Юли 03
Петък

Видео

Интервю

Да поговорим спокойно за COVID-19

Разговаряме с д-р Рада Маркова, управител на МЦ Първа детска консултативна клиника – София

д-р МарковаДоц. д-р Рада Маркова завършва медицина в Медицински Университет – Варна. Маркова придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Провеждала е специализации в САЩ и Австрия. От самото начало на кариерата си доц. д-р Рада Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники, има стаж в Клиника по Неонатология – СБАЛДБ, Интензивен сектор – СБАЛДБ , а последните 15 години – в Клиника по педиатрия на УМБАЛ “Александровска ” – София.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Повече от секси: Марго Роби на 30

ДМарго Роби - актрисата, работила на 3 места, за да сбъдне мечтата синес рожден ден празнува Марго Роби. Австралийската актриса и продуцент става на 30 години.

Тя има номинации за две награди "Оскар" и пет награди BAFTA. През 2017 г. списание "Time" я добави в класацията си за една от 100-те най-влиятелни личности в света, а през 2019 г. тя се класира сред най-високоплатените актриси в света.

Продължава...

Хелзинкският комитет за 2019 г.: Тежък натиск над журналисти и атака срещу гражданския сектор

Снимката е илюстративна. Тя е от протест пред БНТ в защита на Горан Благоев.Регресът със състоянието на човешките права в България през 2019 година е повсеместен, но сферите, в които се наблюдава сериозно влошаване са медиите, съдебната власт и правото на сдружаване. Това отбелязва в годишния си доклад Българският хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в понеделник.

Продължава...
Изграждайте характер и вярвайте. Ние всички сме направени от герои Печат Е-мейл
Понеделник, 22 Юни 2020 15:15

Изграждайте характер и вярвайте. Ние всички сме направени от герои"Дневник" препубликува от "Фейсбук" поздравителната реч на писателя Захари Карабашлиев към завършващия випуск 2020 в Американския колеж в София.

Уважаеми г-н президент на Американския колеж в София, скъпи зрелостници, родители, учители, гости. Чест е за мен да се обърна към Клас 2020 в едно от най-добрите училища, които съм посещавал. Поздравявам ви за отличната работа и успеха, който сте постигнали дотук!

Първо, нека призная - харесва ми цялата тази работа с тогите, шапките и въобще този "Хари Потър" маниер. Аз съм нямал шанса да се дипломирам така величествено, затова ще използвам възможността да му се порадвам, ако ми позволите.



Тук сте, за да се видите за един последен път, да си получите дипломите, да си хвърлите шапките във въздуха и да отидете да обядвате. Затова ще се опитам да съм кратък.

Както споменах, не съм се дипломирал бляскаво. В интерес на истината не помня да съм се дипломирал въобще, аз просто свърших гимназия, или по-точно "изкарах", и ако трябва да бъда честен, училището, в което го направих във Варна, не беше истинска гимназия, а едно от онези късни соц. учебни заведения, наречени УПК (учебно-производствен комплекс) и в тях се приемаха деца, които не бяха приети в добри гимназии. Там имаше всякакви лоши момчета, имаше и хубави момичета (но те ходеха с лоши момчета) и всички пушеха цигари. Не се чувствах на мястото си, бях някак самотен и изгубен. Имаше само един съученик, с когото си паснахме. (Запомнете това -

дори в най-ужасните места, в които можеш да се окажеш, винаги има един човек, с когото ще си паснеш.

Не съм сигурен дали това е Божия воля или човешка природа, но е даденост - човек никога не е сам.) Та, това момче, с което си паснахме и седяхме на един чин, знаеше точно какъв иска да стане - лекар и нищо друго. Учеше яко всички предмети свързани с медицина, чужди езици, беше фокусиран в своето призвание и по-късно приет в Медицинска академия.

Аз, от друга страна, откогато се помня, тайно исках да бъда писател, но ме беше страх да си го призная, да го изразя, дори да го кажа на глас, и не правех нищо по въпроса до много късно през живота си. Мислех тогава, че писателите са или отдавна умрели хора, или живеят в София. Отне ми години да осъзная, че съм грешал и не съм обръщал внимание на своето желание, и още повече години да го последвам.

Вижте, ако не обръщате внимание на това, което е важно за вас, ще се изгубите в онова, което не е.

