Апр 23
Пятница

Позиция

50-години от провеждането на Първия световен ромски конгрес
There are no translations available.

В крак с Първите

(Програма на българските роми в чест на Първия световен ромски конгрес – днес в 16 часа)


Добре дошли на всички, които ни гледат и споделят нашия ромски Ден!
С нашата Програма се присъединяваме към Юбилейния празник – 50-годишнината от провеждането на Първия световен ромски конгрес и открито заявяваме:

Подробнее ...

Видео

There are no translations available.

There are no translations available.

За гълъбите, сънищата, вятъра…, или новата стихосбирка на Васил Чапразов „Сънувам гълъби“

Думите побягват докато четеш новата, току-що отпечатана стихосбирка на Васил Чапразов „Сънувам гълъби”

Подробнее ...

Facebook с гърди напред

There are no translations available.

Нищо ново - традициЙ са си традициЙ

Victor Lilov

6 януари 2020 г.

Влизаш пиян в Тунджа с УБРЕДЕБРЕЕЕ и създаваш вековна традиция!

Подробнее ...

Интервю

Минко Ламбов: Когато музиката е част от теб, нищо не може да я спре
There are no translations available.

Минко Ламбов: Когато музиката е част от теб, нищо не може да я спреМинко Ламбов е композитор, диригент, аранжор и пианист с многостранни интереси в различните музикални жанрове и стилове. Пише класическа и филмова музика. В годините е участвал и създавал редица групи в джаз и поп музиката. Един от най-мащабните формати, който осъществява експерименталните идеи на автора е етно фънк-фюжън формацията " Shaka Zulu Orchestra", носител на високи международни отличия.

Подробнее ...

Срещи, разговори, събития

Чарли Чаплин - магьосникът на смеха и тъгата
There are no translations available.

Чарли ЧаплинНа 16 април 1889 г. в Лондон се ражда великият комик Чарли Чаплин. Той променя света на киното завинаги. Ненадминат актьор, забележителен режисьор, композитор и сценарист, считан за една от най-важните фигури в историята на филмовата индустрия.

Подробнее ...

У НАС

Соня Момчилова: Борисов искаше да е като Ахмед Доган
There are no translations available.

Соня Момчилова: Борисов искаше да е като Ахмед ДоганЛидерът на ГЕРБ напуска сцената като една Медея с патерица

Cмaйвaщ бeшe днeшният мoнoлoг нa Бoриcoв и cмятaм, чe зaклинaниeтo, чe тoй нямa дa cи тръгнe oт пoлитикaтa, e глупocт.

Подробнее ...
There are no translations available.

УНСС уволни преподавател, критикувал предизборна изява на Борисов в университета


Доц. Мартин Осиковски, който критикува предизборна изява на премиера Бойко Борисов в УНСС на 2 април и в знак на протест напусна ръководните си постове в университета, е бил уволнен дисциплинарно в сряда, 21 април. Това се разбира от петиция, организирана в негова защита от колеги преподаватели и студенти.

Подробнее ...

ПО СВЕТА

Русия обяви изтегляне на войските от границата с Украйна
There are no translations available.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви, че войските, разположени в близост до границата в Украйна, започват да се връщат в постоянните си бази в Южния и Западния военен окръг.

Подробнее ...
There are no translations available.

Менхерт Лакатош, авторът на „Окадени картини”


И този път ромите останаха встрани. Не успяха дори да съобщят на света, че напусна живота големият “чачо ром” Менхерт Лакатош. Писателят, който ни остави в наследство думи, ярки, автентични и безпощадни в реалистичните си краски, картини от ромския живот,
"Ние загубихме международно признат и много значим унгарски писател, който заедно с това беше и гласа на едно малцинство", казва по повод кончината на Лакатош председателят на Съюза на унгарските писатели Мартон Калаш.

Ромите в света загубиха още един свой мъдрец не пожалил и сили, и дарба (надарил го бе о Девел) да вниква в заплеснатите дири на ромските криволици, да вдъхва кураж.Той не се уплаши, че може да го накичят с принадлежността му и тя да захлопва току под очите му вратите на успеха. И стигна далеч. Отби от себе си потоците на принизената лъст.

Достойнството, по-високия връх на успеха!

Менхерт Лакатош е автор на първия ромски роман „Окадени картини”, преведен на 30 езика. Той два пъти спечелва голямата литературна награда на името на поета Атила Йозеф, а през 1995 е отличен с Наградата за най-добра книга.

Пет години по-късно Ромското национално правителство в Унгария присъжда на Менхерт Лакатош Наградаата за цялостен принос.

Менхерт Лакатош е роден през 1926 година във Вештьо, Унгария.След като завършва висшето си образование, той е един от създателите на Ромското движение за еманципация в Унгария, инициатор за създаване на тухларна фабрика , където работят предимно роми.От 1969 г. до 1979 г. се занимава със социологически изследвания към Унгарската академия на науките.

