Ян 18
Четвъртък

Позиция

Възражда ли се нацизмът в Германия

Напоследък зачестяват расистките изказвания и възхвалите на нацисткия период от страна на партията Алернатива за Германия

Продължава...

Видео

Богините на Индия

Богините на Индия: 8 неземно красиви актриси

<b>Айшвария Рай </b><br><br>Айшвария Рай е смятана за една от най-красивите жени на света. Божествената индийка е актриса и носителка на титлата „Мис Свят“ за 1994 година. Родена е на 1 ноември 1973 г., в Индия.Екзотични подправки, местно население с ярки дрехи, пътешествия на гърба на слон и едно безкрайно царство на танци и песни. Това е Индия!

Продължава...

Срещи, разговори, събития

Смях му е майката! 6 ползи от смеха

Смях му е майката! 6 ползи от смехаОцеляваме със смях – буквално

Смехотерапията намалява стреса, болката в тялото и депресивните състояния. Всеки път, когато се смеем, кортизолът се понижава и се отделят ендрофини, които се смятат за хормони на щастието. За 15 минути можем да изгорим от 10 до 40 калории, стига да се смеем от сърце.

Продължава...

У НАС

Борисов нареди на министри: Военни хеликоптери – за Бърза помощ!

Борисов нареди на министри: Военни хеликоптери – за Бърза помощ!Машините ще се преоборудват, за да спасяват животи

Премиерът Бойко Борисов поиска здравният министър Кирил Ананиев и силовите министри Красимир Каракачанов и Валентин Радев да обсъдят възможността военни хеликоптери да бъдат преоборудвани за хеликоптери на Бърза помощ.

Продължава...

До пхерясънца/С две думи

Тържество по случай Васий/Васильовден, провежда на 13 януари вечерта, в ресторант „Сливен“, сливенската Ромска академия за култура и образование/РАКО.

Продължава...

ПО СВЕТА

Полша иска засилено американско военно присъствие

Резултат с изображение за Полша иска засилено американско военно присъствиеПолша разчита на разширяване на военното присъствие на САЩ в страната. Това заяви новият министър на отбраната Мариуш Блащак.

Продължава...
Позиция
Пътят към прогреса Печат Е-мейл
Петък, 20 Септември 2013 12:02
Галина Николова

“Ако ти не мислиш за бъдещето, то няма да имаш такова“
Джон Голсуърти.

argaiv1234

Приказката за ромите е една и съща. Да, живеем в гета с лоша инфраструктура. Да, още в някой ромски махали се женим малки. Да, здравната култура на ромите е ниска. Да, още ромите са гонени от обществените заведения и още трудно могат да се реализират на пазара на труда наравно с неромите. Да, още нямаме участие в политиката.

 

Warning: getimagesize(images/stories/9_20.11.2013.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336
„Папуша” - филм за трагичната съдба на голямата ромска поетеса Печат Е-мейл
Сряда, 20 Ноември 2013 14:21
Папуша

От 15 ноември по всички кина на Полша се прожектира филма,”Папуша”, посветен на ромската поетеса Бронислава Вайс - Папуша, съобщава приятелят ми Цанко Христов, който от дълги години живее в културната столица на поляците град Краков.
В петък беше голямо културно събитие - премиера на филма, интервюта, пресконференции…В момента филмът е прожектиран в цялата страна, пише приятелят ми.

 
Момичето от снимката с полицая към Сидеров: Недопустимо е Печат Е-мейл
Сряда, 08 Януари 2014 12:58

Тази снимка от протестите през ноември получи широка известност, а историята около нея стана една от най-четените публикации на "Дневник" за годината.
Фотограф: Стефан Стефанов

Шестнайсетгодишната Деси Николова, която по време на един от протестите разплакана постави ръце на раменете на млад полицай, а снимката им и разказът за случката стана една от най-четените и коментираните в "Дневник", в открито писмо към лидера на "Атака" Волен Сидеров изрази възмущението си от поведението на депутата.

 
Warning: getimagesize(images/stories/7-pozociq-88.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336

Warning: getimagesize(images/stories/food/7-poziziq - u4ilishte.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336

Warning: getimagesize(images/stories/food/2-raycho 1.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336

Warning: getimagesize(images/stories/georgi.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336

Warning: getimagesize(images/stories/ivoborisov-2.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336

Warning: getimagesize(images/stories/georgi.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336

Warning: getimagesize(images/stories/food/yuksel20yasharov1.jpg) [function.getimagesize]: failed to open stream: No such file or directory in /home/ricbg/public_html/plugins/content/smartresizer.php on line 336
Печат Е-мейл
Защо няма полза да градим “отвън” нови къщи в гетото

Божидар Драганов

Преди седмица коментирах в "24 часа" най-новата стратегия за интеграция на ромската общност. Сега се съсредоточавам върху самата ромска общност. Какво интегрираме всъщност?

