Окт 24
Събота

Видео

Интервю

Нещастната съдба на поетесата Мара Белчева

Мара Белчева: Красивата поетеса с нещастна съдбаnewsImage

Мара Белчева е една от онези дами на българския елит, за която все още се разказват легенди, дори 83 години след смъртта ѝ. Родена в Севлиево през далечната 1868 година, Мара завършва средно образование във Велико Търново, а след това заминава да учи във Виена.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

За пръв път Арктика още не е започнала да замръзва, алармираха учени

Морето Лаптеви, заснето на 29 септември 2019 г. от полярната експедиция MOSAiCЗа пръв път, откакто се записват подробни данни, основният източник на арктически морски лед в Сибир още не е започнал да замръзва в края на октомври.

Продължава...

Всяка седмица по един българин влиза в затвор в чужбина


Всяка седмица по един български гражданин влиза в затвор в чужбина. Това сочат данните на Националния статистически институт. Според последната отчетна година, която е била 2019-а, в чуждестранни зандани са били изпратени 68 души.

Продължава...
Нещастната съдба на поетесата Мара Белчева Печат Е-мейл
Понеделник, 05 Октомври 2020 15:58

Мара Белчева: Красивата поетеса с нещастна съдбаnewsImage

Мара Белчева е една от онези дами на българския елит, за която все още се разказват легенди, дори 83 години след смъртта ѝ. Родена в Севлиево през далечната 1868 година, Мара завършва средно образование във Велико Търново, а след това заминава да учи във Виена. Известна е както като една от най-добрите преводачки на "Тъй рече Заратустра" и на Герхард Хауптман, така и като гениална поетеса. Но колкото и успехи да е постигнала в кариерен план, личният ѝ живот винаги ще бъде онова, което ни привлича като магнит.

За красотата на Мара Белчева се е писало и говорило много. Още като ученичка в местната девическа гимназия "Митрополит Климент", тя поразявала старостоличани с външността си. Интересен факт е, че борбата за сърцето на красавицата довело и до първия дуел в България. Главни действащи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършило трагично, но княз Дондуков бил принуден да отпрати влюбените кавалери в родината им. Макар че нито един от руските офицери не спечелил симпатията на Мара, нейното сърце в крайна сметка било пленено от ерудита Христо Белчев.

Неговата чувствителна душа и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на тъмнооката красавица. На 1 юни 1886 г. с много любов младите хора свързали съдбите си. Уви, щастието на тази така обичана светска двойка не трае дълго, защото само 5 години след вричането им във вярност, Христо е убит по погрешка по време на покушение срещу Стефан Стамболов.

През следващите месеци Мара си печели прозвището "дамата в черно" от столичани. Овдовяла само на 23 години, Мара трудно преживява тази глава от книгата на живота. През 1903 година по време на вечеря тя се среща с един от най-известните ни творци по това време – Пенчо Славейков. Всъщност, двамата се познавали бегло от детските си години, но авторът бил поразен от финеса, красотата и интелекта на вече порасналата Мара. И Славейков, и тя познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.

Връзката им обаче е доста одумвана от софийския хайлайф. За повечето хора е странно и непонятно как така тази изискана дама, ухажвана от толкова значими личности, дори от самия княз Фердинанд, е благосклонна към вечно сърдития литератор. Животът придобива нов смисъл за нея - Пенчо я приобщава към кръга "Мисъл", а домът ѝ "на пъпа на София" (на сегашната ул. "Христо Белчев") се превръща в редакция на литературния сборник. Първите ѝ стихотворения излизат през 1910 г.

Съдбата на тази чудновата, но много загадъчна двойка рязко се променя, когато след 10-годишна служба като Директор на Народната библиотека, Славейков е съкратен. Тогавашният министър на просвещението, Стефан Бобчев, е в конфликт със сложния автор и решава да го унижи допълнително – дава му длъжност като уредник на училищен музей с кабинет на четвъртия етаж. Разбира се, с ясната идея, че Славейков, вследствие заболяването си като малък, трудно ходел, придвижвал се с бастун. Обиден и огорчен, Славейков напуска България заедно с Мара Белчева. Първо отиват в Цюрих, следват 3 месеца в Рим, но в началото на пролетта на 1912 година болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България.

До края на живота си тя живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война и никога не забравя голямата си любов, ходейки всеки ден до гроба на Славейков. Мара Белчева умира в крайна бедност през 1937 година.

sofialive.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...