Така, че сега ще споделя няколко неща, които съм научил, докато съм бил изгубен.

Ето:

Разпознайте какво ви движи. Ако има едно желание, което кара сърцето ви да бие по-силно - изследвайте го. Лекар, писател, рок звезда, учител, финансов брокер, архитект или дърводелец - ако ви вълнува - последвайте го, вижте къде ще ви отведе.

Но аз не съм тук да мотивирам онези малцина сред вас, които знаят точно какво искат от живота.

Аз искам да говоря за нас, останалите - съмняващите се в себе си, колебливите, онези, които не са сигурни, че имат призвание. Аз ви познавам.

Вие завършвате сега, приети сте в университети навсякъде по света и, басирам се, много от вас вече усещате натиск - от родители, приятели, от най-различни хора: "Е, какво искаш да правиш? Какво искаш да постигнеш? Каква е целта? Какъв е планът?"

Всички тези въпроси които те карат да се запиташ: "Аз не съм сигурен какво искам да правя, нямам и план Каква е моята страст всъщност? Само аз ли нямам цели? Може би пък нещо не е наред с мен?"

Ще ви кажа една тайна. Знаете ли защо те (обикновено възрастни хора, но не само) ви задават тези въпроси за вашите планове и цели в живота? Те питат вас, защото самите те няма отговорите. Надяват се вие да ги имате.
Аз казвам:

Нямаш план? Не се тревожи. Може би Бог има план за теб, но все още го разработва.

Мислиш, че Стив Джобс е знаел точно какво ще постигне в живота, когато е бил на твоя възраст? Мислиш Барак Обама е знаел? Не. Барак Обама е продавал сладолед. Джордж Клуни е продавал застраховки от врата на врата, Хю Джакман е бил парти клоун. Мислиш, че Хорхе Марио Берголио е знаел с точност, че един ден ще стане Папа Франциск? Не. Хорхе е бил охранител в бар в своите млади години. Да, Папа Франциск е работил като охрана.

Мисля, че по това си приличаме с него - и аз съм работил охрана. Всъщност, работил съм какво ли не: помощник готвач, DJ в клуб през 90-те, диспечер на камиони нощна смяна, барман, транжор на месо в крайпътен ресторант, радио-водещ в сутрешно предаване, сватбен фотограф и т.н и всичко това преди да напиша първото изречение на своя първи роман "18% Сиво". Бях на 40, когато беше публикуван, и най-сетне започнах да правя това, което винаги съм искал. Така че, повярвайте ми: нещата може да отнемат някакво време. Но вашият момент ще дойде. И трябва да сте готови за него. Това, което трябва да правите, докато чакате вашия момент да дойде, е изключително важно: изграждайте характер.

"Но аз нали вече си имам характер!" ще кажете. Да, имате. Но това е продължаващ проект, не трябва да спира когато навършиш 18, 21, или 40. Не спираш да градиш мост, когато си по средата на реката, нали? Не спираш да градиш триетажна къща, когато завършиш първия етаж, нали?

Никой не може да изгради твоя характер вместо теб.

Мисли за него като за плавателен съд. Лодка.

Да я строиш правилно е твоята най-важна и неотложна задача. Защото тази лодка е за теб. Ако я конструираш умно, ако използваш само най-добрите материали, ако я направиш стабилна и се грижиш за нея, тази лодка ще те отведе, където пожелаеш. Ще плаваш бързо и безопасно, ще покоряваш територии, ще откриваш нови земи. Най-важното - тя ще подслони твоята душа, ще предпазва твоите ценности, ще служи на твоя талант, какъвто и да е той.

От друга страна, ако си небрежен в тази задача, може да се окажеш с едно паянтово корито, което се люшка с най-леките ветрове и потъва с първата буря. (Внимание: Някои от най-талантливите хора, които съм познавал са били неуспешни в реализирането на своя талант. Техният характер не издържа натиска на света. Това е тъжна гледка.) Така че - изграждайте характер.

Ето и следващото важно нещо, което искам да споделя:

Имайте вяра.

Вярата е единственото, което никой не може да ви вземе и единственото, което вие можете да вземете, където и да отидете.

В 90-те, когато ситуацията в България беше станала непоносима, аз трябваше да напусна и да търся по-добър живот за себе си и семейството си в далечна Америка. Какво взех? Взех заем от приятели, взех малко дрехи,

няколко книги, няколко CD-та, взех своя характер и своята вяра. Беше достатъчно.