Стигнало се е дотам, че в много случаи младежите от гетата нямат мечти - и това не е, защото са глупави или мързеливи. Това е, защото са израснали в "матрица", в която няма нищо друго освен мизерия, стъпкване и липса. Те дори не знаят за какво могат да мечтаят. Вече няколко поколения роми са се родили, израснали, създали са семейства и след това са били погребани в тази среда на липса, мизерия и ограниченост. Децата им, които ние искаме днес да интегрираме, не са глупави - просто са продукт на тази среда. Затова не можем да подходим към "интегриране на ромите", без да вземем предвид кого интегрираме. Интегрираме многослойно малцинство, огромни части от което са невидими. Невидими са както високообразованите роми, така и тези, които са толкова неуки и маргинализирани, че дори в гетото нямат никакъв социален живот. Само съществуват.

Като включим всичко, което е по средата между тези две крайности, получаваме ромската общност в България. Не трябва да се изграждат нови къщи в гетата. Всъщност не трябва нищо да се изгражда наготово, отвън. Хората сами ще си изградят каквото им приляга на порядките и обичаите, ако имат средства за това. Трябва да им се създаде заетост, за да си изкарат сами парите за тези къщи. Крайно маргинализираните "вътрешни малцинства" в малцинството трябва да бъдат не "дарени" с инфраструктура и блага, а да им се даде възможност да повишат нивото си на осъзнатост, за да бъдат в състояние да се включат в инициативите, които са предназначени за другата, по-голяма част от малцинството. Това е трудоемка работа и е единствената, която представлява конструктивен подход с устойчиви във времето резултати, защото осъзнатото от родителя се предава и на детето му, а и на други родители. Това е реалността и всички програми и стратегии няма да помогнат, докато не се види, че в един квартал като Столипиново например има 50 000 души, от които поне 20 000 души са потенциална работна ръка - човешки капитал.

При това може да бъде привлечен на изключително ниска цена. Никой не се замисля, но привличането на един-единствен чужд инвеститор с производствена база близо до Пловдив може да даде хляб на няколко хиляди души.

Ако някой не иска да работи за малко пари, това е негово право, явно има алтернатива. Задължение на този, който управлява икономическите и финансовите стълбове на държавата, е да направи така, че да се печели достатъчно (например 800 лв.), ако искаш да метеш улиците. Ако си лекар - да знаеш, че след 10 г. учене и 5 г. специализация и минимум 30 000 лв. за издръжка през това време ще получаваш по 5000 лв. заплата. В такава абсурдна икономическа и социална среда е трудно да говорим за каквото и да е, затова прави чест на българските граждани, че са в състояние да мислят и говорят за интеграция. Интегрирането на едно малцинство в мнозинството е знак, че мнозинството иска да се развива. Наличието на неинтегрирано малцинство означава, че мнозинството допуска "счупено колело" в автомобила си и само си пречи на развитието. Това, разбира се, ако самото мнозинство се възприеме като единна машина, която се движи нанякъде.

Предполагам, няма какво да се спори по въпроса дали България се развива. Ако се развиваше, минималната заплата щеше да бъде 800 лв. Трудно е да се очаква човешка толерантност от гладни хора. Похвално е, че в България при тези тежки условия се наблюдава изключителна толерантност към всички етноси и националности. След близо година, прекарана извън Европейския континент и извън България, съм шокиран от политиката, която се води през последните 20 г.

Забележително е, че има толерантност към другия, различния, дори при тези тежки условия, в които от 2 милиона работещи 1,5 милиона работят и нямат пари. Само оцеляват. Радват се, ако успеят да изкарат месеца, без да направят заем. И това са тези, които имат работа! Останалите затъват всеки ден.

Минималните разходи, необходими, за да съществува човек, са около 195 лв. на месец - за електричество, вода, храна и транспорт до работното място. При положение, че въпросният човек: не трябва да плаща наем, не трябва да сменя повече от един автобус (за да вмести транспорта в 2 лв. на ден) и при положение че зимата не се отоплява, не си купува дрехи, обувки, лекарства, няма кабелна телевизия, няма интернет, няма телефон, няма кола.

