Казвам се Зорница Димитрова от село Малорад, Врачанско. Още след завършването на основното си образование исках да уча в София, в специалност “Медицинска сестра”. Не бях приета…
Разочарована от случилото се, взех решение да замина за чужбина за известно време и след това да опитам отново.Тази година дойде време за нов опит и ме приеха. Освен, че ме приеха в университета, успях да се класирам и като участник в Национален лагер “Заедно напред” 2023, който се организира от Младежка фондация “Арете”. Бях и още съм щастлива от факта, че бях приета и на двете места. Усещането и емоциите са невероятни. Всичко се случваше, както го исках.
С нетърпение очаквах да излезе и класирането за общежитие. Много исках да ме приемат и там, защото докато сбъдвам мечтата си да бъда медицинска сестра ще се запозная с нови хора, ще изживея нови емоции и най-накрая ще вкуся от студентския живот, за който всички говорят. Отново бях приета. Обявиха класирането, разбрах в коя стая и в кой блок съм настанена. Нямах търпение всичко да започне.
Беше ми интересно кои са момичетата, с които ще деля стая, как изглеждат, дали ще се сприятелим, ще бъдем ли като семейство или ще се правим, че не се виждаме… Потърсих групата на блока, където са ме настанили и написах пост, в който обяснявам, че търся своите две съквартирантки от съответната стая. Доста дълго време нямаше никакъв отговор. Наближи датата за настаняване и реших отново да постна в групата, с молба съквартирантките ми да се свържат с мен. Този път не чаках много. Една от съквартирантките ми се свърза с мен. Всичко се нареждаше. Беше ходила до стаята и направила снимки, които ми изпрати. Обсъждахме как ще подредим мебелите и ще боядисаме стаята, за да си създадем уютна и приятна обстановка. След няколко дни разбрах, че сме останали само аз и тя в стаята, защото третата съквартирантка се беше отказала. Причината беше, че е разгледала профила ми във фейсбук и е разбрала, че съм момиче от ромски произход.
WTF?!*
*WTF – Well That’s Funny
Не бях изненадана… Все пак, само в България има поговорка: “Много хубаво не е на хубаво”. Въпреки големите ми вълнения за предстоящия нов етап в живота си, дълбоко в себе си изпитвах притеснения относно това, как ще бъда приета от хората около мен и дали ще бъда отхвърлена за това, че съм ромка.
По време на престоя си в чужбина съвсем бях забравила за чувството да бъда отхвърлена, подценявана и неодобрявана за това, че съм от ромски произход. Е, аз се върнах!
Бързо си го припомних, благодарение на момичето, което ме намрази без да се е запознала с мен. Тя не само се е отказала от общежитие, но е вдигнала шум и дори скандал с управителката на входа. Това само заради цвета на кожата ми. Притеснението в мен и въпросите в главата ми се увеличиха в пъти повече отколкото бяха преди.
Споделих случилото се със семейството си и в групата на втория лагер “Заедно напред”, след което веднага ме потърсиха от “Арете”, за да поговорят с мен и да им разкажа по-обширно какво точно се е случило. След разговора с тях и със семейството ми, съветите, които получих бяха да не падам духом, защото и аз съм човек и имам своите мечти, които мога и имам правото да сбъдна. Премислях отново и отново ситуацията. Все още не мога да си отговоря на някои въпроси.
Колко ли мечти и съдби са провалени, само защото някой друг е преценил, че ти не си достатъчен за това място и за тази мечта? Колко момичета и момчета трябва да преживеят това? По колко пъти, на ден, трябва да се питаме дали сме достатъчно бели? Колко дълго ще трябва да доказвам, че съм най-добрата? Няма да е дълго!
“Не позволявай на малките умове да те убедят, че мечтата ти е твърде голяма!”
Ако аз се бях повлияла от ума, според който не съм достатъчна и не съм на нейното ниво да деля една стая с нея, щях да пропусна шанса си да осъществя своята мечта и да проваля плановете, които правех, за да се чувствам добре и щастлива.
Правилно решение е взела девойката. Ние не можем да делим една стая с нея, аз съм пълна с мечти а тя с предразсъдъци.
Зорница Димитрова,
мис “Заедно напред” 2023
Не ме познаваш, но ме мразиш.
Не си виждала очите ми, но ме мразиш.
Не си виждала ръцете ми, но ме мразиш.
Не си чувала гласа ми, смеха ми, но ме мразиш.
Аз съм като теб, но по-добрата версия.
Не те познавам,
Не съм виждала очите ти,
Не съм виждала ръцете ти,
Не съм чувала смеха ти,
Но чух крясъците ти и виковете на омразата.
Ела, ще ти разкажа за музиката.
Ще ти посоча пътища,
Ще ти нарисувам сърце,
Ще научиш за любовта.
Ще те науча
Да обичаш дъжда…
Ще те науча.