Дек 16
Понеделник

Видео

Интервю

Дженифър Лопес: Не ме интересуват парите!
Списание: GQ

Дженифър Лопес е една от иконите на днешното време. Тя успява да се изкачи по стълбицата на успеха и от обикновено момиче от Бронкс, Ню Йорк застава на върха на музикалната индустрия. През кариерата си е получила 400 номинации и 126 награди, а нейният албум J to tha L-O! The Remixes е вписан в рекордите на Гинес за първия албум, съдържащ ремикси, който стига до номер 1 в класацията на Billboard 200.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Кейт и Уилям готвят коледни сладкиши в ТВ шоу

Резултат с изображение за Кейт и Уилям готвят коледни сладкиши в ТВ шоуПринц Уилям и херцогиня Кейт тайно заснеха серия от британското шоу The Great British Bake Off, което преди време имаше и български вариант - "Bake Off: Най-сладкото състезание".

Продължава...

Напусна ни великата Стоянка Мутафова

Резултат с изображение за Напусна ни великата Стоянка Мутафова97-годишната легенда на българския театър е издъхнала рано тази сутрин.

Продължава...
Драматичният и вълнуващ живот на първата жена с Нобелова награда Печат Е-мейл
Петък, 08 Ноември 2019 10:12

Великата Мария Кюри е родена на тази дата преди 152 г.

Мария Склодовска се ражда на 7 ноември 1867 г. във Варшава, Полша, като най-малкото от пет деца в семейството на бедни учители.

След смъртта на майка ѝ и невъзможността на баща ѝ да се грижи за нея Мария започва да се учи сама вкъщи, задоволявайки непрестанна си жажда за знания.

Тази жажда не утихва до края на живота ѝ.

Да стане учител никога не е било опция за Мария, тъй като недоимъкът, в който пораснала, ѝ отнел възможността да ходи на училище.

Въпреки това обаче, когато голямата ѝ сестра ѝ предлага да заживеят в Париж с евентуалната възможност Мария да се запише да учи в университет там, тя веднага приема и заминава за Франция през 1891 г.

Мария успява да влезе в Сорбоната и започва да се обучава по физика и химия – предмети, към които развива влечение още през детството си.

Именно в Париж, през 1894 г., Мария се запознава с Пиер Кюри, за когото се омъжва година по-късно.

Семейство Кюри започва изследователската си дейност във Физико-химическата гимназия в Париж и именно там те правят невероятните си и революционни открития в областта на радиологията.

Мария Кюри открива, че урановите лъчи причиняват въздуха около пробата да провежда електричество.

Тя предполага, че радиацията не е резултат от някакво взаимодействие на молекули, а трябва да идва от самия атом. Тази хипотеза е важна стъпка в опровергаването на предположението, че атомите са неделими.

През 1897 г. се ражда дъщеря ѝ Ирен. За да подкрепи финансово семейството си, Кюри започва да преподава в „Екол Нормал”.

Мария и съпругът ѝ Пиер нямат лична лаборатория, а по-голямата част от опитите им са направени в пристройка до Физико-химическата гимназия.

Проветрението там е лошо и постройката не е водоустойчива. Семейството учени не знае за вредните последици от облъчването и по време на работата си не използват защитно облекло.

След  като прави редица важни открития Мария осъзнава колко е важно незабавно да публикува своя труд, за да не би да бъде изпреварена.

Нейната книга, която дава кратка и проста информация за работата ѝ през последните години, е представена на 12 април 1898 г.

През юли 1898 г. Кюри и съпругът ѝ публикуват съвместен документ, в който се съобщава за съществуването на елемент, който те наричат ​​полоний, в чест на родината на Мария - Полша.

На 26 декември 1898 г. Кюри обявява съществуването на втори елемент, неоткриван до този момент. Те го наричат радий, от латинската дума за лъч.

Между 1898 г. и 1902 г. семейството публикува, съвместно или поотделно, общо 32 научни статии, включително една, в която се заявява, че когато са изложени на радиево лъчение туморните клетки се унищожават по-бързо от здравите.

През 1903 г. заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика, като по този начин става първата жена носителка на това престижно отличие.

На 19 април 1906 г. Пиер Кюри загива при инцидент на пътя. Разхождайки се по улицата по време на порой, той е ударен от каруца и попада под колелата, което води до счупване на черепа му.

Пет години по-късно тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“.

Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката.

Кюри посещава Полша за последен път в началото на 1934 г.

Няколко месеца по-късно, на 4 юли 1934 г. умира в санаториума Санселмо, близо до градовете Саланш и Паси, от левкемия за която се смята, че е следствие от дългогодишното ѝ облъчване по време на опитите ѝ с радиоактивни елементи.

Тя не взима никакви предпазни мерки в работата си, понякога носи проби в джобовете си, съхранява в чекмеджето на бюрото си радиоактивни материали, дори носи на гърдите си ампула с радий като талисман.

Тя е погребана на гробището в Со, заедно със съпруга си Пиер. Шестдесет години по-късно, през 1995 г., в чест на техните постижения, останките и на двамата са пренесени в Пантеона в Париж.

vesti.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...