С една дума, това са основни нужди, за да съществува човек в България днес, и то като роб, без желания и право на мечти дори. Минималната заплата е 240 лв. на месец. Като извадим: 240 - 195 = 45 лв. Т.е. ако имате средно образование и ви предложат минималната заплата, ще можете да отидете на работа, да се върнете, да хапнете, да пийнете вода и на другия ден пак да отидете на работа. Ще си имате 45 лв., които да си събирате за аспирин, ако ви заболи главата. Освен ако... не сте отгледан в такава среда, че и майка ви, и баща ви, и братята и сестрите ви са се блъскали по същия начин и във вашето съзнание това абсурдно съществуване се е оформило като "нормално".

И така българският народ търпи ли, търпи, без дори да осъзнава, че търпи. И когато някой не издържи (!), го погребват с почести и казват "той добре се бори", а децата му си мечтаят да са като него, добри борци и издръжливи работници. Как така се оказа, че статията е за ромската интеграция, а разискваме как се заплаща трудът в България?

Имам две цели:

- Едната е да покажа колко е толерантен и търпелив българинът: да проявява разбиране и желание да помогне, въпреки че е в подобно ужасяващо тежко състояние.

- Да покажа, че щом ще се заемаме с ромска интеграция, някой накъде трябва да види, че в цялата работа има пари, защото само от добрина няма да се случи нищо.

Как са свързани парите с ромската интеграция - ще разберете в следваща публикация.

 

***********************************************************************************************

Обяснете Вазов, не го редактирайте!

Бруталният национализъм е дежурно убежище за всяко правителство, поставено в неудобно положение - така един от експертите, работили по изследването за стереотипите в българските учебници, коментира реакциите на властта.

14% процента от учителите в България имат дискриминационни нагласи по етнически признак спрямо учениците. А една пета от учителите не вярват, че ромската интеграция някога може да се случи. Дискриминационни нагласи има дори сред децата от детските градини. Това са част от изводите на детските психолози, представени в рамките на финансираното от ЕС изследване за стереотипите и предразсъдъците в българските учебници. Десет месеца след заключителната дискусия по данните от направеното по инициатива на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) изследване, сега в България се надига масова истерия, която премина в параноичния си стадий след изказването на министъра на образованието и науката от 16 август, че текстовете на експертите са заплаха за националната сигурност. Каква е истината?

Има ли дискриминация в българското училище?

Нима способностите на децата зависят от етноса?

На този въпрос отговаря детският психолог Иван Игов. Той е част от екипа, работил по изследването, предизвикало гнева на властта. Една от целите на екипа е била да регистрира отношението на учителите и децата към признатите от ЕС шест вида дискриминация - по възраст, по сексуална ориентация, по етническа принадлежност, по политически пристрастия и по физически и ментални увреждания - като част от общия проект за изследване на учебното съдържание и учебните програми. Участието на Дружеството на психолозите е обезпечено чрез договор с Нидерландския институт за правата на човек в рамките на общоевропейското изследване "Училище без дискриминация".

"По отношение на всички изучавани в средния курс предмети и особено по история и литература, като психолози установихме наличие на сериозна възрастова дискриминация спрямо учениците. Те изучават неща, които са непонятно представени за тяхната възраст и са обременени от безумно количество ненужна информация. В крайна сметка децата не научават нищо. Така например почти никой от анкетираните средношколници не успя да ни обясни как разбира мечтата на Васил Левски за "чиста и свята република". Никой от експертите в изследването не е поставял въпроса за свалянето на Ботев, Левски или Вазов от учебното съдържание. Проблемът е, че няма адекватни пояснения за епохата, в която са живели тези исторически и творчески личности и в тази посока образованието просто не си върши работата", казва Иван Игов.

Според Игов най-страшното в изследването е изводът, че дискриминацията по етнос присъства дори сред деца на 4-5 години. "Мръсен и крадлив" - това е образът на циганина в съзнанието на българчетата в детските градини. "В същото време циганчетата ни казваха, че българите са "лоши хора", защото са бездушни и не изпитват съчувствие към другите. Установихме, че създаваните още в детството нагласи в зряла възраст преминават в дискриминационно поведение, а в училищата не се прави нищо, за да не се случи това", разказва още Иван Игов. Детският психолог допълва: "Едно българче от Разград например признава, че знае турски, за да разбира какво си говорят турчетата зад гърба му. Детето обаче не смее да каже за това на учителите си, за да не го набедят, че се "турчее"."

