Доц. Пампоров, във фокуса сме с казуса „разменени бебета“. До този момент болницата „Шейново“ умишлено е пазила дискретност по него. Разгласиха се вече не съвсем ясни обстоятелства кога се е случила размяната, а на уважавания директор д-р Румен Велев се наложи да отговаря на доста обвинения. Какъв е коментарът ви?
Доц. Алексей Пампоров:Това е много неприятен казус, който изисква наказателни или административни мерки – в зависимост от вината, която предстои да се докаже. Същевременно става ясно, че директорът на Шейново е предприел всички стъпки, предвидени в закона: веднага е информирал полицията и в момента текат следствени действия, разпитани са 30 души. Доколкото разбираме, вече е направен и ДНК тест, който в понеделник е потвърдил подозренията на една от майките, т.е. каквото е трябвало да се направи, за да се установят фактите е направено. Сега остава формално да се произнесе съдът, да се намесят органите по закрила и да се намери най-доброто решение за семействата – включително психологическа подкрепа за двете майки, както и финансова компенсация за претърпяните страдания.
Майката, сезирала болницата за размяната, без нейно желание е била потърсена за коментар. Медиите обаче са открили другата жена, която е от малцинствата. Прави впечатление, че не тя е била инициатор на този разговор с журналистите, но те са отишли на адреса й, за да покажат в каква мизерия живее бебето. Посочиха дори името му. Има ли проблем в този подход?
А.П. Това е поредният много неприятен пореден случай, в който не само една медия, а няколко телевизии и онлайн издания грубо погазват етичния кодекс на българските медии. Нарушена е неприкосновеността на личния живот. Майките бяха посочени с имената си. В случая на едното семейство беше снимана къщата и бяха направени внушения, че там едното бебе не е получавало добри грижи, защото къщата е бедна. Това е абсолютно недопустимо и не може да се оправдава с обществен интерес. Общественият интерес изискваше д-р Велев да направи пресконференция – и той го направи. Обществото може да повдигне въпроси към Министъра на здравеопазването, към Комисията по здравеопазване в парламента, към Комисията по лекарска етика към БЛС, към Българската на асоциация на професионалистите по здравни грижи; към Алианса на българските акушерки. Но да засилвате мъката на тези хора, да ги стигматизирате завинаги, защото имената им вече са онлайн и всеки може да ги намери – това е абсолютно неморално. В етичния кодекс пише: „Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди“, но медиите изцяло пренебрегнаха това.
Доста от медиите акцентираха върху етническия произход на една от майките. Защо според Вас, като един от най-добрите експерти, изследвали нагласите към малцинствата, се случва това?
А. П. В случая сработиха негативните стереотипи към ромската общност, както и предразсъдъкът как „искат бели деца“ и „крадат бели деца“. Това е чист расизъм. Ако ромската майка беше действително „черна“, а другата майка беше контрастно „бяла“ – вярвате ли наистина, че може да стане такава грешка? Стига се до абсурда, че едната майка казва: „това бебе ме съмнява, че е мое“ и не го иска; докато другата вече се е привързала към детето, което е кърмила и преповивала три месеца. Именно тази, втората, бива обвинена в момента. А тя – ако го мислим дори през призмата а Соломоновата притча – вече се е привързала към това дете. Тя очевидно обича това дете и е полагала добра грижа за него. Да, семейството е икономически затруднено, но детето е несъмнено искано и обичано.
Освен това има и един друг много любопитен факт. От гледна точка на фолклорната традиция в България, от гледна точка на така модерните напоследък „традиционни ценности“, ромската жена трябва да се счита за „млечна майка“, за „дойка“, на това дете, което е отглеждала три месеца. Всички трябва да уважим това. Надявам се, с добра психологическа подкрепа, че тези две семейства могат да продължат да поддържат контакт и историята, която започва зле, да се превърне в повод за приятелство и дружелюбни шеги след 20 години, когато „млечните братя“ станат пълнолетни.
В социалните мрежи цари напълно недопустим расистки хейт около случая. Съществува ли филтър, който да препятства разпространението му и да не бъде идентифициран като „цензура“?
А.П. Има такъв механизъм. На първо място, трябва да се промени начинът, по който работи етичният кодекс и съответно етичната комисия на българските медии. Недопустимо е заради състезанието за рейтинг и кликове, уважавани иначе телевизии да направят такава свинщина като кадрите на дома на ромската жена и мъката на нейното семейство. Нямам други думи, с които да класифицирам репортажи, които показват лицето на майката и имат слоган „не мога да спя и да се храня“. Това се нарича ревиктимизация и следва да бъде санкционирано. Тази телевизия, трябва също да плати обезщетение на майката. Никой нищо няма да направи обаче. Това е първото, което показва системен морален проблем.
Второто нещо е – къде е ДАЗД? Защо в случая няма действия от тази агенция, а в медиите се говори за Агенцията за социално подпомагане? Нали разбирате, че това е симптом на неадекватната ни система за закрила, която е бюрократично сложна – ДАЗД накрая ще направи „проверка“ и ще отчете дейност, но е неефективно и не работи в интерес на децата.
На трето място, говорим за трети импотентен орган – Комисията за защита от дискриминация. И тя няма да направи нищо, макар че и тук има нарушение на кодекса, където е записано: „Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията“.
И за да улесня Вашите читатели, а и Вашите колеги журналисти, които не усещат проблема: Ако смятате, че има „съществено значение“, че едната майка е българка, а другата ромка – значи сте расист! Защото случаят щеше да е точно толкова важен и проблематичен, ако и двете майки бяха българки или ако и двете майки бяха ромки. Недопустимо е в АГ болница да разменят бебета. Точка. Виновният трябва да си понесе последствията. Точка. Етносът на майките е без значение, защото всички хора се раждат равни по достойнство и права – казва българската конституция!
Юлиана Методиева
23.12. 2022, Маргиналия/
https://www.marginalia.bg