Стояхме на спирката и докато чакахме автобуса, разглеждахме сурвакниците. Харесахме една дряновица с по-едър бахар за късметчетата в новогодишната баница и тъкмо се разплащахме, когато към нас се приближи възрастна жена с червено палто и шал в ръцете.
– Заповядайте, това е моят подарък за вас – обърна се тя към жена ми и й подаде красиво и нежно плетиво.
– Защо, аз имам шал… колко струва – изненадана, заплете се жена ми и понечи да го върне…
– Подарък. – повтори възрастната жена и се запъти нагоре към края на близкия магазин…
В този момент край нас вече имаше няколко души, а още десетина наблюдаваха как ще свърши историята.
Към нас се запъти и едра жена, която беше разгънала голям, син шал. И тя продаваше сурвакници.
– Не се притеснявайте, тя е добра жена, ето и на мене подари шал…Тя и друг път е подарявала. А един шал колко време отнема! Моят е едноцветен, но твоят, виждам, че има най-малко четири цвята. Много е добра жената.
– За да направиш тези ресни знаеш ли колко труд е нужен, и това е на една кука! – приближи се друга жена от съседната сергия.
Попитахме пак за името на жената, не го знаеше никой – виждали са я като минава покрай тях и толкова.
Не успяхме да научим нищо повече и побързахме да се качим в следващия автобус. Бързахме, трябваше да купуваме подаръци. А този с многобройните меки цветове решихме, че ще остане нашият новогодишен подарък.
Спирката на автобуса в кв. „Сините камъни” пред закуските на „Палазови” и „Магазини 1, 2, 3…”.
ВЧ
30 декември 2023 г.