Особено притеснителен е фактът за разпространението на сериозни дискриминационни нагласи сред учителите в началното и средното образование, казва Иван Игов. Той посочва, че всеки седми от тях твърди, че децата от различните етноси имат различни способности. "Това ни връща десетки години назад! И вместо този позорен факт да стане център на обществени дискусии, извън контекста на заключенията на експертите по отделните предмети бяха извадени отделни препоръки, с които се захранва сегашната националистическа вълна", изтъква детският психолог.

Българският "лов на вещици"

"Българите са лоши хора, защото не изпитват съчувствие към другите"

"Свидетели сме на нещо много страшно – в България започна лов на вещици! Началният изстрел на ловната кампания бе даден лично от министъра на образованието и науката с изказването му, че изследването за стереотипите и предразсъдъците в учебниците и учебната програма застрашавало националната сигурност. Всъщност министърът излъга, като каза, че не е знаел за изводите от изследването, които бяха дискутирани през ноември миналата година. Приглася му един друг близък до правителството историк, който е и бивш сътрудник на Шести отдел на ДС. Именно професор Божидар Димитров "откри", че в България има "няколко хиляди души, на които им плащат отвън" и призова да се уволнят експертите от изследването на държавна работа заради дадените препоръки! Настръхнаха ми косите – не можех да повярвам, че това се случва в днешна България! Че с посочване с пръст "отгоре" се заклеймяват хора, които могат да имат различно мнение от общоприетото!", не крие възмущението си Иван Игов.

Изводът на психолога гласи: "Бруталният национализъм става дежурно убежище за всяка власт и правителство в България, които са поставени в неудобно положение. Вместо да се обърне към истинските проблеми и лошите вести за образованието в България, ресорното министерство предпочита да "застреля вестоносците".

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев


***********************************************************************************************

 

Нехайство за пример и назидание по станишевски

Мангал – мн. мангали, (два) мангала, м. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление. - тълковен речникМанго- (Mangifera) е род тропическо двусемеделно растение от семейство Смрадликови, произлизащи от Индия и Югоизточна Азия. То е голямо дърво, достигащо височина 35-40 m с радиус на короната до 10 m. Манговото дърво е един от националните символи на Бангладеш.Праскова - плод... 
Aа не, на прасковите не им е тук мястото. А и как на ромите да им викаме праскови. После ще станат круши, ябълки, ябълки пък в никакъв случай. Ябълката е библейски плод- не става. "Манго" как да е, или просто цигани, живи цигани са си. Иначе как да кръстим операта „Цигански барон”, те питат ли ни като искат да са роми, а? Роми били, виж колко гордо звучи – Ци-га-ни. Роми- да не са от Рим? И оня пък си кръстил партията Евророма, уж претендира все, че е циганин, пък партията му Евророма- от утре Евроцигани и никакво „ама”…И няма да ми се правите на джипсита. Ние знаем! А кои сте вие?Някой ви попита „Защо роми? и вие решавате, вие сте институция, вие отговаряте…  Вие - комисии, полиция, прокуратура, съд, институции, началници, депутати, министри…Колко от вас чуха ”Цигани и евреи управляват държавата”, „Циганите на Сатурн”, пък и що да спестяваме  – „Циганите на сапун”, подминахте надписите по стените „Смърт на малцинствата”, свастиките, изрисувани на всеки ъгъл, татуирания лик на Хитлер върху телата на невръстни хлапета…Лято е, поразголиха се и фашагите. Не се срамуват, „изгряха” татуираните хитлеристки кръстове, SS е просто знак върху ръката, вдигната в Хитлеристки поздрав. Забравяте Калинчо с всичките лайна на страниците на „Новинар”. Не помните Калинките с фалшиви дипломи, но не забравихте да турите още една година затвор за…”фалшива диплома” на Рашков младши. Подминахте оскверняването на синагогата, изрисуваното със свастики еврейско училище…Подминавате, подминавам ги и аз, те вече са ежедневие, всяка секунда нова омраза. Събират се да мразят. В група се мрази по-лесно, подклажда се още по-лесно. Омраза се лее по митинги, точно под паметника на Светията български, омраза крещи от пресата, омраза от телевизията и то все на тази основа – аз съм българин, християнин- ти си друг, не си за тук. А тук аз казвам. БКП може да е БСП, толкова. Монтана - Михайловград, Варна – Сталин, булевард "Ленин"- "Цариградско шосе", може. И президента м о ж е – mangali!. Нали е от нас. И другия, другаря, европския другар, дето дава акъл че цигани може, и той може, у нас може! Роми сме. Така се наричаме, и 500 различни групи, на нашия език все сме роми, от единия до всички краища на света. А вие, силните, види се – ваша воля.Надявам се да сбъркате – разпищолил се някой, срещу цял един народ – да си плати за…нехайството.

