Ако искате да надникнете в бъдещето на Европа, просто погледнете последните събития в Испания в навечерието на изборите на 23 юли. Билборд на една от главните улици в Мадрид, демонизиращ феминизма, миграцията и ЛГБТК+ общността – като показва техните символи, изхвърлени в кофа за боклук – е най-новата шокираща тактика, използвана от крайнодясната партия „Вокс“ в опита ѝ да въвлече изборите в културните войни под предлог за защита на традиционната национална държава.
С тези думи в статия за в. „Гардиън“ бившият британски премиер Гордън Браун описва обстановката преди предсрочните парламентарни избори в Испания, които премиерът социалист Педро Санчес свика след поражението на левите сили на местните избори през май.
Социологическите проучвания сочат, че опозиционната консервативна Народна партия (НП) изпреварва управляващите социалисти. За да си осигури абсолютно мнозинство в 350-местната долна камара на парламента обаче, НП почти със сигурност ще трябва да се съюзи с крайнодясната „Вокс“.
Уроци за Европа
В статията за в. „Гардиън“ се отбелязва, че национализмът на „Вокс“ надхвърля противопоставянето на външната миграция и включва изрично антигей и антифеминистки атаки, определяйки тези движения като заплаха за самото съществуване на националната държава.
Когато е в коалиции на местно ниво, партията закрива всякакви инициативи за равнопоставеност на половете, създавайки на тяхно място „департаменти за семейства“, пише в анализа.
Във Валенсия „Вокс“ наложи промяна в определението за домашно насилие, свеждайки го до не повече от „вътрешносемеен“ проблем. На Балеарските острови партията премахва всякакво официално признаване на ЛГБТК+ движението. Освен това неговата ултранационалистическа програма включва унищожаване на движенията за регионална автономия чрез забрана на каталунските и баските сепаратистки партии.
Въпреки че „Вокс“ няма да спечели директно, може да се окаже, че доминира в следващото правителство на Испания, тъй като консервативната Народна партия, която вече се съюзява с „Вокс“ за регионално и местно управление, търси подкрепа за изграждане на управляващо мнозинство.
Показателен е примерът с Естремадура, където преди няколко седмици лидерът на НП Мария Гуардиола обеща, че няма да работи с партия, която по думите ѝ „отрича мачо насилието, дехуманизира имигрантите, хвърля флага на ЛГБТК+ в кошчето“. След това, в тотална промяна на позицията, тя обяви, че нейната партия няма друг избор, освен да сключи сделка с „Вокс“, която да ѝ позволи да управлява.
Ако блокът от десни партии изпревари Санчес, почти 50-годишното политическо табу срещу неофашистките партии на власт ще бъде нарушено, се отбелязва още в анализа за в. „Гардиън“, според който „Вокс“ ще се е изместила от банда задкулисни демагози до испанския кабинет, създавайки политическо земетресение, което ще бъде усетено на целия континент в годината на испанското председателство на ЕС.
Силата ѝ ще насърчи крайнодесните партии, които се разпространяват из целия континент. „Алтернатива за Германия“ регистрира повече от 20% подкрепа в цялата страна и също така спечели категорично първите си местни избори.
Партията „Финландците“ взе седем министерства в наскоро сформираното дясно финландско правителство.
Австрийската крайнодясна Партия на свободата, изглежда, ще бъде в управлението след изборите догодина, а „Италиански братя“ на Джорджа Мелони вече е в правителството в Рим.
Докато центристките и прогресивните партии самодоволно отписват днешното недоволство от глобализацията като преходен момент, тези културни воини ще уловят народното желание за промяна и ще обърнат всеки сантиметър от скорошния напредък в правата на човека и международното сътрудничество, не на последно място зеленият дневен ред на Европа вече е атакуван отдясно в Германия, Нидерландия и в Европейския парламент, отбелязва още в коментара си Гордън Браун.
Сексуално съгласие, национализъм и икономика
Би Би Си обръща внимание на факта, че в никога досега в испанската история общи избори не са се провеждали толкова късно през лятото. Датата на гласуването, 23 юли, беше широко критикувана, докато температурите в много части на Испания достигаха 40C, а до 10 милиона испанци са на почивка.
ЛГБТ и въпросите, свързани с пола, се превърнаха във важни теми на кампанията в навечерието на тези избори. НП и „Вокс“ категорично критикуваха новите закони на лявото правителство за правата на транссексуалните – включително улесняване за промяна на пола в документите – и абортите.
Те също така атакуваха противоречивия испански закон „Само да означава да“ за сексуално съгласие. Той беше приет едва миналия август, но създаде вратичка, която съкрати присъдите на над 1000 осъдени изнасилвачи – и Санчес в крайна сметка трябваше да се извини и да внесе промени.
