Вървя през джунглата и какво, мислиш,
виждам? Колиби от кал… И вътре натъпкани
всички – хора, крави, кози, кучета. Нещо невиждано в XXI век! – вълнува се Диана. – Пият
мътна вода от реката, заедно с кравите и козите!“
„Като вървях през тая джунгла, се почувствах като героиня от филм за XIX век“, казва замислено българката. Точно така съм си
представяла автентичната жена мисионер –
фина, чувствителна, емпатична. Говори накъсано от вълнение, готова е да се разплаче.
Животът удря жестоко Диана Дойчинова.
Губи син и съпруг и тръгва да обикаля света с
надеждата да избяга от болката. А после среща африканчета, също осиротели като нея, и
решава да ги спаси от нищетата.
Родена е в София, учи за физиотерапевт,
има семейство и две деца – момче и момиче.
Новото хилядолетие ги заварва в Испания.
„Не бяхме емигранти, имахме хубав бизнес
в София. Просто децата ни обожаваха испанския и през 2000 година отидохме да учат в
Испания“, казва тя.
Мъжът й е преводач от древни езици, може
да работи дистанционно за български издателства и това им позволява да пътуват много. През 2008-а се преместват в Ирландия. А
животът й нанася удар
след удар
Първо губи и двамата си родители.
През 2015-а си отива синът й, от свръхдоза
хероин, след епична 15-годишна битка с дрогата. Междувременно на мъжа й откриват тумор в мозъка. „Беше в ремисия, беше добре,
до момента, в който намери сина ни и тотално се отказа да живее и да се бори. И той си
отиде през 2016-а“, споделя Диана. Дъщеря й Ирена завършва университет в Мадрид,
омъжва се за испанец и тя остава сама.
Тогава решава да се раздели с любимата си
Испания и с цялото си имущество, събирано
там 8 години. Дори пуска обява в социалните мрежи.
„Раздадох всичко! От колата до хилките за
тенис! Плазми, кухненски уреди, велосипеди, дрехите и принадлежностите на сина ми и
мъжа ми. Оставих си един куфар с парцалки.
Той и днес е всичко, което имам. Така съм позната – като „жената с единия куфар“. Просто
видях живота по различен начин, разделих се
с имуществото и тръгнах сама по света…“
Първо е Индия за 18 месеца, после Непал.
„Имах нужда да се
поизлекувам
и това беше като санаториум за мен“, казва
тя. Пътува от Раджастан до най-южната точка на Индия, после от Калкута потегля през
Бангладеш, Китай. Решава да отиде в Африка. Обикаля всички страни в източната част
на континента. Харесва й климатът – около 25
градуса целогодишно.
В Африка тя се запознава с мисионера Даниел Делибашев, който се грижи за подслона, изхранването и образованието на стотици деца в Уганда и Танзания (и за когото BG
VOICE разказа) Двамата работят заедно по
различни проекти. Обикаля Уганда, Танзания, Руанда, Бурунди и Кения. „Кения обаче
ме грабна с красотата си и реших да остана
тук“, споделя тя.
През 2022-ра регистрира неправителствената организация Every Day Care for Africa
(ЕDCA). „Хората ми дадоха мисионерска виза“,
казва тя. Поддържа много деца по гетата, а
дъщеря й Ирена, която държи ресторант със
съпруга си в Лансароте, Испания, също ходи
често да й помага.
В момента Диана е в самия пущинак, в махала с „екстремна бедност“, близо до градчето
Китале. Сградата, в която са учили децата миналата учебна година, е опасна, и след дълги
обиколки из района Диана е намерила хубаво място. Радва се, че там кенийчетата могат
да останат на пансион в нова, много по-хубава сграда.
Никое от децата, за които се е грижила до
момента, не е с двама родители. Обяснява, че
в Кения е много разпространена полигамията.
Кенийците правят деца, а после се местят на
друго място, там отново правят деца… „В Кения всички живеят в племена и когато двама