 

***********************************************************************************************

 

...ЩОМ ЗА ТЕБ ФОНТАНА Е МОРЕТО

За каква широчина на мислите да си говорим, след като за децата на цял един народ, централния  фонтан е единственото море,  което могат да си позволят?! Пошляпат с ръце и крака в стремежа си да избягат от юлския жупел, сякаш  идващ откъм Ада, озърнат се да видят кой бабаит ще ги подгони и...

На този свят, за тези хора, няма ли по-нормално място, където да се чувстват също толкова спокойни и неограничавани човеци, както във фонтана, канала.....Явно не!

Не се допускат мургави, по рождение, хора на обществени места. „Ако искаме да се превърнем в една туристическа дестинация от световна величина – мургавите братя не трябва да ги има по плажните ивици!” – Нима още има хора, които се учудват, че това се случва?! Там където фейс контрола не се влияе от вроденото кафяво, почти липсва клиентела от т.нар. висока класа. Какво означава това, че „елитно” е онова място, на което няма етническо присъствие?! Че то това се превърна  във верую за публични места от всякакъв тип - басейни, училища, детски градини, заведения, жилищни квартали и т.н.

Хокат ни, отвсякъде ни гонят, не ни искат!

Нека, но като го правят поне да ни изпратят някъде? Та нали където и да идем другаде, извън България, все ще е по-добре от тук! Нали, винаги в европейските статистики сме последни дупки на кавала- все най-бедни, най-тъжни, най-болни......То така стана, че да ти се прииска да те гонят.

Работа не ни дават, къщите ни събарят, в болниците не ни поглеждат, в парк, училище градини-децата ни не искат...XXI век! Демократична България, член на Европейския съюз!

Зина ТЕНЕКЕДЖИЕВА

ADD, 19 юли 2012

 

 

***********************************************************************************************

По джапанки за зелена енергия

Босоногите, тъпчеха калта, движеха се в коловозите, оставени от уж високо проходимите машини в опита им да стигнат навътре в редовете. Падналия дъжд, беше превърнал нивата със слънчеви батерии в блато. „Новичките”, дошли да изкарат двадесет и петте лева, вървяха с джапанките, или мрежените си обувки, вървяха така сякаш носеха ботуши, вървяха смело. Знаех как се чувстват, знаех даже какво им се върти в главата. Трябваше да защитят правото си, за да ги извикат и утре, трябваше да покажат, че могат,  че те са хората, които ще свършат тая работа.

Ромите пристигнаха час и половина след нас, час  и половина, които бяха нужни на началниците от „ЕКОН”  да разберат, че няма хора способни   между  колегите ми  да свършат на време тая работа. Слуха,  че  ще се търсят цигани за същата тая работа, бързо обиколи парка за зелена енергия.

За първи път, вместо да правя каквото и да е, щях да стоя и гледам.  Оказа се, че познавах повечето от тях, а  някои ми бяха и приятели. Може би никога не съм се чувствал по-зле през живота си. Бях някъде към  последните редове със слънчеви батерии, когато някакъв небивал до сега шум на човешки гласове се разнесе над 180-те декара кър.

- Циганите, пристигнаха. - каза колегата ми.- Хайде  да се качваме нагоре.

Тръгнахме нагоре. Шумът се засили, щом стигнахме близо до  пътя. Там вече ромите вървяха на  двойки, хванали по една батерия. Смееха се, закачаха се, държаха се така, като че ли не кал е полепнала по мрежестите им обувки и късите им панталони, а сладолед някакъв.  С много от тях бях работил, с повечето бях по-близък.

Поздравиха ме, пресилено официално, с нашенска ирония, на което нямаше как да отговоря. Напсувах ей така и те ме разбраха, заговориха с мене нормално. Антон и Иван ми разказаха как  Светльо Тодоров и Николай Бебечев, изпълнителните директори за България, са отишли в махалата да търсят хора. Не са им казали за калта,  не са им казали, че трябват ботуши и „ето ни нас по джапанки”. Едва се измъкваха от дълбоката, лепкава кал.  Смееха им се всички, стояха и гледаха как ромите носят през калта батерии,  как затъват, как падат. Босоногите, черната сила,  машинките, „джипси боб кат”  и какво ли още не чух да казват колегите ми по адрес на ромите, затънали до колене в калта.

Каквото и хубаво да направим, колкото и хубаво да е, хубави няма да  станем…!