Самото съществуване на насилие, основано на пола, беше поставено под съмнение от някои представители на „Вокс“, предизвиквайки напрежение с потенциалните им консервативни партньори.
Национализмът също беше горещ въпрос. НП и „Вокс“ нарекоха Санчес „предател“ заради помилването на задържани в затвора лидери, подкрепящи независимостта, и омаловажаването на престъплението на отцепването.
Една много ефективна тактика на десните беше да критикуват министър-председателя с лозунга, че разчита на сепаратистите да прокарат ключови реформи.
Той беше осъден за пакта си с баската сепаратистка партия „Билду“, водена от Арналдо Отеги, който беше вкаран в затвора за престъпления на въоръжената групировка ЕТА.
Докато Испания преживява все по-лоши периоди на суши и горещи вълни, повечето партии имат мерки за борба с климатичните промени. Само предизборната програма на „Вокс“ изцяло не споменава въпроса.
Най-големият проблем за повечето избиратели е икономиката, макар голяма част от кампанията да е фокусирана върху други въпроси. Испания се радва на период на растеж и инфлацията се забави до под 2% през юни, едно от най-ниските нива в Европа.
Но мрачните данни за безработицата са една от най-честите линии на атака на опозицията срещу сегашното правителство. През май Испания имаше най-високото ниво на безработица (12.7%) от всички страни в ЕС.
НП и „Вокс“ – едно нелеко партньорство
Въпреки че „Вокс“ постигна голям напредък в осигуряването на споразумения за споделяне на властта с консерваторите в три от автономните области на Испания и по-малки сделки в Мурсия и на Балеарските острови, лидерът на НП Алберто Нунес Фейхоо не е толкова ентусиазиран от перспективата да управлява с крайната десница.
Той изглеждаше разтревожен от обвиненията на своя съперник за „срамен“ пакт с „Вокс“.
В телевизионен дебат със Санчес Фейхоо каза, че Абаскал от „Вокс“ няма да бъде член на бъдещо правителство на НП, „ако нямам нужда от гласовете“. Той дори предложи на Санчес сделка губещата партия да подкрепи победителя, така че никой да не трябва да разчита нито на твърдата десница, нито на левицата.
Но „Вокс“ може да се окаже единствената опция, отбелязва Би Би Си, като също припомня случая с Мария Гуардиола, председател на НП в Естремадура, която в крайна сметка приветства „Вокс“ в своето управление, заявявайки: „Моята дума не е толкова важна, колкото бъдещето на Естремадура.“
Освен заемането на твърда линия за гей браковете, осиновяването от гей двойки, абортите, евтаназията и правата на транссексуалните друг голям проблем, който стимулира подкрепата за „Вокс“, е нейната недвусмислена позиция на противопоставяне срещу каталунския национализъм.
Различната испанска крайна десница
В анализ на сп. „Форин полиси“ се отбелязва, че това дали Санчес ще успее да спечели втори мандат ще има дълбоки последици за Испания и нейната позиция в Европа. Ако правителствена коалиция с участието на „Вокс“ поеме властта в Мадрид, това ще бъде първият път, когато открито крайнодясна партия влиза в правителството на страната от края на военната диктатура в Испания през 1975 г., след смъртта на Франсиско Франко.
А като се има предвид, че изборите ще се проведат по-малко от месец след като Испания пое председателството на Съвета на ЕС, победа на „Вокс“ ще позволи на крайната десница да определи дневния ред на заседанията на съвета.
Обикновено темите, с които съветът може да се заеме, включват стимулиране на устойчив икономически растеж, насърчаване на социалното и териториалното сближаване, укрепване на европейската идентичност и консолидиране на борбата срещу изменението на климата – въпроси, по които „Вокс“, подобно на други крайнодесни партии, има нелиберални възгледи.
Но поради уникалността на крайната десница в Испания нейната позиция по тези теми може да не отразява тази на по-познатите нелиберални автократи в Европа.
Крайната десница в Испания е по-богата, по-добре образована, по-малко евроскептична, по-малко загрижена за имиграцията и по-носталгична по фашизма от тази на която и да е друга страна в Европа.
И все пак макар лидерите на „Вокс“ да продължават да се възприемат като по-десни от членовете на НП, те избягват да се определят като крайнодесни или extrema derecha, термин, който носи франкистки нюанси в Испания.
„В Испания идеята за екстремно дясно или крайно дясно неизбежно се свързва с франкизма. Много членове на „Вокс“ и дори НП избягват да осъждат Франко, но „Вокс“ предпочита да се възприема като ултраконсервативна, а не като крайна десница“, каза Сесарео Родригес-Агилера, професор в Университета в Барселона.
