Окт 24
Събота

Видео

Интервю

Нещастната съдба на поетесата Мара Белчева

Мара Белчева: Красивата поетеса с нещастна съдбаnewsImage

Мара Белчева е една от онези дами на българския елит, за която все още се разказват легенди, дори 83 години след смъртта ѝ. Родена в Севлиево през далечната 1868 година, Мара завършва средно образование във Велико Търново, а след това заминава да учи във Виена.

Продължава...

Срещи, разговори, събития

За пръв път Арктика още не е започнала да замръзва, алармираха учени

Морето Лаптеви, заснето на 29 септември 2019 г. от полярната експедиция MOSAiCЗа пръв път, откакто се записват подробни данни, основният източник на арктически морски лед в Сибир още не е започнал да замръзва в края на октомври.

Продължава...

Всяка седмица по един българин влиза в затвор в чужбина


Всяка седмица по един български гражданин влиза в затвор в чужбина. Това сочат данните на Националния статистически институт. Според последната отчетна година, която е била 2019-а, в чуждестранни зандани са били изпратени 68 души.

Продължава...
Македонски медии: София си присвоява 24 май Печат Е-мейл
Петък, 02 Октомври 2020 17:09

Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев в Рим на 24 май 2018 г.Първи стъпки към признаване на кирилицата като българска азбука, провокация, присвояване и на азбуката, и на славянската просвета - това са няколко примера за коментарите в македонски издания, след като законопроект, приет в Народното събрание, превърна 24 май в Ден на българската писменост.

"София цялостно си присвоява кирилицата и славянските просветители," е озаглавена публикацията в едно от най-четените електронни издания МКД, според което за България проблемът на дневен ред не е само Гоце Делчев (революционера, заради когото България заплашва да блокира преговорите със Северна Македония).

България започва процес за признаване на кирилицата като българска азбука пред ЕС в момент, когато настоява Северна Македония да уважава договора за приятелство и добросъседство, пише МКД и продължава с уточнението, че законопроектът е приет с поддръжката на "партията на премиера Бойко Борисов". Цитирано е (както и в други медии) интервю на "Канал 5" с македонския историк проф. Елка Ячева Улчар, която нарича ставащото "провокация не само към (Северна) Македония, но и към останалия славянски свят", тъй като по думите ѝ в науката е прието, че "македонски говори от района на Солун" са в основата на старославянския език.



"Официална София присвоява 24 май: кирилицата е българска азбука, а Кирил и Методий са българи," пише смятаният за близък до управляващия Социалдемократически съюз на премиера Зоран Заев "Слободен печат". Стилът не е нападателен, но са цитирани считани зав Северна Македония за провокативни изказвания на ВМРО в залата - това, че "българската писменост е идентична с кирилицата" и разпространението ѝ сред другите славянски народи е дело на България (Милен Михов) или че "кирилицата е чисто българска творба", създадена от Климент Охридски в българската държава (Красимир Богданов).

Проектът на "патриотите", приет и от ГЕРБ, не акцентира върху произхода на Кирил и Методий. Българският характер на кирилицата, създаването ѝ в България и използването ѝ на мястото на глаголицата се споменаваха неколкократно при гласуването в парламента заедно с възможността София да може да защити тези твърдения пред ЕС.

Същия подход избира и често изразяващото позиции на ВМРО-ДПМНЕ издание "Опсервер" (отново с неточен акцент върху българския произход на Кирил и Методий). В "Независен весник" заглавието е: "София ще иска от ЕС да признае кирилицата като "българска азбука"". Македонският език "отново е във фокуса на България", обяснява телевизия "Телма" и твърди, че аргументът на министъра на отбраната Красимир Каракачанов е, че "македонският език не съществува, кирилицата не е бъларска, а това го доказва и Българската академия на науките".

Още един спор със Скопие

Двете държави имат опит в спора за кирилицата (включително с руска намеса, когато президентът Владимир Путин подчерта преди две години, че е измислена в Македония) и в първите часове нямаше реакции от ръководството в Скопие.

Моментът за приемане на подобен законопроект - с всички негови последици в македонското обществено мнение - обаче е деликатен. Той съвпада със споровете за Гоце Делчев, изходът от които, според вицепремиера Красимир Каракачанов, ще решат дали България да блокира първата междуправителствена конференция със Северна Македония - същинското начало на преговорите с ЕС.

Досега вниманието на София беше свързано единствено с нерешените между историците въпроси като Гоце Делчев и страната опита да убеди ЕС в позициите си със специален меморандум, докато още текат обсъжданията на преговорната рамка със Скопие. Ако Северна Македония се присъедини към ЕС, в съюза ще има две държави с официална азбука кирилицата.

От друга страна (коментар, появил се и в македонски издания), въпросът за азбуката и историческите събития от времето на създаването ѝ е свързан и с работата на историческата комисия, заложена в Договора за добросъседство - светите братя Кирил и Методий са сред общите личности, които София и Скопие би трябвало да честват заедно.

Темата тепърва ще се обсъжда - вицепремиерът Екатерина Захариева обяви, че очаква в София колегата си Буяр Османи идната седмица, а другия месец на посещение при Борисов вероятно ще бъде и Зоран Заев.
dnevnik.bg

 

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...