Ромите се държаха все едно, че не забелязват нищо - нито наглия смях, ни широките присмехулни усмивки. Бяха спрели да гледат „навън”. Групата от тридесет човека беше техният свят, в нея имаше на кого да помогнеш, с кого да се закачиш и с кого да помълчиш. Нямаше протести, нямаше недоволни, напротив,  радваха се. Човек, когато няколко пъти преживее присмеха и подигравките,  свиква и не обръща внимание. Трябвало да се пренесат батериите – готово, ще ги пренесем, само стой и гледай. Ние  това го знаем, как го можем! Ти до края на деня, разбира се, ще забравиш какво наистина си видял, и пак ще завъртиш лентата назад, оная, която ти пробутват - как ромите крадели кабел, как мързела ни бил вроден…(забравих, че за днес съм от другата страна, извън калта, на сухо…). Тури ни в грозните си карикатури и преди лягане се посмей. Не се сещаш поне затуй че ние те разсмиваме, да почерпиш. И ония от „Комиците” да почерпят, и те на наш гръб…

Дойде почивката и всички се настаниха  да обядват.  Колегите ми, след като близо час наблюдаваха неочаквания сеир, решиха, че за обедната почивка „босоногите” ще са почти примрели и няма да им се чуе гласа. Как да повярваш – смеха им заля  гарата на село Вълчин, не само се смееха, ами накараха и другите да забравят калта…Привлякоха вниманието и на корейците от „LG”, откъде да знаят, че те са собственици на целия обект. Учудени от работоспособността  им, мистър Суун и мистър Ли, ги гледаха във възторг. Раздадоха им вафли, безалкохолно, кафе, вода.

Виждах как корейците се радват, сблъскали се за първи път с прословутата работоспособност на българина, За тях те бяха само българи. От нищожни и босоноги бобкатчета, ромите  се превърнаха в привилегировани хора. Знаех, че повечето са образовани и работеха в карнобатските заводи, някои бяха  музиканти, други метлари. Незнайно как, завързаха разговор с корейците,  осигуриха си работа и за следващия ден, още една вълна на радост заля тридесетте  човека, насядали около корейския фургон. Денят за „босоногите” свърши в пет. Качиха се в автобуса все тъй шумни, говорливи, а след тях полето остана пусто.

На другия ден не дойдоха. Напразно ги чакаше мистър Ли, зачудих се и аз. Корейците бяха в недоумение - къде са хората. По-късно се разчу. Бебечев искал  да им намали парите, а също така отказал да им дава полагащият се обяд. Ромите не се съгласили и не се качили в автобуса. Колегите ми българи, заеха местата на „босоногите”, но вместо смях, по лицата им се изписа безкрайна тревога. Обедната почивка все не идваше, едва я дочакаха - двама пък паднаха в шахтата, счупиха ръце. Попитах мистър Суун , какво става с вчерашните хора. Бяха го излъгали, че са намерили джипсетата, както той ми каза, пияни и негодни за работа. Не се сдържах и му казах истината. И сгреших. Корейците се  събраха накуп, вдигнаха небивал до сега шум, привикаха някой от шефовете,  разшетаха се и  изпратиха два автобуса до ромската махала, върнаха ги пълни… Сега Тодоров ме гледа на кръв. Това започва да ми прилича на поредната работа, която ще напусна без да си взема парите.

Георги Стойчев

 

***********************************************************************************************

 

ADD, май 2012

Брюксел. Коалиция за европейска ромска политика (ERPC) е съгласна с Европейската комисия, че Стратегиите за интеграция на ромите, представени от държавите-членки на ЕС,

трябва да бъдат подобрени, за да се постигне реална промяна в живота на ромите до 2020 година. В оценката на Комисията се споделят недостатъци, посочени в прегледа на  стратегиите от ERPC, публикуван през март.

" В анализа си на стратегиите Европейската комисия разкрива много от недостатъците като толкова дълбоко погрешни, че документите не може да се разглеждат дори като първа стъпка напред. Те отразяват пълната липса на политическа воля. Подобно самодоволство е неприемливо…”, каза Шанон Фохман, председател на ERPC.

Държавите-членки трябва да приемат по-конкретни цели, измерими документи, адекватно финансиране и ефективно прилагане и механизми за мониторинг. Също толкова важно е, стратегиите да бъдат консултирани с местните власти и гражданското общество, както  за съдържанието им, така и за тяхното изпълнение.

