Тази мисъл предизвиква в мен асоциация за разграден двор, в който всеки безнаказано може да влезе и да безчинства.
Истории по българските земи.
Какво е патриотизъм?
Какво значи българско знаме – един пилон, пробил сърцето на планината?
Какво е да си силен? Да режеш жена?
Да доминираш над крехкия, за да изявиш силата си?
Би ли причинил това на майка си, на сестра си, на дъщеря си?
Разрезите по кожата й ще уталожат ли болката ти?
Всички тези млади български мъже с татуировки на Левски и Ботев и „свобода или смърт“, които напоследък свързваме с насилие и безотговорно поведение по пътищата, са хора, които търсят своята идентичност.
Те имат нужда от символи. От нещо, чрез което да се изразят, един подсъзнателен стремеж да надскочат някак посредствеността на живеенето и наратива, който ни залива от всички страни.
Това е млада, свежа енергия, подведена в лоша посока.
Обзавеждат се с принадлежност, като носят носии, скачат в ледени реки да вадят кръста и дълбаят български символи по тялото си.
Чрез ритуалите се съживяват колективните митове и участието в тях е важно.
Ритуалът е начинът, по който живеем мита. Ритуали и символи съществуват, за да ни издигнат към нещо по-голямо, защото мита отразява човешкия стремеж към търсене на смисъл, въплъщава стремежа към Бога.
Днес липсват ритуали за мъжка инициация. И тази липса се заема от показност, от плъзгане по повърхността, но светци и лозунги по кожата не променят нищо.
За въвеждането в мъжкостта преди са отговаряли старейшините.
Как? – с ритуали и с личен пример.
А днес какъв е примерът, който дават по-зрелите мъже, видимите – от амвона, от парламента, от президентската институция?
Да се опринадлежиш към общността, като си закачиш или развяваш нейните символи, не е достатъчно.
По-важно е как четеш тези символи, как те възпитават, как ги надграждаш, какви качества имаш като индивид и какви са делата ти.
Да, тези мускулести, татуирани с икони мъже имат криза на смисъла.
Да ги низвергнем е лесно, но това не решава проблема.
Ще се окопават в налагането на своята различност, която ще избуява в условията на безнаказаност и маргиналност.
И ще ги яхат радикалните политически сили.
Да, и ще превръщат „България в местопрестъпление“.
Голямата задача пред нас като общество и за всеки отделно е как да бъде приобщена, трансцендирана тази енергия, как да бъде привлечена да изгражда, да защитава?
Това означава да учим тези момчета да се грижат за душата си, да ги учим да се свързват със собствената си сила и уязвимост, за да могат да обичат жената до тях и да зачитат на нейната другост.
Любовта към родината означава преди всичко отговорност към себе си и другите:
Отговорност за развиване на потенциала на всеки човек чрез образование, труд, спорт, контакт с природата, творчество, себе осъзнаване и служене на обществени каузи.
Къде се случва разговорът за това, което вълнува тези млади хора?
Как ги подкрепяме в справянето с фрустрацията от настъпването на цивилизацията, как?
Само изкуството може да направи загубата на първичност поносима, твърди Фройд.
Е, бюджетът за култура е с нули отпред…
Прекрасно е, че все по-често се вдигаме като един и изразяваме позиция, както се случва сега с протеста пред съдебните палати в страната.
На хората им писна от едни телефонни обаждания там за нашия човек, ако може да се потули това онова, срещу онова това под масата.
Писна ни от двойния стандарт в правосъдието.
Това, на което сме свидетели, е криво-съдие.
Общността ни спешно се нуждае от мъдри модели на мъжката роля.
Достатъчно време търпяхме без корекция грубата сила и триумфа на рептилния мозък и техните луксозни аксесоари, които направиха мутренския модел толкова привлекателен.
Днес има спешна нужда от примери на български мъже, които изграждат доброто си име с добри дела, които уважават жената, грижат се за семействата си и за общността.
Нужни са ни практически, полезни примери за родолюбие.
На една международна конференция, посветена на ролята на мъжа в съвремието в Истанбул, бяха изтъкнати три важни негови качества:
– Да е отговорен
– Да е откликващ
– Да е на разположение.
Имаме много работа да свършим по въпроса какво е мъжественост, както и какво е женственост.
Много работа има по създаването на осъзнати индивиди.
И всички сме длъжници.
И нещо към жените:
Български сестри, твърде много и твърде дълго търпим. Твърде често предаваме себе си. Тези разрези вероятно дълго са били предшествани от психически и физически тормоз.
Време е да убием майчиния вековен глас, пропит в тези земи: „Търпи, майка, търпи.“
Терминът „домашна“ свада извинява това, което се случва в момента. Неуместна е тази интерпретация.
В случая с нарязаното момиче става дума за изтезание, поругаване и посегателство над личността.
Време е да се обединим и да отстояваме правото си на неприкосновеност, на защита, на свобода на изразяването, правото си да пазим целостта и здравето на психиката и телата си.
Време е всеки от нас и цялото общество да изразяваме моментална, обществена и лична позиция срещу насилието във всичките му форми, както и към езика на омразата.
Процъфтяващата общност се състои от зрели индивиди, които гледат в една посока.
Нека заедно – жени и мъже, да отстояваме правото си на любов, работа и истина.
Да направим България въз-можна!
dnevnik.bg