Външните министри от „Ваймарския триъгълник“, който включва Германия, Полша и Франция, ще се срещнат край Париж в понеделник на фона на заплахата от потенциално преизбиране на Тръмп през ноември и предупреждения на военните лидери за надвисналата заплаха от Русия.
Френският външен министър Стефан Сежурне покани колегите си от Германия и Полша Аналена Бербок и Радослав Шикорски да обсъдят мира и сигурността, суверенитета на ЕС и въпросите на солидарността в Сен Клу в понеделник следобед.
В настоящия нестабилен международен контекст беше крайно време групата на „Ваймарския триъгълник“ да даде своя глас за солидарността на блока, само месеци преди изборите за ЕС през юни, казаха пред репортери в петък (9 февруари) представители на френското външно министерство.
„Ваймарският триъгълник“ е неформална регионална коалиция, обединяваща Франция, Германия и Полша. Тя бе създадена през 1991 г. и провеждаше редовни срещи, въпреки че политическата й сила намаля, откакто евроскептичната партия „Право и справедливост пое властта през 2016 г., а следващите срещи не успяха да доведат до сериозно възраждане на формата.
Въпреки това, новото проевропейско правителство на Туск, което пое управлението през декември, може да даде на тази коалиция „нов импулс“, казаха френски дипломати.
„Подновяването на този формат на обмен на позиции е добра новина“, заяви френският премиер Габриел Атал пред репортери миналата седмица в Берлин. „Това бележи завръщането на Полша в центъра на делата на ЕС“.
„Искаме да работим по това заедно с Франция във Ваймарския триъгълник. Сега с още повече сила и енергичност“, заяви Баербок в Берлин миналата седмица, а полският министър Шикорски потвърди, че коалицията трябва да се върне на преден план, след като „беше забравена през последните години“.
Сежурне напарви първите си официални посещения в Украйна, Германия и Полша, за да превърне тази регионална коалиция в центъра на бъдещото вземане на решения в ЕС.
Завръщането на Тръмп?
Разговорите в понеделник включват преди всичко начини за увеличаване на колективната военна подкрепа за Украйна, включително чрез реформа на Европейския фонд за подпомагане на мира, който е извънбюджетния механизъм за финансиране на ЕС, използван за възстановяване на разходите на държавите-членки за техните доставки на оръжия за Украйна.
Според служители на френското министерство на външните работи това ще подкрепи по-нататъшни съвместни покупки на оръжия и боеприпаси от компании от ЕС, докато блокът се бори да изпълни целта си от един милион боеприпаси за Украйна.
Междувременно възможността за нов кръг от съвместен дълг на ЕС в подкрепа на отбраната на Украйна може да бъде част от дискусиите, след като опцията беше подкрепена от няколко лидери на ЕС, включително Макрон, премиерът на Естония Кая Калас и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Европейският суверенитет също ще бъде сред ключовите точки от дневния ред – особено като се има предвид, че потенциалната победа на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември може да повлияе негативно на бъдещата помощ за Украйна и стабилността на НАТО, като даде на ЕС допълнителен тласък да консолидира своите политики.
Тръмп повтори в събота, че няма да се намеси, ако Русия нападне членове на НАТО. „Всъщност бих ги насърчил да правят каквото си поискат, по дяволите“, каза той с мотива, че те, според него, плащат твърде малко за защитата си.
„Трябва да се подготвим за всички сценарии“, псочи Сежурне в неделя.
„Винаги можем да убедим ръководено от Тръмп републиканско правителство, но ще бъдем още по-убедителни, ако сме равностойни, така че ни уважават. Трябва да сме по-мощни във военно отношение”, посочи той.
Междувременно висши европейски военни служители все по-често предупреждават, че вярват, че Русия може да се опита да разклати НАТО през следващото десетилетие.
Други въпроси в дневния ред включват мира в Близкия изток и отношенията ЕС-Африка.
euractiv.bg