„Формата на водата“ или как се прави филм за „Оскар“ Печат
Понеделник, 12 Март 2018 11:34

Вижте коментара на Георги Петров за филма победител на тазгодишните филмови награди

Миналата година, някъде по това време, тази част от света, която не е съставена от циници, критици и киноакадемици – с други думи, по-голямата част от света – вече се отърсваше от раздразнението си от факта, че „Ла Ла Ленд“, най-красиво инсценираната и най-искрено разказана музикална любовна история в киното за последните 2-3 десетилетия, е била пренебрегната за наградата „Оскар“ за най-добър филм за сметка на „Лунна светлина“.
Пак някъде по това време продуценти от компаниите TSG Entertainment и Fox Searchlight са се събрали и са се запитали как да направят филм, който да спечели най-важния „Оскар“ тази година.
„Трябва ни любовна история като в „Ла Ла Ленд“. Но трябва да я направим... като за „Оскар“! Хайде да направим главната героиня жертва на някаква физическа травма от детството! Може да е няма, с белези по гърлото. И в никакъв случай не бива да е млада и усмихната като Ема Стоун“, рекъл единият от продуцентите.

„Страхотно! Задължително ни трябва и чернокож персонаж, нали знаете? Най-добрата ѝ приятелка, разбира се, тя ще бъде чернокожа. Но не може да е преуспяващ попмузикант като героя на Джон Леджънд в „Ла Ла Ленд“! Не, нека сме стереотипни до смърт. Нека чернокожата приятелка да говори с южняшки акцент и да ръси остроумия едно след друго!“, допълнил втори продуцент.
"Да не забравите хомосексуалиста, ей!“, провикнал се трети продуцент. „Ако ще печелим „Оскар“, в историята трябва за-дъл-жи-тел-но да има репресиран хомосексуалист, който е твърде изплашен, за да сподели чувствата си. Иначе никакъв „Оскар“ няма да видим!“.

„И да има хубава музика! В „Ла Ла Ленд“ имаше чудесна музика и всички я харесаха. Но ние ще сме различни от тях. Няма да сложим във филма оригинални авторски песни, защо да си правим труда? Не, директно ще вземем песните, към които „Ла Ла Ленд“ отдаваше почит, песни от филми на Джинджър Роджърс и прочие. И освен това ще сложим песни на френски, испански и португалски език. Политическа коректност, туй-онуй, нали се сещате?“, намигнал четвърти продуцент, по всяка верояност американският Бай Ганьо, от края на масата.

Така, скъпи читатели, по всичко личи, че се е родил филмът „Формата на водата“.

Но въпросните продуценти са се опитали да замаскират крещящите си, очевадни амбиции да спечелят „Оскар“ за най-добър филм, като са поверили режисурата на Гийермо Дел Торо – творец с подчертан личен почерк в правенето на кино, както във визуален, така и в наративен аспект, който, на всичкото отгоре, е мексиканец.
Така централният мъжки персонаж, в когото се влюбва нямата главна героиня, се е превърнал във водно чудовище, което има хуманоидна форма и съвършено изваяни мускули като някой от братята Хемсуърт; към сценария са били добавени сцени с женска голота и много кръв в името на визуалния натурализъм; а злодеят в историята се е превърнал в средностатистически бял американец с нарцистични и садистични наклонности – именно това е почеркът на Гийермо Дел Торо.

Характерният емоционален повествователен тон на Дел Торо, красивата режисура, класическата музика и чудесните актьорски представяния издигат „Формата на водата“ над равнището на вбесяващо очевидните клишета, на които почива сценарият и на които се наслаждава американската филмова Академия; но в никакъв случай не го издигат до нивото на най-добър филм за 2017 година.

Не по-малко дразнещ е фактът, че тези клишета се набиват в по-опитното зрителско око с такава сила, че в момента аз вече пиша втора страница текст, фокусирана именно върху тях, а не върху превъплъщенията на чудесни изпълнители като Сали Хоукинс, Майкъл Шанън, Дъг Джоунс и Октавия Спенсър.

Но, уви, „Формата на водата“ спечели „Оскар“ именно за най-добър филм, а не в някоя от актьорските категории, тъй че фокусът на който да е текст върху лентата трябва да падне именно върху клиширания ѝ генерален тон, а не върху добре изпипаните подробности и нюанси от гореспоменатите актьори.

Победата на филма е финалното и най-категорично доказателство за това колко са политизирани именно наградите „Оскар“. Миналата година аполитичен, всепокоряващ романс беше пренебрегнат за сметка на филм за социалните неправди в Америка и трудния живот на чернокожите там.

Но пък тази година филм, който илюстрира посредством сюжета и персонажите си около 45% от населението на Съединените щати – или, иначе казано, точно частта, направила Доналд Тръмп президент на страната – беше наречен „каталог на американската омраза“ и бе пренебрегнат на свой ред. Защо ли?

Ами защото героите са бели хора, кошмарно реални бели хора, описани със стопроцентова автентичност от невероятен, многократно награждаван сценарист в лицето на Мартин МакДона и изиграни от превъзходни актьори, живо напомняне за напудрените дами и господа от Академията за тази Америка, в която живеят днес и в която управлява бивш водещ на риалити шоу.
А във „Формата на водата“ всичко е тип-топ.

Пак има романтика, красива ретро музика и любовна история, но е разказана от мексикански любител на фентъзито по начин, който не може да им напомни колко е хубаво да си млад, мечтателен и влюбен като масата зрители, издигнали финансовите постъпления на „Ла Ла Ленд“ до почти половин милиард долара, и по този начин да ги подразни.

„Формата на водата“ не е най-тематично актуалният филм на 2017 година, това са „Три билборда извън града“. „Формата на водата“ не е най-трогателната любовна история на 2017 година, това е „Призови ме с твоето име“. „Формата на водата“ не е най-впечатляващо режисираният и визуално завладяващ филм на 2017 година, това, с огромна преднина пред всички останали, е „Дюнкерк“ на Кристофър Нолан.

„Формата на водата“ дори не е най-добрият филм на безспорно талантливия Гийермо Дел Торо. Това пък на свой ред си остава „Лабиринтът на фавна“ от 2006 година. В сравнение с него и с останалите изброени филми в горния параграф, „Формата на водата“ е откровено посредствен.

Поставен извън контекста на всякакви сравнения, филмът безспорно има качества и причини да бъде препоръчан, но не и от мен, не и сега, не и една седмица след очевидно незаслужената му победа на наградите „Оскар“.

Скъпи читатели, ако решите да гледате, правите го на собствен риск. Искрено ви пожелавам да излезете от киносалона по-доволни от мен.

vesti.bg

argaiv1453