очно 80%. Толкова е съвпадението на имената в листите за представители на България в Европейския парламент и българското Народно събрание за изборите на 9 юни. 334 от всички регистрирани 418 претенденти за Страсбург са заявили желание да работят и в София.
Данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) потвърждават отдавна познатата тенденция в политиката едни и същи популярни лица да се представят на избирателите като примамка за гласуване, без намерение да се борят реално за мястото, за което са издигнати. Този път броят на повторенията е огромен заради съвпадението на парламентарни европейски избори, което изисква съставяне на общо 32 листи – по една за всеки избирателен район в страната и една национална за Европейски парламент.
Част от ключовите партийни лица, които обичайно водят по две национални листи, сега получиха първото място и в трета – за евровота, а след тях се нареждат почти едни и същи имена, независимо от това за кой избор е бюлетината. Ходът позволява на партиите да привлекат избиратели за листи, които иначе не биха предизвикали достатъчен интерес. В същото време централите могат да осигурят места на кандидатите, които са заслужили награда за вярна служба или пък са в риск да отпаднат от активната политика, защото са поставени на неизбираеми позиции в трудни райони.
При част от по-малките формации съвпадението е продиктувано от липса на достатъчно кандидати. За тях участието в изборите е важно, дори и при съмнителни шансове за прескачане на изборната бариера – заради изискването да вземат поне 1% от действителните гласове (за коалициите – 4%), което ще им осигури държавна субсидия.
Повторението на имената в листите пък ще доведе до вълна от откази от спечелените места след 9 юни, когато избраните от две или три листи ще трябва да решават дали да заминат за Страсбург, а ако останат в София, от кой избирателен район да влязат в парламента. Тази практика, за чиято законосъобразност също има различни мнения, също е позната от национални европейски избори, но този път се очаква мащабът да е значително по-голям. Това означава, че избирателите ще гласуват, но в много от случаите решаващата дума за това какво ще работят избраниците им след 9 юни няма да е тяхна.
Един кандидат – три листи
При вот 2 в 1 изборното законодателство не забранява включването на даден кандидат едновременно в три листи и повечето политически сили са се възползвали максимално от тази възможност.
Преглед на „Дневник“ в регистрите на кандидатските листи в Централната избирателна комисия показва, че близо половината от кандидатите за Европарламента на шестте политически сили, които според социологическите агенции имат шансове да прескочат бариерата, фигурират в поне още една кандидатдепутатска листа (48 от 102 номинирани). От тях пък 18 се кандидатират за 50-тото Народно събрание от два района, като най-много са представителите на „Има такъв народ“.
Сред по-малките формации като „Солидарна България“, „Левицата“, „Зелено движение“ и „Синя България“ този феномен е още по-отчетлив – при тях близо 90% от кандидатите за европарламента фигурират в листите за Народно събрание при това на две места.
Пред „Дневник“ говорителят на ЦИК Росица Матева уточни, че комисията е взела решение да не ограничава кандидатите да участват и в двата вида избори, тъй като става дума за два различни вота.
Матева отказа да коментира какво е посланието на партиите и коалициите, които включват свои представители в две или три листи и допълни, че преценката за това е на самите формации. Тя не отговори и на въпроса дали това няма да доведе до объркване сред избирателите.
Битката на първите
Изненадващо начело на листата за евродепутати на най-голямата политическа сила – ГЕРБ, се оказа бившият председател на 49-тото Народно събрание Росен Желязков. Той е първи и в листата за националните избори в Благоевград, откъдето традиционно се кандидатира. Още след като стана известна номинацията му Желязков заяви, че решението къде да отиде след изборите ще бъде политическо, макар да посочи, че предпочита да остане депутат в България.
Желязков подчерта, че разумното политическо поведение означава ключовите политически фигури от една партия да са поставени на предни позиции като водят по две листи. Според него няма нищо необичайно в това да бъде водач на листа за Българския и Европейския парламент, тъй като има „голямо съвпадение между политиките на съюза и тези на България“.