Лакатош става световно известен писател с романа си „Окадени картини”, излязал през 1975 година. Издава също „Приказки на дългите нощи”, 1979 г., „Които искаха да живеят”- роман, 1982 г., „Тайната” – разкази и приказки, 1998 г. и др.

Менхерт Лакатош почина, след дълго боледуване, на 21 август 2007 г. в Будапеща.

Васил Чапразов

.......................................................................................

В края на зимата, в деня на железарите

Сливенският пазар, един от най- хубавите в страната, е невероятно място. Какво ли няма тук! Освен обичайните за сезона плодове и зеленчуци, пазарът е изпълнен с аромати и звуци, хора, които са и толкова познати, и всякога различни.

Отсреща е Радко Цигана, той може да ти даде билка за всяка болежка. На една от сергиите, откъм реката, седнал примижава срещу слънцето стар, побелял, симпатичен старец.Скулест, с пъстри, весели очи, той се усмихва като дете. Пред него има наредени малки брадвички, мотички, юлари, украсени с мъниста и камбанки.Синеят се „против уроки”, както самият той казва.

Точно този човек ми трябва- дядо Митко Джигрито.Той е син на Петър Митев-един от първите клуцохорски железари. И един от последните останали верни на професията. Той и до ден днешен продължава да „върти занаята”.

Дядо Митко започва своя разказ с далечната 1949 г., когато е бил едва двайсетгодишен.Очите му се просълзяват. Може да е и от студа, но едва ли... Беше много трудно, разказва той. Много работехме, от сутрин до вечер.Сутрин ставахме в 3, за да запалим пещта да достигне необходимата температура, да може желязото да се претопи.Оттам насетне почвахме да правим продуктите.От всяка къща се чуваше звъна на чука -той въздъхва и продължава. Наистина беше трудно, но колко беше хубаво! Бяхме млади, единни, нямаше дялба между отделните родове.Помагахме си много. Живеехме заедно с българите. Работехме много, честно, нямаше тия кражби, просия. И българите бяха други - по-възпитани, по-добри.Отношенията бяха прости - работиш здраво, уважават те. Българите никога не са протестирали, че от тъмно до тъмно чукаме и тракаме. И това ката ден.А сега какво е?!

- Ти кое момиче си?- неочаквано ме пита той.
- На Руско Немцов, Железаря съм внучка.
- А-а-а, бай Руско.Хубав човек беше той, и братята му, и синовете му.Всичките са ковачи. Аз съм бил учител на най-големия, на Олю(чичо ми Митко го знаят с този прякор).

Въпреки, че е била тежка и мръсна работа железарството, много роми са я предпочитали, защото е била добре заплатена.Не можах да разбера колко са получавали, но парите са им стигали да живеят нормално и да си покриват всички разходи. Със сигурност знам, че в периода 1980-1990г., когато съществуваше цеха в гр. Кермен, железарите получаваха 300-400 лв., за онова време страшно много пари, средната заплата беше около 200 лева.

Продуктите, които са произвеждали железарите, са били предимно за селското стопанство.Тракторни лемежи, ножове за багери, „зъби” за познатите багери, но и за роторните на ТЕЦ „Марица-Изток”, „лапи”, отметателни дъски...Всичко това е било страшно необходимо на селските стопани, на пазара и майсторите железари, само роми, били важни, важни.

Имало е пласмент в цяла България.

През 1956-57г. се повдига въпросът за разширяване на ТПК-то и за обединение с ”Ковач”, тази кооперация също е била в железарския бранш. Въпреки недоволството на хората, се стига до обединение, но повечетo напускат. Младите поели работата, а старите се отдръпнали отново в работилничките си.Тогава един известен и уважаван човек, когото всички в Сливен познаваха, се заема да направи железарски цех. Този човек беше Димитър Пелишев, Папи. Той почина наскоро. Много се говори за Папи, за неговите качества като добър бизнесмен.

Та през 1980г., в Кермен, се открива един от най-модерните цехове в цяла България с пещи, въздушен чук, преси и др. И аз имам спомени от цеха, защото през 1987г. ме взеха там на работа.Изкарах едно незабравимо лято и ми беше много интересно сред тези мъже.Баща ми-Пейо Немцов, Пейчо(По), Колъо Яцата, който и сега произвежда много красиви предмети от ковано желязо, Иван Бокхалията и други, на които вече не помня имената. Произвеждаха обичайните продукти за селското стопанство.Този цех толкова се беше прочул, че Диляна Грозданова дойде в Сливен с нейното предаване „Актуална антена” и направи филм.

Работниците и до ден днешен си спомнят за годините прекарани в Кермен - високи заплати, екскурзии в чужбина, вечеринки. Какво са ромите без своите празници? Без своята музика, без своите песни и танци? Както са умеели здраво да работят, така се и веселяли. Много тържествено се е празнувал железарският празник, който неизменно е на 31 януари.Първите вечеринки са организирани още през 50-те години на миналия век. Били с предварително записване и се провеждали във Военния клуб с оркестър, с концерт, с томбола. Най-голямата награда на вечерта бил, естествено, петелът. Наддавали са за него и който предлагал най-висока цена, той го взимал. Танцували предимно валс, танго и мазурка.

