В кампанията си за президентските избори през май 2023 г. турският държавен глава Реджеп Ердоган използва едно тайно оръжие – блокиране на достъпа до социалните мрежи на видни опозиционери. Интересното е, че за част от този метод той получи вдъхновение от Европа. Ердоган и основният му опонент Кемал Кълъчдароглу отиват на балотаж на 28 май, след като тази неделя нито един от двамата не мина 50% (преднината на Ердоган е малка в процентно съотношение).
През уикенда правителството на Ердоган разпореди на Twitter да блокира акаунтите на над 10 местни опозиционни публични фигури – ход, който предизвика остри критики срещу собственика на социалната мрежа Илон Мъск. Всъщност опитите на Реджеп Ердоган да контролира социалните мрежи, датира повече от десетилетие назад във времето. Те кулминираха през миналия октомври, когато управляващата партия в Турция прокара широкообхватни правила за социалните медии. Отчасти те наподобяваха законодателството, задействано в Европейския съюз. И Анкара, и Брюксел целят да не допуснат „вредни онлайн публикации“, да спрат дезинформацията и да увеличат прозрачността относно това как Instagram и YouTube предоставят съдържание на потребителите си. Правилата на ЕС – Законодателен акт за цифровите услуги, предвиждат глоби, които стигат до 6% от приходите на съответната компания, ако бъдат открити нарушения. Законодателството на Турция прилича много на брюкселското, но стига много по-далеч в ограничаването на словото онлайн – по начини, които облагодетелстват усилията на Ердоган да се закрепи за властта. Всичко това включва присъди до 5 години затвор за хора, публикували съдържание, разпространяващо „информация, която е неточна“ и така „нарушава вътрешната и външната сигурност на Турция“. А журналистите могат да бъдат изправени пред затвор, ако пишат материали срещу управляващата Партия на справедливостта и развитието. Кемал Кълъчдароглу, който завоюва 45% подкрепа на вота в неделя, вече се е изправял пред такава жалба за разпространяване на „фалшиви новини“ за правителството. Според Алпер Чошкун от базирания във Вашингтон мозъчен тръст „Карнеги“ – Ердоган и партията му използват законите, за да „заглушат опозиционните гледни точки“, пише Politico.
В отговор на тези обвинения официални лица от турското правителство отричат, че са завладели социалните мрежи, за да трупат политически ползи. Мнозина от тях цитират правилата за онлайн съдържанието по света – най-вече тези в ЕС, като примери как политиците в други държави също притискат технологичните гиганти в името на ограничаване разпространението на вредно съдържание сред местното население. Не е ясно дали новите правила за социалните мрежи в Турция са променили процентните скали в полза на Ердоган. И все пак затягането на контрола над това, което хората виждат в профилите си в социалните мрежи, е продължение на няколко поредни забрани, които Анкара наложи на Twitter, Facebook и YouTube – често в полза на управляващата партия. Правителството наложи кратка общонационална забрана на тези платформи след смъртоносния атентат в Истанбул през ноември 2022 г. След фаталните земетресения от над 7,5 по Рихтер през февруари 2023 г. имаше блокиране на Twitter, както и 78 ареста, след като хората споделяха „провокативни публикации“ (според правителството). Турция се присъединява към други все по-авторитарни правителства, включително тези в Русия и Саудитска Арабия, които по същия начин са заимствали много от европейския наръчник за социалните медии, но тези режими са променили правилата в полза на репресивните си управляващи. Москва например наскоро прие сурово законодателство, което включва до 15 години затвор за тези, които разпространяват „лъжи“ за армията на страната.
„Приемането на т.нар. закон за дезинформацията се очаква да подпомогне управляващия алианс в заглушаването на опозиционните партии и критичното медийно отразяване“, се казва в доклад за Турция на Freedom House – организация с нестопанска цел, която следи глобалните проблеми, свързани с човешките права.
actualno.com