Десетки семейства, сред които малки деца и възрастни, болни хора живеят вече месец на открито сред руините на собствените си домове в квартал „Орландовци“ в София. Причината е, че общината се бави да изпълни, наложените от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) привременни мерки по казус, свързан със събарянето на къщите на тези хора. Става дума за поне 160 души.
За ситуацията, разказват от Българския хелзинкски комитет (видео с обобщение на проблема – в края на статията). „Дневник“ изпрати въпроси до Столичната община във връзка с казуса.
Анонимни уведомления
На 16 юни на вратите на десетки семейства от столичния квартал „Орландовци“ са залепени уведомления, в които се указва домовете им да бъдат опразнени и напуснати в срок от 30 дни.
Документите, които са разлепени по вратите, са анонимни – няма подпис, печат и посочен издател. На място от БХК успяват да изискат документи, които да покажат на какво основание изселват хората. Става дума за констатирани незаконни строежи, които би следвало да се разрушат.
В уведомлението не е написана точна дата за събаряне. „Това е направено умишлено – за да изключи живеещите там хора от възможност за участие в административното производство и да освободи общинските власти от необходимостта да им връчват обжалваеми актове. Целта е била тихомълком заповедите да влязат в сила и да се премине към изпълнение, когато вече е много късно“, коментира пред „Дневник“ Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет.
В момента немалко хора живеят сред руините. Спят на открито под дъжда и на студа – нощем пада до 12 градуса тия дни. Има малки деца
По думите му по същата причина многократно е била променяна датата за изпълнение. „За да не е сигурно кога реално ще се събаря и да се саботира възможността за спиране на действията по изпълнението от съда. Защото съдът е муден и се произнася чак на следващия ден, а бутането става за часове.“
Така на 9 август около 8:30 ч. сутринта в квартала се появяват багери. Те започват да събарят къщите по указания на инж. Анатоли Киров, началник на отдел „Устройство на територията и строителен контрол“ при район „Сердика“ на Столичната община, без да им е осигурен какъвто и да е подслон.
Малка част от хората са се настанили другаде. Някои са наели почти негодни за обитаване постройки на цена от 1000 лв. Проблем е че много малко наемодатели приемат семейства с повече от едно деца. Така трудно се сключват и договори за наем, а оттам – и възможност да се регистрират адресно на нов адрес.
„Преобладаващата част е все още на мястото на разрушенията. Там има малко останали несъборени постройки и отпадъци от разрушаването, които общината умишлено не премахва. Началникът на отдела по строителен контрол в районната община устно обяснил на хората, че ние от БХК, сме били забранили да се премахват отпадъците. Това, разбира се, не е вярно. Подадохме миналата седмица сигнал до Столичен инспекторат, но нямаме отговор до момента“, коментира още Стоянов.
Българските власти тотално отказват да защитат какъвто и да е интерес на тези хора. Това е връх в дехуманизацията им, нещо, с което се сблъскваме за пръв път
„В момента немалко хора живеят сред руините. Спят на открито под дъжда и на студа – нощем пада до 12 градуса тия дни. Има малки деца.“
Адвокати от БХК завеждат дело и пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). От там постановяват налагането на привременни защитни мерки по казуса на хората, с които спират събарянето на останалите постройки, които е трябвало да бъдат премахнати. От съда дават срок на българското правителство до 7 септември да докладва какви мерки за настаняване на хората, останали без дом, е предприето.
Заради казуса е известена дирекция „Социално подпомагане“, която до момента не е реагирала. „На една възрастна двойка предложи да ги отдели от семейството им и да ги настани в старчески дом. Едно семейство е настанено в т.нар „Виетнамски общежития“ в „Красна поляна“. Там положението е потресаващо. Общината няма почти никакви свободни резервни жилища, а малкото, които все пак са свободни, са порутени и безстопанствени – предишни обитатели не са ги пазили, не е имало контрол и някои нямат входни врати, стъкла на прозорците или санитарен фаянс (тоалетна чиния, мивка в банята или кухнята…)“, обясняват още от правозащитната организация.
От там уточняват, че сред жилищата под наем (не резервните, а тези, за които човек се картотекира и чака) също няма свободни.
Предстои Европейският съд по правата на човека да разгледа делото, което вероятно ще стане в срок от две години. „Ако установи нарушение, засегнатите ще получат някакво обезщетение, но размерът му обичайно е далеч недостатъчен да си решат те жилищния проблем трайно“, казва още Стоянов.
„Българските власти тотално отказват да защитават какъвто и да е интерес на тези хора. Това е връх в дехуманизацията им, нещо, с което се сблъскваме за пръв път. Надявам се, ЕСПЧ да даде не само пореден урок, но и този урок ще бъде силен и най-накрая ще ги накара да се съобразят с международния стандарт“, коментира председателят на БХК Красимир Кънев.