 

***************************************************************************************************************

Интеграция с  ръце в джобовете 

Пролет е и напоследък желанието за доброта расте. Такива сме ромите, цветя на света, шарени, радващи другите и жадни за свободата си. Умислени, заплеснали се по старото, позабравили днешните несгоди, бленуваме под слънцето на нашата България. Уж справедлива за всички, уж наша, ама…Двойният стандарт остана. И безизходицата. В калта сме, магарето теглещо каруцата ни, и то е разбрало, че да се върви без посока няма смисъл. Включени, изключени, десегрегирани, реинтегрирани, с какви ли не словесни еквилибристики политическият елит ни обяснява, че ние ромите  трябва да се учим на интеграция. Що ли казват, че това било двустранен процес?! От време оно силните диктуват правилата, и ако някой плаща музиката, то той я и поръчва.
 Ние в музиката  сме добри, слухари сме, но свирим всякакви стилове и то само за двайсетачка. Така си живеем до следващия път, когато се сетят за нас. Не се учим нито от собствените си грешки, нито от грешките на другите, просто сме „над нещата”. Бог мисли за нас и може би за това проиграваме всеки шанс даден ни от Него. Може би за това се надяваме Той да вразуми управляващите и те да се справят с проблемите на тази малка част от обществото, има - няма 5%. Обикновени хора сме и оптимисти имаме сред нас, но реалисти, готови да запретнат ръкави и да работят за каузата ромска - няма, защото и пари няма. Комерсиализацията не ни подмина и всичко е за продан. Наддаване и надцакване му е майката, особено по избори. Ромът се оказа „пресметлив”, но не и далновиден, осигурявайки спокойствие и работа на купувачите си за цели четири години напред, забравя че  ръцете му пак ще останат в джобовете и няма да има нищо друго освен тюхкането,  цъкането с език и спомена за онзи един единствен прекрасен ден, в който  кебапчетата  са  вмирисали  махалата открай докрай.
  Политиката е поле, на което се сражават идеите, където се дават решения на проблемите и където силата на духа и харизмата побеждават.  Лесният начин за печелене на избори е размахването на двадесетолевки, което безспорно е и признак на политическа слабост и нежелание да се прави политика за ромите. Другото е трудно – да образоваш, да създадеш работни места, да намалиш дискриминационните нагласи в обществото, да създадеш инфраструктура в кварталите и още и още. Ромите са продадени и то на особено ниска цена, комфортът на управляващите е осигурен.Проблема е в самите роми - това чуваме отвсякъде. Т.е., няма млади и образовани роми, които да работят за общността? Няма нужда от специалисти роми при решаването на ромските проблеми?  Крайно време е ромите да бъдем политически ориентирани, дори да е малко като делението на Левски и ЦСКА, но да покажем, че отстояваме принципите си. Ние да изискаме програмите на политическите партии да са съобразнени с нашите нужди, в противен случай да нямат място при нас с ала-балите си. В тези програми да има решения на нашите проблеми, да има грижа за нашите деца, за отрудените и измъчени наши родители и за нас самите, за нормални и достойни условия на труд и живот и за нас. Правенето на политика за и с ромите, би ускорило с неимоверни темпове интеграционния процес. Отговорна роля в това движение имат и медиите, които понастоящем не се интересуват от положителни ромски примери, защото е по-лесно да се предъвкват старите неща, вместо да се проучи и опише развитието, с днешна дата, на някой стар проблем. Факт е, че напоследък в медийното пространство се твърди, че видите ли ромските лидери не са обединителите и не защитават интересите на общността, а  само я цедят. Че неправителствените организации само крадат и нищо не правят, пак е политика на изолиране на ромите. Работещите в интерес  на общността са поставени в ъгъла,  заради неудобството от пропуските на отговорните за интеграцията. Ромите са виновни и за слабостите на управляващите, и за несвършеното, лишено от живот още в зародиш, но добре тиражирано като грижа за интеграцията.

Иво Борисов

 

 

**********************************************************************************************************************8

Съвременният измислен ром

Съвременния ром живее с интернет, има профил във facebook,слуша jazz, прави разлика между iphone и ipod,  но пред него стои и средновековния  шекспиров въпрос - Да бъдеш или да не бъдеш?

