Френско-германски експертен доклад, посветен на това как най-добре да реформираме Европейския съюз, за да го подготвим за присъединяването на бъдещи членове, се очаква да бъде представен на министрите по европейските въпроси във вторник (19 септември).
Докладът, изготвен от група от дванадесет независими експерти, първоначално беше поръчан от френския министър по Европа Лоренс Бун и нейния германски колега Анна Люрман през януари, за да анализира какви реформи ще трябва да предприеме ЕС, за да бъде подготвен за бъдещо разширяване.
Текстът, представен предварително на Euractiv, е озаглавен „Плаване в открито море“ и представя предизвикателството от необходимостта от потенциална интеграция на около десет държави в блока.
Квалифицирано мнозинство и постепенно присъединяване
С доклада Париж и Берлин искат да представят дебата за реформите в по-широк контекст от това дали договорите на ЕС трябва да бъдат предоговорени или не и да разгледат алтернативни възможности, научи Euractiv.
Промяната на договорите ще изисква единодушие на всички 27 държави-членки и ще се сблъска с препятствия, тъй като в случай на повторно договаряне биха възникнали разногласия по много трудни въпроси.
В доклада експертите разгледаха по-подробно механизмите за вземане на решения в рамките на блока. Те предлагат да се предефинира квалифицираното мнозинство от 60% от държавите-членки, представляващи 60% от населението на ЕС, вместо 55% от страните, представляващи 65% от населението в момента.
Единодушието вече не трябва да бъде нищо друго освен изключение и трябва да се насърчава използването на „клаузи за преминаване“, според които някои области на политиката могат да бъдат гласувани с квалифицирано мнозинство, се посочва в доклада.
Натискът идва, тъй като през последната година и половина след инвазията на Русия в Украйна решенията за ограничителните мерки на блока срещу Москва или в полза на военна подкрепа за Украйна бяха отложени поради настояването на Унгария да използва правото си на вето .
На институционално ниво на ЕС експертите съветват да се запази сегашният таван на броя на евродепутатите от 751, което ще изисква ново изчисление. Според доклада трябва да има и по-малък брой еврокомисари (в момента по един член на държава) или поне ясен приоритет, за да се поддържа динамика в рамките на Европейската комисия.
Експертната група се изказа в полза на увеличаване на бюджета на ЕС, особено чрез собствени ресурси, тъй като лидерите на ЕС продължават да изискват средства при кризисни обстоятелства.
В доклада има и раздел за върховенството на закона, който препоръчва засилване на така наречената процедура по член 7, която трябва да позволи санкциониране на държави-членки, които нарушават основните ценности на блока.
Важна глава засяга метода на реформите, повдигайки въпроса до каква степен и при какви условия ЕС би могъл да предложи на страните кандидатки постепенно разширяване, благодарение на което те да участват в определени политики още преди официалното си присъединяване.
Идеята за „постепенна интеграция“ не е нова, тъй като вече беше включена в новата методология на Европейската комисия за разширяване, предложена в началото на настоящия й мандат, и беше приложена на различни нива със Западните Балкани и с Украйна .
Експертният доклад предлага ЕС да се движи напред в четири кръга: 1. Вътрешният кръг; 2. Самият ЕС; 3. Асоциирани членове; 4. Европейската политическа общност.
Досега обаче подобен европейски подход на „много скорости“ беше критикуван както от запалените привърженици на разширяването на ЕС, така и от бъдещите членове.
График на разширяване
Очаква се министрите по европейските въпроси да дадат обратна връзка относно френско-германския натиск на редовното си заседание във вторник.
Докладът обаче представлява само един от многото приноси към дебата за разширяване и реформи на блока и Euractiv разбира, че други държави-членки също работят върху съответните си визии за реформи в блока.
Експерти отбалтийските страни, Дания, Финландия, Полша и Швеция публикуваха през юли документ с идеите си за реформиран и разширен блок.
Това обаче идва точно когато се очаква лидерите на ЕС да обсъдят степента на възможност на блока да приеме нови членове и необходимите реформи на неформална среща на върха в Гранада в началото на октомври.
След това Европейската комисия се очаква да публикува годишните си доклади за разширяването, където се описва напредъка на страните кандидатки. Докладите ще бъдат публикувани в средата на октомври или началото на ноември.
На тази основа се очаква лидерите на ЕС да решат през декември дали да започнат или не преговори за присъединяване с Украйна и Молдова.
Въпреки че френско-германските експерти предлагат да бъед определена дата за разширяване, трима дипломати от ЕС казаха, че не очакват никакви „бързи резултати“ по тази тема.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел миналия месец предложи Западните Балкани и другите страни кандидатки за членство в ЕС да са готови за разширяване до 2030 г., въпреки че това беше посрещнато със скептицизъм.
Авторите на доклада подкрепят целта на Мишел за 2030 г., като твърдят, че следващата Европейска комисия „трябва да се ангажира с целта за 2030 г. и да се споразумее как разширяването на ЕС да бъде готово дотогава“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си за състоянието на Съюза миналата седмица каза, че е възложила на изпълнителната власт на ЕС да представи поредица от прегледи на политиката преди разширяването, за да подготви добавянето на нови членове, включително проучване на това как биха изглеждали институциите на ЕС в един разширен блок.