Въпреки крайнодесните си наклонности партията се опита да се дистанцира от другите крайнодесни в Европа, позиция, отразена в нейното представителство в Брюксел. През 2019 г., докато много от по-традиционните десни партии в Европа (като „Национален сбор“ на Марин льо Пен, австрийската Партия на свободата и италианската „Лига“) създаваха своя собствена крайнодясна коалиционна група в Европейския парламент, наречена „Идентичност и демокрация“, „Вокс“ избра да се присъедини към по-центристките Европейски консерватори и реформисти.
На какво се дължи тази дистанция? За разлика от много други крайнодесни партии в Европа, „Вокс“ се радва на високо ниво на подкрепа сред избирателите от средната класа.
Според Родригес-Агилера това до голяма степен се дължи на неолибералния дневен ред на партията. Основателят и лидер на „Вокс“ Абаскал „е напълно за дерегулация, приватизация, либерализация – така че в икономически смисъл той е много по-свързан с консерваторите, отколкото с радикалната десница“, допълни той.
Друга разлика между крайнодесните в Испания и другаде в Европа е отношението на Испания към самия ЕС. Докато други европейски крайнодесни партии са силно евроскептични от самото начало, „Вокс“ внимава да смекчи своята анти-ЕС реторика. Много испанци остават благодарни за подкрепата, която ЕС предложи за справяне с последиците от COVID-19.
„Европейският съюз се разглежда в Испания като вид защитник срещу собственото ни правителство“, каза Кармен Гонсалес Енрикес, старши анализатор в кралския институт „Елкано“. „Европейската идентичност на испанците е по-силна и по-интензивна от средната за ЕС, защото ЕС се възприема като безопасен свят на модерността, рационалността, мира и демокрацията. Това е в контраст с лошото мнение, което имаме за собствените си държавни институции.“
Основни фигури
Педро Санчес
Би Би Си припомня, че Санчес стана първият политик в Испания, който отмъкна властта от действащ министър-председател чрез вот на недоверие през 2018 г. След това той спечели вот на доверие през януари 2020 г., за да формира първото коалиционно правителство на Испания след възстановяването на демокрацията в края на 70-те години.
51-годишният Педро Санчес се смята за страстен привърженик на проевропейската интеграция и говори английски свободно. Той е преподавал икономика в Испания и е работил за върховния представител на ООН в Босна и Херцеговина.
Той застана начело на закон за реабилитиране на жертвите на франкисткия режим, подкрепи правото на менструален отпуск, както и закони, разширяващи правата за аборт.
Алберто Нунес Фейхоо
Лидерът на Народната партия умишлено гради сдържан имидж, като каза наскоро: „Това, което за някои може да е скучно, мисля, че за мнозинството от гражданите са качества, които един министър-председател трябва да притежава.“
Той обаче спечели единствения пряк телевизионен предизборен дебат, като каза на Санчес, че няма право да изнася лекции за управленски пактове, тъй като разчита на сепаратистите.
Бивш държавен служител, роден в Галисия, той ръководи консерваторите от 2022 г. Оглавявал е бившата национална здравна служба и пощенската служба.
Сантяго Абаскал
Ръководи крайнодясната партия „Вокс“, за чието основаване помогна през 2013 г., и е известен със своите противоречиви изявления. Каза, че не вярва в изменението на климата, и разкритикува „тоталитарния закон на джендър идеологията“, който според него криминализира мъжете.
Сантяго Абаскал – рицарят на крайната десница и евентуален балансьор във властта
Миналия месец използва бунтовете във Франция, за да призове за по-строги имиграционни политики. „Европа е заплашена от тълпи антиевропейци… които не желаят да се адаптират към нашия начин на живот и нашите закони“, каза той. „Европа не може да продължи да приема имигранти от мюсюлмански страни.“
„Вокс“ вече постигна коалиционни споразумения с консерваторите в десетки градове и три автономни области – Естремадура на запад, Валенсия на изток и Кастилия и Леон, северно от Мадрид. На Балеарските острови „Вокс“ са постигнали пакт с НП, но нямат позиции в правителството.
Йоланда Диас
Ако „Вокс“ е потенциалният ключов фактор за Фейхоо, тогава за социалистите това би бил алиансът „Сумар“ на Йоланда Диас от 15 леви групи.
Бивша комунистка, тя е втори вицепремиер на Испания, както и министър на труда, и много иска да бъде и първата жена – лидер на Испания: „Защото е дошло времето на жените и жените искат да бъдат тези, които пишат история.“
„Сумар“ се опитаха да привлекат младите, като обещаха 20 хил. евро, за да помогнат на 18-23-годишните да започнат самостоятелния си живот.
Диас е популярен политик, който помогна за увеличаването на испанската минимална заплата до 1259 евро и отмени непопулярни трудови закони.
dnevnik.bg