Висшият съдебен съвет (ВСС) се събира днес, за да обсъди предложението за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев, внесено от министъра на правосъдието Надежда Йорданова.
Това е второ искане за прекратяване на мандата на главния прокурор. В него Йорданова изброява девет нови обстоятелства, които обосновават извод, че са налице осъществени действия и допуснати бездействия от Иван Гешев, които представляват основания по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията за освобождаването му от заеманата длъжност (повече за случаите виж тук).
Първата е очакваният голям брой отсъстващи членове на съвета. Както е известно, в момента членовете на съвета са 22-ма, защото има три свободни места. Други двама са болни, а един е в отпуск. От останалите 19, шестима са определени за среща с представители на Европейската комисия, насрочена по обяд. Т.е. ако дискусията се проточи, в един момент в залата ще останат 13 души, един от които е самият главен прокурор. А той, както и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) Галина Захарова и Георги Чолаков също ще разговарят днес с представителите на ЕК.
По информация на „Лекс“ другата причина за евентуалното отлагане е становището на някои кадровици, че искането на Надежда Йорданова трябва да се обсъди съвместно с предложението на бившия служебен министър проф. Янаки Стоилов. Както е известно, през юли м.г. Стоилов също поиска освобождаването на главния прокурор като посочи четири причини за това. Мнозинството във ВСС обаче отхвърли искането като недопустимо, защото прие, че правосъдният министър няма такова правомощие (виж повече тук).
На 8 февруари т.г. КС заяви, че министърът има такова правомощие, а на 22 февруари ВАС задължи ВСС да се произнесе по същество по искането на Янаки Стоилов (виж повече тук и тук). Цялата преписка, заедно с определението на съда обаче все още не се е върнала в съвета, защото има частна жалба срещу него. Затова членове на съвета са на мнение, че първо трябва да се изчака произнасянето на съда, да се върне преписката и после двете предложения да бъдат обсъдени заедно. Предложението на министъра трябва да бъде разгледано от целия състав на Пленума като се изслушат двете страни. Ако е необходимо събиране на нови доказателства и изясняване на случаите, може да се даде срок за това и после предложенията за освобождаване отново да бъдат обсъдени от Пленума на ВСС. На финала решението за предсрочното освобождаване трябва да бъде взето с минимум 17 гласа „за“.
ВЪПРЕКИ ОЧАКВАНИЯТА ОТЛОЖИХА ДЕБАТА
Висшият съдебен съвет (ВСС) отложи дискусията по предложението за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев, внесено от министъра на правосъдието Надежда Йорданова. Причината – трябва да се изготвят правила, по които да се развие процедурата.
В тази връзка ВСС възложи на правната си комисия до две седмици да подготви такива и да ги внесе за гласуване от Пленума. След като те бъдат одобрени, вече ще започне и обсъждането по същество на предложението.
Предложението за отлагане беше направено от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков /ДПС/. Той изтъкна три аргумента.
Първият е свързан с предвидените за по-късно днес срещи на членове на ВСС и на шефовете на Върховния касационен съд и ВАС, както и на главния прокурор с представители на Европейската комисия. Чолаков заяви, че първата е насрочена за 12.30 ч. и звучи несериозно дотогава да приключи дебатът по предложението на министъра.
Следващият аргумент на Чолаков беше свързан с висящото все още дело във ВАС във връзка предложението за отстраняването на Гешев, внесено в съвета от бившия служебен министър проф. Янаки Стоилов. Както е известно, през юли м.г. Стоилов също поиска освобождаването на главния прокурор като посочи четири причини за това. Мнозинството във ВСС обаче отхвърли искането като недопустимо, защото прие, че правосъдният министър няма такова правомощие (виж повече тук).
Затова Георги Чолаков предложи обсъждането на предложението на Надежда Йорданова да се отложи до произнасянето на петчленен състав на ВАС.
„Ние следва да обединим двете производства, защото те са свързани, да направим общ дебат и да имаме общо решение. Искането е от един и същи вносител – министърът на правосъдието и по отношение на едно и също лице – главният прокурор. Имаме и припокриване на основанията – говори се за системни нарушения, а думата системност означава повече от едно нарушение. Дължим произнасяне дали има такива, или не само с един възможен диспозитив“, заяви Чолаков.
И третият му аргумент беше, че трябва да се изготвят правила за предсрочно освобождаване от длъжност на тримата големи в съдебната власт, така както има и правила за техния избор. Шефът на ВАС обърна внимание на постната законодателна уредба. За предсрочното освобождаване на тримата големи се говори в чл. 175, ал. 5 от Закона за съдебната власт, който гласи: „Основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение“.
„Има само едно изречение – че по реда на чл. 173 се приема съответното решение. Нямаме никакви правила, това е първата такава процедура. Трябва да се разпишат правила и Пленумът да ги приеме, а не ad hoc да решаваме тези въпроси, когато някой министър на правосъдието, или трима членове на съответната колегия, или пленумите на върховните съдилища поискат отстраняване на техните председатели, защото са преценили, че са извършили нарушения“, заяви Чолаков и предложи в срок от две седмици правната комисия да изготви такива правила.
Идеята за отлагане беше споделена от всички изказали се. Представители на ПК на ВСС възразиха само срещу отлагане, за да се изчака произнасянето на петчленния състав на ВАС.
Стефан Петров заяви, че ВСС не може безкрайно да отлага решаването на въпроса и затова поиска предложението на правосъдния министър по-бързо да бъде разгледано по същество.
Иван Гешев също подкрепи идеята за отлагане, макар и да призова за максимално бърза дискусия и по двете предложения – на Йорданова и на Янаки Стоилов. Той заяви, че не се притеснява да се гледат поотделно или заедно и дори поиска дебатът да се излъчи пряко по БНТ. „Да се види явната юридическа несъстоятелност и непознаването на Конституцията и законите“, каза Гешев.
Йордан Стоев пък заяви, че иска да зададе някои технически въпроси на министъра на правосъдието – като например „що е то Висш съдебен съд“ или пък защо са приложени материали на английски език, като по АПК трябва да има превод и т.н. Но беше призован да се придържа само към дебата по процедурния въпрос за отлагане.
Калина Чапкънова, Гергана Мутафова и Огнян Дамянов също подкрепиха предложението за отлагане, но не се съгласиха да се чака произнасянето на ВАС.
Така с 18 гласа „за“ ВСС одобри идеята. Във вота не участва Иван Гешев, след като шефът на ВАС му обърна внимание, че като страна в производството не може да гласува и да се обявява за отлагане, както беше направил той.
Въпреки искането на Продължаваме промяната нещата да се случат в обозримо кратки срокове, овладяната от ГЕРБ-ДПС съдебна власт чрез политическите назначения във ВСС показват обвързаностите и зависимостите от политическият саботаж на ползващите услугите на Гешев в реалностите на спряното съдебно правораздаване и разследване. Гешев се подиграва с правосъдието, но го прави подкрепен от тези, които ще пострадат от реално правораздаване, олигарси, политици и политически клъстери за обогатяване от властта, корупцията и държавността в частен интерес.