Грижа за здравето на обществото или преразпределение на печеливш бизнес се крие зад приетата в последния ден на 49-ия парламент забрана за реклама на хазарта във всички медии – печатни, онлайн, радиа и телевизии?
Преди по-малко от месец с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ парламентът отхвърли законопроект на “Възраждане”, който предлагаше същото. Без дебати сега депутатите гласуваха аналогични предложения – но на ГЕРБ и ДПС, преминали за шест дни обсъждане за първо и второ четене в парламентарната бюджетна комисия.
Скрити останаха истинските мотиви за внезапната промяна на позицията в навечерието на избори – предсрочни парламентарни и европейски, а другите политически сили така и не посмяха да възразят срещу промените. Така остават официално обявените от вносителите Йордан Цонев (ДПС) и Теменужка Петкова (ГЕРБ) – че през последните години по естествен път се е разраснал броят на игралните зали и са се пристрастили много хора, а залите се явяват “индиректно криминогенен фактор”, тъй като се ползват предимно вечер.
Ефектите
Законът влиза три дни след обнародването му и ще има незабавен ефект върху най-големите частни медии, каквито са телевизиите, но и върху предизборната кампания. Вкарана изненадващо в дневния ред, без обществена дискусия, която да предшества законодателното предложение, забраната лишава телевизиите от приходи за 162.8 милиона лева за 2023 г., а за 2022 г. са били 192 милиона лева. Толкова са излъчените реклами на награди, отстъпки, бонуси, коефициенти и безплатни залози, разрешени по досегашния закон, а данните са предоставени на изданието “Капитал” от Publicis Groupe България.
По непотвърдени официално данни рекламите на хазарт формират между 40 до 50% от приходите на големите телевизии. Новината, че този източник ще бъде спрян, би могла да се отрази на броя на работещите в тези медии, както и върху евентуални сделки за смяна на собствеността, за които се спекулира. През февруари например гръцки медии съобщиха, че собственикът на “Виваком” и “Нова телевизия” United Group обмисля продажба на гръцкия си телеком Nova или на цялата United Group.
В писмо до парламента преди гласуването на закона Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) се обяви против пълната забрана и призова за дискусия с представители на хазартната индустрия и медии, “с цел обсъждане на най-точния и ефективен начин за ограничаване на рекламата на хазарт”.
“Не е правилно частни телевизии да оправдават присъствието на хазарта в програмата си с обществен интерес. Свободата на словото е застрашена, но е застрашена отвътре в самата медия”, коментира по БНР доц. Жана Попова, преподавател от Факултета по журналистика и масови комуникации. Според нея частните телевизии са развили зависимост от финансирането от хазарта. “И е възможно външен продуцент да е и тв играч, и лице на хазартна фирма, и да печели проект на правителството за борба със зависимостта. Това е порочен кръг. Има сливане. Това сливане трябва да се прекрати”.
През януари м.г., когато от “Демократична България” възнамеряваха да внесат ограничения за рекламата на хазарта, от Българския футболен съюз се възпротивиха. Аргументът им беше, че в България повече от две трети от клубовете както на професионално, така и на аматьорско ниво, съществуват именно благодарение на финансиране от хазартната индустрия.
От друга страна, политическите сили, наложили забраната, вероятно ще успеят да “монетаризират” за изборите общественото одобрение, което получават за тази законодателна стъпка. Някои анализатори вече определиха като “цинично” поведението на ГЕРБ и ДПС, които толерираха години наред лотариите на бизнесмена Васил Божков, “спестявайки” му над 700 милиона лева поради законодателен пропуск. А в продължение на повече от десет години българските граждани са безогледно потопени в реклами на хазарт – от телевизиите, сайтове и онлайн игри, магистрали, метро и ГКПП-та.
Близо 36 хиляди българи са се вписали в регистъра на уязвимите лица, поискали защита от хазартна зависимост. Но реалният им брой със сигурност е много по-голям.
Къде (не) може да се рекламира
Законът разрешава рекламите на хазарт на билбордове, които се намират на по-малко от 300 м от учебни заведения, читалища, детски площадки, като в тях не може да се посочват никакви числа и минимум 10% от площта им трябва да е заета с предупреждения, че хазартът може да доведе до риск от зависимост.
Забранени са реклами върху фасади на държавни и общински сгради, а върху места, където се играе хазарт, не може да заемат площ, по-голяма от 20% от фасадата. до 50 квадрата, както и върху спортните екипировки, съоръжения, зали, стадиони, басейни и пр., и върху материалите на самите спортни клубове, федерации и т. н. – стига да не са предназначени за малолетни и непълнолетни деца. Разрешена е рекламата на хазарт върху спортна екипировка и спортни съоръжения, а хазартните оператори с лиценз имат право да спонсорират спортни, културни, здравни, и други събития.
Няма да се отварят игрални зали в населени места с под 10 000 души население, а собствениците на съществуващите 104 зали имат 3 години срок да приведат дейността си в съответствие със закона. Зали ще се отварят в големите градове, в населени места на до 30 км от границата, и в курорти.
“И най-слабата държава е по-силна от най-силния бизнесмен”. Тази фраза, за която хазартният бос Васил Божков твърди, че му е казана от бившия вече министър на финансите Владислав Горанов, за да бъде принуден да дава подкупи, е без съмнение вярна. Парламентът, чието обществено одобрение не надхвърля тройка по 6-балната система, забрани рекламите на хазарта. Кой би заложил какво се крие зад това?