В края на миналата седмица вицепремиерът и финансов министър Асен Василев заяви в радиоинтервю, че Любомир Каримански, който е и единственият кандидат за шеф на БНБ, е сложил подписа си с под документ, с който са откраднати 1 млн. лева от служител на банката. Това изказване доведе до напрежение в управляващата коалиция, а Каримански се закани да съди вицепремиера и финансов министър.
Има ли извършени нарушения от Любомир Каримански, кандидат за управител на Българска народна банка в казуса с тегленето на над 1 милион лева от нововписан управител на фирма, на която „Инвестбанк“ дължи пари? От неправителствената организация Антикорупционния фонд (АКФ), чието лице е бившият зам.-главен редактор на „Капитал“ Николай Стайков, решиха да анализират и публикуват един важен непубличен документ – копие от счетоводно-банковата експертиза по досъдебно производство 419/2015 г. по описа на Следствен отдел – Софийска градска прокуратура, образувано по повод този казус. Ето какви са установените от АКФ факти, с акцент на тези, които осветяват действията на Любомир Каримански като един от двамата изпълнителни директори на банката.
Банково-счетоводната експертиза по досъдебното производство установява няколко групи нарушения, липси и несъответствия, като – липсваща задължителна документация, преводно нареждане без одобрение на надзора на банката, необичайно големи и бързи тегления на каса в извънработно време, както и липса на документални доказателства, че банковият клон е разполагал с толкова пари в брой. Най-важните акценти:
🔴 Как само 9 минути след постъпване на 1 193 322.72 лв. в сметка в „Инвестбанк“, преведени от банката, следва теглене на 1 183 000 лв. от вписан същия ден нов управител на фирма, която е осъдила банката за блокирани сметки?
🔴 Защо банката не обръща внимание на различен почерк в документи, които трябва да бъдат представени от въпросния нов управител на фирмата?
🔴 Защо Надзорният съвет на банката не взема участие в решението за процедура по плащане на над 1 000 000 лева обезщетение?
🔴 Практика ли е в клоновете на „Инвестбанк“ да има касова наличност от над 1 000 000 лева? Отделен въпрос, несвързан директно със случая, е дали това е обичайна практика на всички банки в България.
В резюме от експертизата: На 13.08.2015 г. в 17.01 ч. по новооткрита сметка на „ДИГ-94“ ЕООД в „Инвестбанк“ постъпват 1 193 322.72 лева и в 17.10 ч. е извършено теглене на каса на 1 183 000 лева в брой от вписания в същия ден като нов управител на дружеството Васил Колев (бел. ред. – кой всъщност е той, припомнете си в обзора ни за битката за БНБ). За това скоростно теглене, заявено и извършено в рамките на деня, е отразено, че Колев е платил над 7 000 лева такса. Липсва час на откриване на сметката в същия ден, но по приложена разпечатка от сайта на Търговския регистър от служителя на банката е с час 13:33 ч.
„Знаете, че всяка банкова институция работи по документи. В случая се явява лице, вписано като управител на фирмата в Търговския регистър (бел. ред. – същият ден) и желаещ да уреди отношенията ѝ с банката. В закона никъде не е упоменато, че банков служител е длъжен да следи за етническата принадлежност на лице, което би било проява на дискриминация“, гласи обяснение на „Инвестбанк“. Пред bTV обяснението от банката е, че било въпрос на технология – знаело се, че такова споразумение ще бъде сключено и в клона били подготвени, че ще има теглене, защото клиентът го бил заявил.
Основанието за плащането е „По споразумение от 13.08.2015 г.“. С въпросното споразумение „Инвестбанк“ се съгласява да изплати на „ДИГ-94“ ЕООД дължимата сума по подлежащи на изпълнение осъдителни съдебни решения, която до момента е отказвала да плати, но решава да го направи веднага именно на нововписания в Търговския регистър управител. Приложен е протокол от заседание на Управителния съвет на Инвестбанк АД от същата дата, на което е одобрено споразумението. „Към приложените документи липсва правно становище или друг документ от дирекция „Правна“, на базата на което е взето решението. Липсва решение на Надзорния съвет на Инвестбанк АД, с което взетото решение на УС е потвърдено“, констатира АКФ.
