Европа е изправена пред поредното лято на безпрецедентни наводнения, пожари и високи температури,затова тя трябва да укрепи и адаптира обществата срещу екстремните метеорологични условия, пише Яне Парвиайнен, научен сътрудник в Стокхолмския институт по околна среда.
Той се фокусира върху намаляването на риска от бедствия и адаптирането към изменението на климата и в момента работи по проект на ЕС, който се стреми да намали уязвимостта към екстремни метеорологични явления и да създаде общества, устойчиви на бедствия.
Европейското лято отново е сезонът на бедствията. Те започнаха рано през май, когато регионът Емилия-Романя в Италия беше засегнат от наводнения, по-тежки от всички, които страната е преживявала през последните сто години, придружени от повече от 400 свлачища.
През юли дойдоха горските пожари, които досега бушуват в Италия, Хърватия, Португалия и Гърция, където се проведе най-голямата свързана с пожар евакуация в историята на страната. Междувременно температурите на континента отново чупят рекорди за „най-топлите досега“ лета.
Тъй като светът не успява както да смекчи изменението на климата, така и да финансира адекватно адаптирането , това не трябва да изненадва никого.
Трябва да очакваме прогресивно по-сериозни бедствия през лятото в Европа, но и почти навсякъде в глобалния север (вижте рекордните горски пожари в Канада, най-екстремната гореща вълна, срещана някога в южната част на САЩ, както и жегата и наводненията в Китай).
И все пак реакцията на тази тенденция засега е поразително хладна, понякога клоняща към отричане (вижте неотдавнашното решение да се продължи превозването на туристи със самолет до гръцките острови, докато бушуват пожарите).
Не можем да продължим по този начин. Това лято е още едно предупреждение, че трябва да преосмислим какво означава справяне с риска от бедствия.
С настъпването на лятото си струва да си припомним, че природните бедствия се превръщат в бедствия само когато надхвърлят капацитета на засегнатите да се справят с техните въздействия.
Бедствията в Европа възникват поради липсата на смекчаване на изменението на климата, разбира се, но също така и поради неуспех да се спре строителството в силно изложени на опасност райони и да се обърне внимание на взаимодействието между развитието и риска от бедствия.
Вземането на политически решения продължава да изостря уязвимостите, които увеличават рисковете. По този начин бедствията не могат да се третират като външни заплахи за европейските общества, а като продукт, които самите ние сме произвели.
И така, как Европа може да се подготви?
Облекчаване на бедността
Политиките, които облекчават бедността, могат да намалят рисковете от бедствия. Тъй като бедността и обедняването продължават да нарастват, това също ще доведе до рискове от бедствия, тъй като най-бедните обикновено са най-уязвими.
Дори в ЕС всеки пети човек – което представлява около 95,4 милиона от нас – е изложен на риск от бедност или социално изключване.
Въпреки че все по-голям брой хора не могат да си позволят да се защитят или да се възстановят от тези събития, подобни теми рядко се появяват в техническите дискусии за начини за създаване на по-голяма устойчивост в Европа.
Вместо това акцентът трябва да бъде върху мерките, които смекчават икономическите условия, които подкопават устойчивостта и увеличават уязвимостта.
Преосмисляне на развитието
Намаляването на риска трябва да възприеме по-холистичен подход, за да се съсредоточи върху дългосрочното устойчиво развитие и междусекторното сътрудничество.
Въпреки плановете за подкрепа на екологизирането на европейските икономики и инвестиране в управление на риска от бедствия, приложените мерки често пропускат целта – например като не успяват да се наложат строителните норми (основен двигател на разрушенията след земетресението в Турция) или като позволяват опасни инвестиции в заливни равнини в Германия.
Географското разширяване на градовете към опасни зони увеличава рисковете от бедствия. Изграждането на повече градски бетонни конструкции крие риск от създаване на градски топлинни острови (сега считани за опасност за общественото здраве). Обратно, зелените площи могат да помогнат за защита на населението от горещи вълни.
Подготовката за опасности изисква използване на технически и управленски опит, но това не е достатъчно само по себе си.
Мащабът на бедствията в Европа вероятно ще надхвърли капацитета на цялата официална инфраструктура и механизми за реагиране.
С оглед на това трябва да се положат всички усилия за укрепване на общностите и капацитета на отделните лица да се справят с бедствията – и да се включи експертният опит, който хората, които са се борили с бедствия са придобили чрез болезнен опит.
Намаляването на риска от бедствия на базата на общността “често е предпочитаният подход в глобалния юг. И все пак това рядко се появява в дискусии за бедствия в Европа, където солидарността на общността е в упадък.
„Гражданската наука“ и „участието на гражданите“ са важни, но такъв фокус върху индивидите в усилията за управление на риска може да пренебрегне съществуващите общности и капацитета на хората да се подкрепят взаимно във времена на бедствие.
Въпреки че бяха направени впечатляващи крачки за намаляване на рисковете чрез засилена комуникация, координация, планиране и интегрирани системи за данни, много малко се обръща внимание на уменията на доброволците и гражданите, които често ръководят реакцията при настъпване на бедствия .
Например, изглежда, че не е обърнато внимание на усилията на хиляди доброволци от общността, които реагираха на наводненията в Емилия-Романя през май 2023 г.
Подходите „отдолу нагоре“ заслужават внимание и трябва да се цени солидарността на общността.
Насърчаване на политическата ангажираност
Осъществяването на тези промени може да помогне за постигане на по-голяма ангажираност в политически климат, който сам по себе си обезценява действията в областта на климата.
Капката дъжд никога не изглежда отговорна за наводнението. Човекът, заседнал в задръстване, никога не се чувства отговорен за задръстването. Един единствен вот рядко изглежда ключов. И все пак отделните действия се натрупват. Управлението на риска в Европа зависи от желанието на нейните народи да се застъпват и подкрепят промяната, необходима за създаване на по-безопасно бъдеще.
euractiv.bg/