Дори да искат, ПП-ДБ не могат да „изперат“ Борисов или Пеевски, защото парламентът не е пералня. Само един справедлив съдебен процес може да свали корупционните съмнения от тях, пише в коментара си Даниел Смилов.
Новината, че има редовно правителство след почти година „служебно“ президентско управление е добра. Ситуацията в никакъв случай не е идеална обаче и има много подводни камъни, на които правителственият кораб „Денков“ може да се наниже.
Ротационният премиер е безспорно една новост за България, която не е ясно как ще проработи. Но е решение, което дава възможност за приемане на ключовите закони за еврозоната, Шенген и финансовата обезпеченост на държавата.
Опасностите пред новото управление са поне в няколко посоки:
Обречени опити за изпиране на биографии
Явно мнозина в ГЕРБ и ДПС виждат съвместното управление с ПП-ДБ като пералня за биографиите на лидерите си Бойко Борисов и Делян Пеевски. Много шум по тази тема се вдигна както при съставянето на правителството, така и при излъчването от страна на ДПС на Пеевски за член на конституционната комисия.
ПП-ДБ са обвинявани – от някои свои поддръжници, но всъщност най-вече от опонентите си – че правят неоправдан компромис, формирайки мнозинства с ГЕРБ и ДПС. Същевременно обаче дори тези критици са наясно, че подобни мнозинства в момента са по-доброто решение, отколкото отиването на избори с неясен резултат, които ще продължат управлението на Румен Радев.
По-важното обаче е, че всъщност ПП-ДБ, дори да искат, не могат да „изперат“ нито Борисов, нито Пеевски, нито който и да било друг. Причината е, че парламентът не е пералня и участието в парламентарни процедури няма избелващ, освежаващ и омекотяващ ефект. Това, което може да свали корупционните съмнения върху едно или друго лице, е обективно разследване и справедлив съдебен процес. Проблемът на Борисов и Пеевски е, че въпреки натрупаните в публичното пространство сериозни съмнения за тях, те не са били обективно проверявани от органи на съдебната власт. Събитията от последните седмици доказаха безспорно, че прокуратурата е държала дела „на трупчета“, които използва или като „чадър“, или като „бухалка“. И двата модуса са далеч от обективността на правовата държава.
Така че, ако ГЕРБ и ДПС искат да се хигиенизират, това, което трябва да правят, е да съдействат за освобождаване на съдебната власт от политическия (им) контрол, както и да съдействат за обективно разследване на ключови казуси като КТБ, „Божков“, „Барселона“ и т.н.
Имунитети
Историята с имунитетите е подобна. Редно е НС да изработи процедура, която да преценява аргументираността на исканията на прокуратурата, ако депутат откаже да даде имунитета си доброволно. Но в крайна сметка НС нито може, нито трябва да разпъва политически чадъри върху когото и да било в случай, че има достатъчно доказателства за започване на разследване. От тази гледна точка парламентарната процедура би внесла просто малко повече публичност и прозрачност, така че да демонстрира на хората липсата на доказателства в едно или друго прокурорско искане. Но ако тези искания са аргументирани, парламентарната процедура ще ги направи още по-категорични.
Назначения във ВСС и регулаторите
Големият тест пред новата управляваща коалиция (и конституционното мнозинство с ДПС) ще са назначенията във ВСС и регулаторите. Една голяма грешка, която може да се допусне, е при отстраняване на Иван Гешев той бързо да бъде заменен с Борислав Сарафов, да речем. В крайна сметка вътрешно-ведомствената конфронтация в прокуратурата и следствието не очерта някакъв морален победител. Един политизиран „инструмент“ изглежда бе заменен с друг инструмент, но първият отказа да отстъпи доброволно, вероятно получавайки нова политическа поддръжка от президентството и други действащи лица. Каквито и да са детайлите, добре е да се стартира на чисто и да се търсят магистрати и членове на ВСС, които не са били и няма да бъдат част от партизански борби.
Могат ли ГЕРБ и ДПС да излъчат убедителни, уверени в независимостта си кандидати в управляващите органи на съдебната власт и регулаторите? Определено сега получават шанс за това, но историята, разбира се, говори не в тяхна полза. Но именно тези назначения ще демонстрират доколко сериозно тези партии вземат съдебната реформа. Една поредна „Пунта Мара“ в тази област би скъсила живота на правителството „Денков“.
