Очаква се гневът в Източна Европа и Украйна, след като китайският посланик във Франция постави под въпрос суверенитета на постсъветските страни, да се прехвърли на срещата на външните министри на ЕС в понеделник (24 април).
Посланикът на Китай във Франция, Лу Шайе, коментира в петък (21 април) по новинарския канал LCI , че страните, възникнали след падането на Съветския съюз, „нямат ефективен статут според международното право, защото няма международно споразумение, което да потвърждава статута им на суверенни нации.”
Попитан по време на същото интервю дали Крим е украински, Лу отговори: „Зависи как гледате на проблема. Има история. Крим е бил руски в началото“.
Коментарите на Лу поставят под съмнение суверенитета не само на Украйна, където Русия нахлу миналия февруари, но и на всички бивши съветски републики, които се станаха независими нации след падането на Съветския съюз през 1991 г., включително и страни-членки на ЕС.
Това твърдение е фактически неверно, тъй като онези страни, които се появиха след разпадането на Съветския съюз, бяха приети като пълноправни, суверенни членове на Обединените нации.
Пекин призна статута им – включително границите на Украйна с Крим – през декември 1994 г. като част от споразумение за денуклеаризация, според което Киев се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за сигурност от много страни, включително от Пекин.
Въпреки силните връзки с Русия, Китай се стреми да се представи като неутрална страна във войната в Украйна, въпреки че Западът отхвърли документа за мирен план от 12 точки на Пекин като недостатъчно конкретен.
Френското външно министерство заяви, че е „ужасено“ от коментарите на Лу, но няма индикации, че посланикът е бил извикан, за да обясни думите си.
„Зависи от Китай да каже дали тези забележки отразяват неговата позиция, което се надяваме, че не е така“, казаха от министерството.
Гняв в балтийските страни и Украйна
Коментарите предизвикаха особено възмущение в Естония, Литва и Латвия – три бивши съветски страни – чиито външни министри в неделя (23 април) извикаха китайските си посланици.
Външният министър на Латвия Едгарс Ринкевичс каза, че подобни възгледи са „“напълно неприемливи“ и добави, че ще повдигне въпроса на среща на външните министри на ЕС в Люксембург в понеделник (24 април).
„Очаквам силен и единен отговор на ЕС“, каза Ринкевич.
„Последните коментари на Китай за Крим и суверенитета на постсъветските страни отново разкриха истинското лице на страната, която иска да се представи като „посредник на мира“, но същевременно отрича и манипулира историята“, коментира външният министър на Литва Габрелиус Ландсбергис пред EURACTIV.
„Концепцията „силните винаги са прави“ не е концепцията, в която ние в Европа вярваме“, добави Ландсбергис.
Литва беше първата европейска страна, която откри тайванско представителство, използвайки името Тайван, вместо обичайното използване на името на столицата му Тайпе.
Това последва други ходове, които подразника Китай, включително оттеглянето на балтийските страни от така наречения формат 17+1 , който Пекин използваше, за да прави бизнес в Европа.
Помощникът на президента на Украйна Михайло Подоляк каза в неделя, че статутът на постсъветските страни е „закрепен в международното право“.
„Странно е да се чуе абсурдна версия на „историята на Крим“ от представител на страна, която е толкова стриктна относно своята хилядолетна история“, каза Подоляк, имайки предвид Китай.
„Ако искате да бъдете основен политически играч, не повтаряйте като папагал пропагандата на руски аутсайдери“, добави той.
Единен отговор на ЕС?
Противоречието идва преди редовната среща на външните министри на ЕС в Люксембург в понеделник (24 април), на която е планирано отношенията между ЕС и Китай да бъдат обсъдени в детайли.
Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел нарече забележките „неприемливи“ и добави, че „ЕС може само да предположи, че тези декларации не представляват официалната политика на Китай“.
Дипломати от ЕС казаха, че тези твърдения също така са подновили пасивния дебат за цялостния подход на ЕС към Китай и дали блокът трябва да продължи да разчита на помощта на Пекин, за да повлияе на позицията на Русия.
„Това са изолирани коментари от китайския посланик във Франция и дори Пекин да не го критикува открито, Пекин задължително ще се дистанцира“, коментира Антоан Бондаз, експерт по Китай в базираната в Париж Фондация за стратегически изследвания.
„Приоритетът трябва да бъде да се покаже непоследователността от страна на Пекин и особено по отношение на войната в Украйна – разликата между това, което прави и това, което казва“, каза Бондаз.
„Това не е първият път, когато посланикът във Франция прави забележки, които са не само неуместни, но и направо неприемливи. За момента, освен покана за разговор, никога не е имало строга мярка – и не мисля, че този път ще е по-различно“, каза още той.
Времето също е проблематично за френския президент Еманюел Макрон, който посети Пекин този месец, за да насърчи китайския президент Си Дзинпин да окаже натиск върху президента на Русия Владимир Путин да прекрати инвазията си в Украйна.
Пътуването на Макрон предизвика безпокойство сред някои западни съюзници, които са скептични по отношение на намеренията на Китай, като се има предвид официалният съюз на Си и Путин.
Необходима е корекция на политиката
Запитан от EURACTIV дали, в светлината на все по-настоятелните коментари на Китай, ЕС трябва да преразгледа съществуващата китайска стратегия на блока от 2019 г., Бондаз каза, че тя „трябва да бъде преразгледана, за да включи напълно политическата, дипломатическата и икономическата подкрепа на Китай за Русия, както и заключенията от речта на Фон дер Лайен за Китай”.
„Триптихът – партньор за сътрудничество, икономически конкурент и системен съперник, трябва да бъде запазен, но стратегическите цели на ЕС трябва да бъдат по-добре дефинирани, особено по отношение на намаляването на риска“, добави той.
Миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че Европа трябва да „намали риска“ от Китай по дипломатически и икономически път, защото Пекин става все по-репресивен у дома и по-настоятелен в чужбина.
„Преди всичко ЕС трябва да бъде малко по-настоятелен и да изясни, че войната в Украйна е приоритетен въпрос за сигурността за нас“, каза Бондаз пред EURACTIV.
„Например, не е достатъчно да се обясни, че доставките на оръжия за Русия биха били против международното право. Трябва ясно да кажем, че това би било против нашите интереси за сигурност (което означава контрамерки в отговор)“, добави Бондаз.
В статия, публикувана в „Журнал дьо Диманш“ в събота (22 април), Борел разкритикува чувството на отчужденост на френския президент Еманюел Макрон по отношение на Тайван, твърдейки, че „Европа трябва да е по-активна по въпроса за Тайван, който ни тревожи икономически, търговски и технологично.”
Той също така призова страните-членки на ЕС да разположат военни кораби, които да патрулират в Тайванския пролив, за да възпират военната агресия на Пекин.
https://euractiv.bg/