Зърнопроизводителите заплашват с национален протест, ако парламентът гласува за вдигане на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември. За отпадането на забраната в сряда (13 септември) се обяви и премиерът Николай Денков, макар и земеделският министър да има резерви и да предрича тежки протести. Денков обаче посочи, че от началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева.
Националната асоциация на зърнопроизводителите вече взе решение за участие в протестни действия, а в сряда се очаква и Българската аграрна камара да обяви подкрепата си за започването на протест, съобщи БНР.
Камарата, в която членуват 13 браншови организации, обвини министъра на земеделието Кирил Вътев в липса на диалог. Във вторник той ги покани на среща, на която обаче те отказаха да присъстват.
Решението за отмяна на забраната за внос на украинско зърно ще предизвика тежки протести, прогнозира министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в интервю за bTV. По думите му, депутатите, които предложиха вдигане на забраната, не са се консултирали с него.
„От вътрешнополитическа гледна точка това ще създаде изключително напрежение в целия аграрен сектор. Не знам от външнополитическа гледна точка какви договорености има“, коментира той.
По думите му това решение ще предизвика тежки протести. „Това трябва да бъде оценено много внимателно. Солидарността с Украйна е налице и през България текат коридори на солидарността. България е максимално съпричастна, но все пак ние имаме собствено производство и производители, чиито интереси трябва да бъдат защитени“, каза Вътев.
Дори и да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна, едва ли това би се отразило на цените на крайните продукти у нас, смята министърът.
В понеделник ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха проекторешение за това, че България прекратява подкрепата си за удължаване на европейската забрана за внос на зърно от Украйна. Във вторник, макар и след разгорещен дебат, икономическата комисия в парламента подкрепи подобно решение и сега остава то да мине и през пленарната зала.
Преди пет месеца страната, ръководена тогава от правителството на президента Румен Радев, стана част от коалицията от държави от Централна и Източна Европа, които издействаха от Брюксел налагане на ембарго върху вноса на украинско зърно. Причината бяха протестите на местните производители на зърно, чиито интереси бяха засегнати от рязкото понижаване на цените.
Служебното правителство обаче тотално пренебрегна интересите на потребителите и борбата с инфлацията, както и сектора на българските производители на слънчогледово олио, който е на челни места в ЕС. Малко след налагането на ембаргото се оказа, че България традиционно внася 30% от необходимото слънчогледово семе от Украйна, защото не произвежда достатъчно, за да задоволи производствените си нужди.
Ембаргото удари тежко сектора, срина печалбите, които бяха рекордни през 2022 година. Множество производители на олио предупредиха, че ще се стигне до затваряне на заводи.
“Отчитайки солидарността на България с Украйна и за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб… България не подкрепя продължаването след 15 септември на забраната за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна“, се казва в проекта за решение на трите парламентарни формации.
Те разтоварват правителството от отговорността за вземането на това решение, което до голяма степен облекчава задачата на премиера Николай Денков, който можеше да бъде поставен под силен натиск от зърнопроизводителите. До този момент земеделският министър Кирил Вътев даваше сигнали, че смята да поиска удължаване на ембаргото за вноса на слънчоглед и да не подкрепи ембаргото върху вноса на украинска пшеница.
Денков: Държавата се грижи за сектора, добре е и секторът да има грижа за държавата
Правителството подкрепя внесеното в Народното събрание проекторешение за освобождаване на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна от средата на септември т.г., каза премиерът Николай Денков преди заседанието на Министерския съвет в сряда, 13 септември.
По думите му вносът ще стимулира конкуренцията на пазара, а тя ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и на инфлацията. Това ще се отрази благоприятно на българските потребители – най-вече на хората с ниски доходи, и ще помогне за изпълнение на критериите за присъединяване на България към еврозоната, което е друг важен приоритет на правителството, посочи премиерът.
Отпадането на ограниченията би увеличило допълнително приходите в бюджета, смята премиерът. „От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор“, каза министър-председателят.
Той посочи, че освобождаването на вноса ще осигури дейността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и чужди пазари.
Той цитира числа, които опровергават твърденията на земеделски производители за „липса на каквато и да било държавна подкрепа за сектора“. През 2022 г. селското стопанство е получило около 1,6 млрд. лв. субсидии и помощи. През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане около 2 млрд. лв. От тях чрез Държавен фонд „Земеделие“ 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, подчерта Денков.
Заедно с вдигането на забраната за внос България ще поиска от Европейската комисия допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед. Повишените производствени разходи в сектора поставят много стопанства в изключително уязвима ситуация и те имат остра нужда от средства. В тази връзка България ще призове за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде увеличен в размер, който да позволи по-адекватна подкрепа за производителите, засегнати от кризата.
Правителството ще настоява ЕК да подпомогне финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по Коридорите на солидарността през България, както и развитието на железопътните коридори, които се използват за същата цел.
Кабинетът се ангажира да засили фитосанитарния контрол на продуктите, които пристигат от Украйна, за да гарантира тяхната безопасност и здравето на гражданите. Страната ни ще поиска същото и от другите държави членки по пътя на този внос до нашата територия, съобщи още правителството.
„С всичко това ще проявим националноотговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор“, заяви премиерът.
В края на август производители на олио обяви, че българските зърнопроизводители предлагат слънчогледа по-скъпо от цените на международните пазари. Заводите отказват да купуват, защото това ще доведе до производство на олио на неконкурентни цени за международните пазари.
Зърнопроизводителите се оправдават, че държат на по-високи цени, защото производството на слънчогледовото семе е струвало по-скъпо заради високите цените на торовете и препарати за растителна защита. В началото на година българските зърнопроизводителите получиха и извънредни финансови помощи в размер на 52 млн. лева от Брюксел. Те твърдят, че тази сума е символична и не може да покрие загубите.
Заради високите цени в складовете има около 600 000 тона слънчогледово семе от предишната реколта, като се очакват близо 2 млн. тона от новата.
В тази ситуация губят производителите, които задържат реколтата си, а цените на международните пазари не растат, а българските заводи за олио са пред затваряне заради липсата на суровина.