и Италия) до 76% (в България) от онези, които призовават за по-глобален отговор от ЕС, в същото време подкрепят по-силния контрол на външните граници.

dnevnik.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...