През 80-те г. Атанасовден продължава традициите с още по-весели и пищни тържества.Два-три дена преди самата „вечеринка” избирали баш-майстор.Той бил най-добрият, най-способният в професията. Не е било задължително да е най-стария, а най-добрия.Давали му лентата на първенец и парична награда.Той от своя страна е събирал колегите си вкъщи и ги черпел.

И в наше време вечеринките преминаваха много шумно, много тържествено, обикновено в най-изискания и най-големия ресторант -”Сливен”. Дълги години организатор на тези вечеринки беше моят баща-Пейо Немцов.Папи разчиташе на него и всичко беше безупречно. Голяма веселба падаше!

Росица Русева
 
There are no translations available.

УСИН КЕРИМ


Поезия, 
стихове
биография, 
конкурси и 
информация...



Прочетете повече....

There are no translations available.

Резултат с изображение за Колко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, ВеликобританияКолко българи ще взимат пенсия от Германия, Испания, Великобритания

По численост българите и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия


Общо над половин милион българи в активна възраст - близо 510 000, се осигуряват за пенсия в Германия, Испания и Великобритания. Това са три от страните в ЕС с най-голям приток на български емигранти. А този половин милион е една равен на шеста от всички трудещи се в България, чиито осигуровки не успяват да покрият пенсиите на българските пенсионери. Затова и бюджетът редовно дотира пенсионната система с по няколко милиарда лева годишно. За 2019 година дефицитът на Националния осигурителен институт за пенсиите е 3,7 милиарда лева, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Ако можем да съдим за любимите цели на българина по броя на емигрантите, то тогава Германия в момента е номер едно, защото, според статистиката, през последните години броят на българите във Федералната република непрекъснато расте.

По данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика, след присъединяването на България към ЕС през 2007 година и особено след отпадането на ограниченията за заетост за български работници в Германия през 2014, броят на българските граждани във ФРГ се е увеличил многократно.

Към 31 декември 2018 регистрираните в Германия български граждани са 337 015 (или 2.9% от населението на страната), като в периода 2011 - 2018 броят им се е увеличил 3,6 пъти, сочат данните на Федералната статистическа служба. Социалните експерти смятат, че нарастването на броя на българските емигранти се дължи основно на новата имиграция от България и в значително по-малка степен на повторна имиграция или на новородени на територията на ФРГ българчета. Само за година броят на българите в страната се е увеличил с 26 600. Най-много са новодошлите българи в района на Франкфурт - по данни на българското консулство там броят им през 2018 е нараснал с 11,8% спрямо 2017. За същия период в района на Мюнхен е отчетен ръст с 9,4%.

По численост българите  и то без придобилите германско гражданство, са на шесто място от всички пребиваващи граждани на ЕС в Германия, след тези от Полша, Румъния, Италия, Хърватия и Гърция. И на девето място в общата класация, в която фигурират гражданите на страни от цял свят.

Статистиката обаче показва не само ръст на придошлите, но и на допринасящите в германската социална система. Ако през 2013 година, съгласно информация на Федералната агенция по заетостта, броят на осигуряващите се българи в Германия е бил 33 569, в края на декември 2018 г. той е близо четири пъти по-голям - 135 228, или малко над 40% от регистрираните.

Българите в Испания

Още по-голям е делът на българските емигранти с осигуровки в Испания. Данните там показват траен, макар и по-малък ръст. Ако през януари 2012 година осигуровки за пенсии в Испания са внасяли 51 905 души, през януари 2017 те наброяват 52 824, а към края на януари 2019 са вече 58 486, което е близо 50% от регистрираните в Испания български граждани. Към 1 януари 2018 общият брой на имигрантите с български паспорт е бил 124 404.

Значително по-голямо българско присъствие отчита Обсерваторията за миграция към испанското Министерство на труда, миграцията и социалното осигуряване. Според техните данни регистрираните в Испания българи към 31 декември 2018 са 195 950. Четири години по-рано са били 185 251. Средната възраст на българския имигрант в Испания е 39,7 години.

Българите, живеещи и работещи в Испания, не бързат да се връщат. Наблюдения на социалните аташета отчитат интерес към завръщане главно сред тези, на които им предстои пенсиониране по испанското законодателство. Причината - с испанската си пенсия в България те ще имат по-добър стандарт на живот, отколкото в Испания.

Българите във Великобритания

Брекзит вече оказва влияние върху имиграционния поток в Обединеното кралство. Имиграцията с цел заетост остава все така водеща причина, но от септември 2016 (два месеца след референдума, на който британците гласуваха за излизане от ЕС) тя бележи спад.

По данни на Департамента по заетостта и пенсиите, в периода 1 април 2018 - 31 март 2019 на български граждани са издадени близо 34 000 осигурителни номера, като общият им брой достига 316 000.

vesti.bg

There are no translations available.


АРХИВ О РОМА

Прегледайте
архивни броеве
на списанието
О Рома




Вижте архива...