За разлика от Желязков обаче Минчев е номиниран единствено за евродепутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“. В интервю за „Дневник“ той обосновава решението си по следния начин:
Смятам, че като водач на тази листа и нейно лице, би било по-честно към избирателите да бъда само в нея. Ако се включа и в листите за 50-ия парламент, сякаш си правя някаква застраховка. Не искам да изглежда по този начин
От кандидатите на избираеми места само в евролистата са още Стефан Тафров (втори) и Радан Кънев (пето място).
Даниел Лорер, Деница Симеонова, Христо Петров (Ицо Хазарта) и Настимир Ананиев от „Продължаваме промяната“ са номинирани и за българския парламент. Общото между тях е, че в листите те се състезават срещу партньорите си от „Демократична България“, при които преференциалният вот винаги е бил изключително силен. Заради риска от разместване Лорер и Симеонова, които заемат третото и четвъртото място в евролистата, запазват и традиционните си водачески места във Варна и Враца за националните избори. Така е сигурно, че ще влязат в парламента. Ананиев е осми в 23-и софийски район, откъдето коалицията предния път вкара осем депутати, и при прогнозирания от социолозите спад в подкрепата за „Продължаваме промяната – Демократична България“ мястото му може да се окаже проблематично.
Христо Петров (Ицо Хазарта) и Елисавета Белобрадова са лидерите по преференциален вот. На изборите на 2 април Петров получи най-голяма подкрепа от избирателите (9175 гласа), а през юли 2021 г. Белобрадова прескочи от десето на второ място в листата на „Демократична България“ в 23-ти район, ставайки депутатът с най-много лични гласове (7805). Двамата участват и в листите за българския парламент – рапърът като водач в 25-ти район, а социалният предприемач – на пета позиция в същия район. Основната им задача там е да привличат гласове за коалицията.
Белобрадова обясни подредбата с думите, че се „слагат хора, така че да могат да бъдат максимално ефективни за листата“. И двамата не са коментирали къде биха избрали да продължат политическата си кариера.
От „мобилизация“ до „награда за вярна служба“
С цел мобилизация на електората съпредседателят на ДПС Джевдет Чакъров води три кандидатски листи (за европарламент, в Силистра и в Разград). Това е позната практика в движението – на президенстките избори през 2021 г. бившият лидер на партията Мустафа Карадайъ се кандидатира за президент с основната цел да мотивира максимален брой избиратели да стигнат до урните. На европейските избори през 2019 г. по подобен начин Карадайъ и Делян Пеевски заемаха първите позиции в листата, но впоследствие се отказаха от местата в европарламента.
Зам.-председателят на ДПС Искра Михайлова и дългогодишен евродепутат от движението също участва в три листи и е сигурен участник във властта след 9 юни, въпросът е само дали в София или Страсбург, където беше досега. Другите седем номинации на партията, които са едновременно в европейските и националните листи, са на по-задни позиции, което не им гарантира успех.
Във „Възраждане“ кандидатите са максимум в две листи. В тази позиция са шестима претенденти, сред които лидерът Костадин Костадинов – водач във Варна и София (25-и район). Първият за евровота Станислав Стоянов е начело и на листата във Велико Търново.
С двама повече (общо осем) са представителите на БСП, които са поставени при претендентите за Европейския парламент и за Народното събрание. Сред тях са водачът на евролистата Кристиан Вигенин и подгласникът му Румен Гечев. Освен за Страсбург, двамата кандидатстват за българския парламент като водачи на социалистите в Ямбол и Видин. Двамата се озоваха в листата, след като само един от досегашните евродепутати на левицата – Цветелина Пенкова, се кандидатира за нов мандат. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не допусна останалите ѝ колеги с аргумента, че не са работили за партията си.
За 67-годишния Гечев мястото в евролистата неофициално се коментира и като начин да бъде „пенсиониран по заслуги“, т.е. ако стане евродепутат, това ще му даде възможност след изтичане на мандата му да се оттегли от политиката с доста по-висока пенсия. Като причина за включването на Вигенин в евролистата пък се изтъква неговия европейски профил и шестгодишният му опит като депутат в Страсбург.
Нито Вигенин, нито Гечев до този момент са изразявали предпочитания към единия от двата парламента. От партийната централа посочват, че решението къде да отидат ще бъде взето от ръководството на БСП.