Така че имайте вяра. Вярвайте. И тук нямам предвид религия. Може да вярвате в Бог. Може да вярвате в Науката. Може да вярвате във Великия Дух. Може да вярвате в Музиката. Изкуството. Или Природата.

Но знайте, че само вярата в нещо по-голямо от вас ще ви накара да вярвате в самите себе си. А в края на краищата вярата в себе си е единствената вяра, която наистина има значение.

Така че нека две неща да запомним: Изграждай характер. Имай вяра. Мисля, че това е достатъчно за днес.

И накрая:

Като писател съм прекарал много години в изучаване на разказваческо изкуство, митология, литература и поп култура, търсил съм структурата на добрата история. Оказва се, че има един древен, универсален модел, който се повтаря във всички култури навсякъде по света. Виждали сме го във всякакви вариации и той е горе-долу такъв:

Един малко неуверен герой, който живее в Обикновен Свят, трябва да го напусне, и да тръгне на пътешествие в Непознатото. По пътя си среща съюзници и врагове, влюбва се и разлюбва, води битки, проваля се и печели в конфликти,

превъзмогва изпитания и в резултат на всичко това той/тя става по-силен, по-мъдър и се завръща у дома променен.

Звучи познато? Да. Приключението на Одисей. Но също така колебливия Люк Скайуокър от "Междузвездни войни", Хари Потър, Дороти от "Вълшебникът от Оз", Нео от "Матрицата" и разбира се Симба от "Царя Лъв". Симба е лъвче, принудено да напусне царството, да избяга в чужбина, да живее Хакуна Матата живот с безгрижните Пумба и Тимон, докато един ден не си спомня кой е, влюбва се, завръща се у дома, където му предстои най-жестоката битка с враговете-хиени, но побеждава. Симба става умен и отговорен лъв и се променя. Така променя и своите родни земи.

Американския митолог Джоузеф Камбъл изучава този разказвачески модел и го прави популярен като мономит, или Пътя на Героя. Трите етапа на този модел са: Напускане/ Инициация/ Завръщане. Изглежда твърде проста тази структура, но в нея няма нищо тривиално. Защо?

Защото това митологично пътуване е част от нашата човешка природа, то е гравирано в ДНК-то на нашето разказване и всеки от нас го изживява по един или друг начин. То е в нашите приказки за заспиване, които сме слушали като деца, в книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали.

Ние всички сме направени от истории за герои. Ние всички сме направени от герои.

Героите са в нас. Героите сме ние.

Така че сега, вие сте колебливите герои в собственото си приключение. Вие трябва да напуснете вашия Обикновен свят и да се отправите към следващата част - тя е непозната, опасна, но и много, много вълнуваща.
Бъдете смели. Изграждайте. Продължавайте работата по своята лодка - закърпвайте дупки, ако се налага, полирайте, поддържайте И имайте вяра - тя ще ви отведе там, където не сте и мечтали.

А спомняте ли си за момчето от гимназията, което искаше да бъде лекар и нищо друго? Ами, да, той стана уважаван лекар. Изгради кариера тук, после отиде в чужбина и работи в болници навсякъде по света ("Лекари без граници"), за известно време загубихме връзка. Преди няколко години се видяхме на един паркинг. Оказа се, че се е върнал в България, точно както и аз, има семейство и практика, и сега 30-ина години след гимназията се случи да сме почти съседи. Той, който знаеше точно какво иска и аз, който не бях сигурен до много по-късно в живота. Но пък неведоми са пътищата на Живота.

И сега, клас 2020 - аз официално ви изпращам на вашето Пътуване в Непознатия Свят - да печелите съюзници и врагове, да се влюбвате и да ви разлюбват, да водите битки, да се проваляте на тестове и да покорявате сърца, да се губите и да намирате отново пътя си, да влизате в конфликти и преодолявате изпитания, да станете по-силни и по-мъдри. А един ден, надявам се, да се върнете у дома променени. И знайте, че ако носите със себе си промяна, в тези земи ви чакат още много, много битки. Но в края на краищата - вие ще победите.

Тръгвайте сега. Бъдете герои!

И едно последно нещо: Не забравяйте да се обаждате на майките си. Често.

dnevnik.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...