Плаващи мнозинства
Още от първия ден на правителството ГЕРБ гласуваха с ДПС, ИТН и „Възраждане“ против ПП-ДБ. Ако това се наложи като модел, управлението ще има сериозен проблем. За да се намали вероятността от него е необходимо спешно да се „заковат“ в управленска програма всички онези мерки, по които ГЕРБ и ПП-ДБ ще вземат решенията заедно. Дори и детайлите на всички тези мерки да не са ясни отсега, да се вземе решение, че по определен кръг въпроси ще се изисква съгласието на двете водещи коалиции в парламента.
Разбира се, ще има и други теми, по които ще се търсят ад хок, плаващи мнозинства, но една достатъчно подробна управленска програма би намалила тяхната тежест.
„Възраждане“
Ясно е, че „Възраждане“ е функция на подкрепата на президента Радев, службите под неговото ръководство и ГЕРБ. По една или друга причина „Възраждане“ са удобни на тези играчи. За президента и службите му те са глашатаи на по същество путинистката теза, че по-тясно сътрудничество с ЕС и НАТО е „национално предателство“. За ГЕРБ те са удобни като машина, хвърляща кал единствено по ПП-ДБ: това всъщност е още един мотив в изпирането на ГЕРБ. Като добавим, че подобни функции изпълнява и ИТН (по отношение на ДПС най-вече), става ясно, че в този парламент е пълно с криви, но удобни патерици.
В крайна сметка ГЕРБ трябва да спрат фашизоидните изпълнения в пленарна зала на „възрожденците“ – не може да се отнема думата на хора и да се блокира работата на парламента с физическа разправа от страна на когото и да било. Още по-малко от страна на инженерни политически ментета и патерици.
„Брандирането“ на правителството
ПП „брандираха“ правителството в собствените си партийни цветове. Това, разбира се, е политическа глупост, която трябва да се поправи бързо. Това повдига по-важния въпрос за това чие, всъщност, е новото правителство. И тук отговорът е ясен – то е на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които заедно осигуряват парламентарното му мнозинство.
Вярно е, че освен Мария Габриел в правителството няма други участници от ГЕРБ. Но това е всъщност мъдро решение на Борисов да не участва в изпълнителната власт при наличието на толкова много висящи и експлодиращи ден след ден корупционни скандали срещу него. Самоограничението от изпълнителната власт е някаква форма на поемане на отговорност от страна на ГЕРБ в ситуацията. И тук Борисов е по-адекватен от ДПС, които тикат на предни позиции хора от списъка „Магнитски“.
Общата политическата отговорност ще е споделена между ГЕРБ и ПП-ДБ, но все пак ПП-ДБ ще са натоварени и с по-специална управленска отговорност в много сектори. Например, Асен Василев има право да си създаде екип в НАП и митниците, но ако този екип не произведе нужните резултати като събираемост на приходи, управленската отговорност ще е преди всичко негова и на ПП.
Еврозоната и бюджетът
Най-важната задача пред това правителство е всъщност да гарантира бързо членство на България в еврозоната, като същевременно направи дисциплиниран национален бюджет, усвои парите от Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС и създаде по-справедливо разпределение на позитивите сред гражданите на страната. Един добър знак е, че GINI коефициентът за неравенство е спаднал в България от 40,8% през 2019 г. до 38,4% през 2022 г. Все още сме много далеч дори от държави като Румъния (на нива от около 33%), но все пак е важно, че увеличаването на пенсиите и социални плащания в периода 2021-2022 е започнало да дава резултати. Добре би било тези резултати и тенденциите да се запазят при спазване на достатъчна бюджетна дисциплина за влизане в еврозоната. В крайна сметка България е европейска държава и не може да си позволи неравенство на нивата на страни от съвсем други географски и културни региони.
Всички тези трудности показват, че задачата на правителството „Денков“ никак няма да е лека. Но си струва да се опита, защото това правителство е по-доброто решение от наличните алтернативи. Затова и заслужава ако не 100, то поне 50 дена кредит на доверие (дори от Десислава Атанасова). Или поне възможност да изпълнява управленската си програма.
Даниел Смилов, https://www.dw.com/