Няма хора
– Кои сте вие?
– Ние сме седемте самураи.
– А защо сте само трима?
– Защото нямаме хора.
Този виц от предизборен клип на „Има такъв народ“ през 2022 г. към днешна дата важи с пълна сила както за партията на Слави Трифонов, така и за по-малките формации в надпреварата за Европейския и българския парламент. Близо 90% от кандидатите в листата за евровота на „Има такъв народ“, „Солидарна България“, „Левицата“ и „Зелено движение“ са включени в поне една кандидатдепутатска листа за Народното събрание.
Рекордьор е формацията на Слави Трифонов – от 17 претенденти за европарламента 14 се кандидатират за българския парламент от две места. Сред тях е и водачът на евролистата Ивайло Вълчев. Обясненията за това извън недостатъчното кадри са две:
- формацията е на ръба за влизането в Европарламента – там бариерата е над 5%, а засега социологическите проучвания ѝ дават около 4 процента, т.е. всички кандидати за евродепутати се застраховат, че няма да изпаднат от активната политика;
- от „Има такъв народ“ нямат против популярните има лица да бъдат използвани за „ракета-носител“, за да може в Народното събрание да влязат експерти.
„Ние не се крием от това, че някои от нас са по-разпознаваеми и с това можем да привличаме гласове. Нямаме против да бъдем използвани, за да може на наше място да влязат хора, чиито потенциал да бъде използван след това“, коментира представител на партията пред „Дневник“. По негови думи водачът на евролистата Ивайло Вълчев ще избере Страсбург пред София, ако „Има такъв народ“ успее да вкара свой представител в Европарламента. Той пък е избран да е начело както заради високия си рейтинг сред избирателите, така и заради това, че целите на партията в европейския и националния парламент се припокриват.
| Росен Желязков | Никола Минчев | Джевдет Чакъров | Станислав Стоянов | Кристиан Вигенин | Ивайло Вълчев |
| Андрей Ковачев | Стефан Тафров | Илхан Кючюк | Петър Волгин | Румен Гечев | Андрей Чорбанов |
| Андрей Новаков | Даниел Лорер | Искра Михайлова | Рада Лайкова | Цветелина Пенкова | Димитър Гърдев |
| Емил Радев | Деница Симеонова | Танер Кабилов | Даниел Проданов | Вяра Йорданова | Александър Александров |
| Ева Майдел | Радан Кънев | Елена Йончева | Георги Джендов | Филип Попов | Павела Митова |
| Илия Лазаров | Христо Петров | Танзер Юсеинов | Веселин Киров | Александър Симов | Силви Петров |
| Асим Адемов | Искрен Митев | Констанца Гюрова | Александър Алексиев | Гергана Алексова-Великова | Ивайло Костадинов |
| Николай Рашков | Алина Добрева | Айтен Сабри | Калин Калинов | Събина Петканска-Вълева | Петя Димитрова |
| Алина Милушева | Светлан Илиев | Денис Инджов | Мариян Иванов | Велизар Енчев | Александър Рашев |
| Себастиян Таджер | Настимир Ананиев | Мастън Мастънов | Касим Садък | Иван Френкев | Иван Кючуков |
| Борислав Киров | Димитър Димитров | Денис Христова | Румяна Иванова | Христо Кавалски | Борислав Пешев |
| Станислав Петрунов | Борислав Антонов | Иван Костадинов | Юлиян Губатов | Радостина Костадинова | Виктория Малева |
| Георги Владов | Красимир Александров | Мехмед Расим | Мира-Йоанна Атанасова | Павел Раличков | Цветан Предов |
| Цвета Точева | Силвия Атипова | Левент Мемиш | Сергей Махаев | Николай Аргиров | Александър Марков |
| Даниел Пелов | Марин Йотов | Синан Пехливанов | Борил Каменов | Рабие Кьосева | Снежанка Траянска |
| Ваня Тонева | Богомил Георгиев | Мелиса Черкезова | Филип Кънев | Красин Каракоцев | Ася Тодорова |
| Полина Исаева | Елисавета Белобрадова | Имрен Мехмедова | Тамаш Секереш | Грациела Петрова | Анета Вълкова |