Дали е по-достойно за миг да се откажеш от рода, от корените си, заради тъй желаните успех и щастие. Или пък да застанеш с голи гърди  срещу хиляди стрели. Съвременният ром все още се колебае, не стигнал до края на пиесата. Чуди се горкият дали си му личи,  че е ром, когато кандидатства за нова работа, когато се среща с нова девойка, когато се среща с нови хора. Винаги съм се питал как  ще скриеш душата си тогава, когато казваш обичам те,  когато кажеш името на баща си, на дядо си, или  когато вдигаш наздравица.Съвременният ром и без актьорска школа вече е актьор. Може да забравя, може да се смее, може да се смее насила, а и да мълчи умно може. Колкото и широко да казват, че са отворени обятията на обществото за ромите, поведението на младия човек, излизащ от махалата, красноречиво доказва, че има нещо гнило в Дания.

Наскоро срещнах група от младежи, които се обучаваха за озеленители. От пръв поглед си личеше стопроцентовото ромско присъствие. На втори поглед положението оставаше същото. Единствено тази, която ги обучаваше, беше с по-различни дрехи и вместо мотика държеше папка. Жена на средна възраст от Бургас и, по моя преценка, не само заради папката, с неромски произход - Даниела Петкова. Стоеше по встрани от групата момичета, спрели за обедната си почивка. Попитах я защо в такива проекти за работа с мотики и кирки се включват само роми, а  после недоволни българи разправят, че ромите им вземат работните места чрез организации и фондации. Отговорът и беше бърз и  неочакван.
- Тук роми няма, всичките сме българи, щом сме в България, всички сме българи.
Тогавава се принудих да я пратя това да го каже на един известен налудничав български политик. По-интересна обаче беше реакцията на момичетата, някои, от които познавах лично.
- Какви роми бе, ние сме българи. Ти какво се правиш, ти ли си големия циганин, ние сме българи!
Какво ли защитаваха тези млади момичета, осемте лева на ден ли, страхуваха се да не ги изхвърлят и от бюрото по труда ли, или да не загубят благоразположението на обучаващата ги? Съвременният ром отдавна не е затворен в рамките на квартала, а заявил веднъж желание да бъде част от обществото, започва и неговата дилема дали да каже, че е ром. Страхува се, че при всеки свой успех, ще чува зад гърба си - мръсния циганин виж какво прави. Мнозина, в стремежа си да се слеят именно с тази, „по-важната” част от обществото, бягат, бягат, толкова надалеч, че даже сами започват да се чудят на мургавата си кожа.  Имам приятели, които мислят, че ако не се бяха родили роми, живота им щеше да е къде, къде по добре уреден. Дори и самите те да разбират, че грешката не е в това какъв си се родил, за тях беше станало по-важно да не се отличават, някак си да се сливат с останалите. Може и нищо да не постигнеш в живота ама поне ще си като другите…На Съвременният ром му липсва самочувствие не да парадира, не да афишира, че е излязъл от крайния квартал и във вените му тече горда ромска кръв, а просто да бъде себе си, ни повече, ни по-малко ром.

Георги Стойчев

*****************************************************************************************************************************

 

Юксел Яшаров

 

 

 

Мисля  че след приемането му от Парламента, този документ става политически ангажиращ, документ който има задължителен характер на изпълнение. Прави чест на сегашното правителство, че прояви политическа воля и утвърди, чрез парламента, първият политически документ в новата история на България, свързан с проблемите на ромите.

 
Впоследствие трябва да се приемат и поднормативни документи, тогава може да се каже, че тази стратегия е изпълнима, иначе може да се каже че тя има пожелателен характер.

Организацията ни "Слънце за всеки", активно участва при разработването и обсъждането на стратегията, дали сме конкретни предложения относно промяна в закони като ЗУТ, образованието, здравеопазването, както и промяна в ЗМСМА в частта задължения на кмета, защото се оказва, че  има приет национален документ, а общините нямат отношение към него, нямат своя програма за изпълнението му.

Предложението ни е – Националната стратегия, както и местните планове, свързани с нея, да се вменят като задължение на кмета и ако не се изпълняват да се делегират правомощия на областният да го санкционира,. Само да припомня - в Закона за защита на животните има текст "санкциониране на кметове до 1000 лева за безпризорни кучета", - значи за безпризорни кучета има закони, за безпризорни хора хора – НЕ?!..
 
Защо България е там, където е Печат Е-мейл
Вторник, 04 Юни 2013 22:17

Причините за сегашното състояние на България се крият в тоталитарното минало. По време на комунизма българите развиха тотална зависимост от държавата и отвикнаха да се грижат сами за себе си, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".

 
<< Начало < Предишна 11 12 13 14 Следваща > Край >>

Страница 14 от 14

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

АРХИВ ДРОМ ДРОМЕНДАР


Прегледайте
архивни броеве на
Дром Дромендар

АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...

   КЛУБ АДД

Прочетете повече...