Начало » Ще успее ли интерконекторът между България и Гърция да прекъсне зависимостта от руски газ

Ще успее ли интерконекторът между България и Гърция да прекъсне зависимостта от руски газ

by admin1
0 Коментар

Войната в Украйна и свързаната с това несигурност за доставките на природен газ направи спешно търсенето на алтернативни източници в цяла Европа. Още преди избухването й обаче цените на енергоносителите растяха и новото правителство в България от първия си ден на поста направи осигуряването на газ от други доставчици свой приоритет.

В българския случай единственият реалистичен вариант за диверсификация на източниците е интерконекторът Гърция-България (IGB), който е в състояние да осигури количества природен газ от Азербайджан чрез Трансадриатическия газопровод (TAP)1, както и от планирания терминал за втечнен природен газ в Александруполис. След влизането му в експлоатация първоначално газопроводът ще има капацитет от 3 млрд. кубически метра годишно, а на по-късен етап – до 5,5 млрд. куб. м.

Неслучайно дни след съставянето на новото правителство на Кирил Петков първият гост, когото той посрещна в София през декември миналата година, беше гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, а основната тема на разговора им беше именно графикът за завършване на проекта.

Защо обаче тази жизненоважна газова връзка не беше на разположение, когато възникна най-остра нужда от нея? През последните месеци за забавянето се държи отговорна гръцката компания строител АВАКС, която според графика трябваше да е завършила изграждането до края на миналата година. През януари изпълнителният директор на проектната компания Ай Си Джи Би Теодора Георгиева съобщи пред БТА, че от 1 януари на строителя се начисляват неустойки за закъснението от 90 хиляди евро на ден.

От своя страна Йоргос Тасакос, ръководител на отдела за тръбопроводи и мрежи на АВАКС, обясни в началото на този месец в обширен репортаж на гръцката агенция АНА-МПА за изграждането на две измервателни станции в гръцкия град Комотини, че закъснението се дължи на проблемите, предизвикани от пандемията от COVID-19, които са забавили много доставките на необходимото оборудване и материали, причинили са безпокойство сред персонала, както и масово заболяване на служителите. Според него обаче строителните дейности вече са завършени около 90-95 процента и може да се очаква, че в началото на юли природният газ вече ще потече към България.

Каквато и да е истината за причината за забавянето на строителството, тя едва ли изчерпва въпроса защо проектът се забави толкова много. Неговото начало е поставено още през 2009 г. след кризата с прекъсването на доставките на руския природен газ през Украйна. След множество перипетии през 2015 г. е приета пътна карта, която поставя срок за завършване на газопровода през 2019 г. – дата, която също предшества пандемията. Затова мнозина анализатори търсят действителните причини по-скоро в политическата сфера, отколкото в организационни или технически трудности.

Миналата година пред „Свободна Европа“ бившият български министър на икономиката Трайчо Трайков намекна, че зад многогодишното забавяне на проекта стои руската „Газпром“ и нейният интерес да запази монополното си положение на пазара. За сблъсък на геополитически интереси като основна причина за закъснението говори и енергийният експерт Иван Хиновски пред гръцкия икономически портал businessenergy.gr. Подобна теза непряко изказа преди няколко дни и премиерът Кирил Петков на Седмия икономически форум в Делфи. Там той заяви, че националната корупция се използва като инструмент от чужди държави като Русия да влияят на вътрешната стабилност и политика и да създават зависимости, а за пример за подобна зависимост даде бързото изграждане на подкрепяния от Русия Турски поток на фона на над 10-годишното протакане на интерконектора Гърция-България.

В настоящия момент поне на пръв поглед изглежда, че причините за забавянето, били те политически и технически, вече са преодолени. Ограниченията заради пандемията почти не съществуват, а вероятните политически пречки би трябвало да са неутрализирани. Войната в Украйна направи от потайното фаворизиране на руските газови проекти непопулярна позиция, а проектите за диверсификация на доставките на енергоносители се превърнаха от приоритет на ЕС в спешна необходимост. Такова послание изпрати в средата на миналия месец и румънският президент Клаус Йоханис, който на среща с българския президент Румен Радев каза, че е важно интерконекторът България-Гърция да заработи бързо. Според Йоханис той може да бъде свързан с газопровода БРУА (България, Румъния, Унгария, Австрия), който вече е готов, и по този начин вертикалният газов коридор да стане действащ.

На фона на тази конюнктура стартът на интерконектора Гърция – България през юли изглежда почти сигурен. Колкото и алтернативните политически позиции да бяха на мода в Източна Европа през последните десетина години, все повече изглежда, че с войната в Украйна на сивата зона между проевропейската и проруската политика е сложен край, а газопроводът IGB е един от основните инструменти за прекъсването на оставащите икономически зависимости. Неговото влияние не се ограничава до България, но продължава на север към Румъния, Унгария и Австрия, а с очакваното изграждане на интерконектора към България – и към Сърбия.

Източник: БТА

 

Mоже да хареса още

Leave a Comment