От банката обаче отговарят, че не било необходимо Надзорният съвет да взема решение за споразумението между банката и „ДИГ-94“ „за сведение и потвърждение“. Отделно, от „Инвестбанк“ казват, че платили бързо на Васил Колев, защото адвокатите им ги посъветвали така, тъй като вече има една осъдителна присъда за забавено плащане, а освен съдебните разноски по евентуално ново изпълнително дело, законната годишна лихва е 13% плюс адвокатски хонорари. Това било „защита срещу репутационен иск“. От „Инвестбанк“ се оплакват и, че макар да уведомили частния съдебен изпълнител Чолаков, че платили доброволно, той „усвоява“ внесената гаранция по делото т.е. „ДИГ-94“ „получава в двоен размер всичко присъдено, а банката е ощетена“, смятат от финансовата институция.
Въпросът за мандата за сключване на споразумението не е маловажен, тъй като според експертизата подписите на двамата директори стоят и под платежното нареждане от страна на банката, и ако те са били в нарушение на друго решение, директорите могат да носят отговорност за това си действие, посочва АКФ. Споразумението от 13.08.2015 г. е подписано от двамата изпълнителни директори на „Инвестбанк“ (Любомир Каримански и Пламен Милков) и Васил Колев, а нотариалната заверка на подписите им е направена извън нотариалната кантора на нотариус Ивчева от нейния помощник-нотариус. На следващия ден, 14.08.2015 г. в 09.38 ч., сметката е закрита и на Васил Колев са изплатени оставащите 1719.24 лева в брой на Каса 2 в салон Централен.
„Документите, които е следвало да бъдат попълнени от представителя на „ДИГ-94″ ЕООД, са с почерк, различен от този, с който Васил Колев се е подписал на споразумението“, пише в експертизата на вещото лице. На въпрос на АКФ към „Инвестбанк“дали има документи, които Колев е трябвало сам да попълни, но са с различен подпис, отговорът на банката гласи: „По-скоро не. Няма никакви специални задължения за саморъчно попълване на документи“.
„На приложеното копие на споразумението …. на всяка страница има подпис на лицата, които са го подписали. Практиката в банките е при изготвяне на документи, касаещи договорни отношения …. на екземпляра за банката да има подписи на лицата, които са го съставили и респективно проверили (обикновено на последната страница на документа). На предоставеното копие експертизата установява, че липсват такива подписи – не е ясно кой го е изготвил“, пише още в експертизата.
„Гарантирам ви, че аз съм спазил всички възможни изискващи нива на подписи и на отговорности на отделните служби, да се провери и Търговския регистър, да е ясно кое лице е в писано в него, как и кога – всички неща са спазени от нашия юридически отдел тогава“, твърди Любомир Каримански пред bTV. Телевизията твърди и, че истинският собственик на „ДИГ-94“ Йовчо Кьосев изпраща сигнал до банката 4 дни по-късно, че Колев не е управител и регистрацията му в Търговския регистър е фалшива.
Най-голяма част от експертизата се отделя на въпроса дали на 13.08.2015 година в съответния клон на „Инвестбанк“ е имало наличност, достатъчна за да покрие отразеното теглене (очевидно за да се провери хипотезата за фиктивно плащане в брой). Тук има сериозен брой несъответствия и липси във вътрешната счетоводна система на банката, а заключението е категорично, че „от предоставените документи експертизата не можа да установи дали действително е имало наличност от 1 183 000 лева на Каса 1 … тъй като предоставената информация от страна на банката е непълна – липсват първоначални салда по сметките и не всички операции са дадени в приложените справки“ (записано в експертизата“.
Несъответствия са открити и в документацията по оформяне на ценните пратки за транспортиране на парите в брой – акт за изготвяне на ценна пратка с номера номер 2086 и 2087 от същия ден. В единия акт липсват подписи, а другият не е предоставен.
От „Инвестбанк“ коментират в отговор на изричен въпрос на АКФ дали е имало касова наличност в съответния клон за над 1 000 000 лева следното: „Нормална практика във всички банки е в клоновете в голям град като София да има такива наличност, които съответно могат да бъдат използвани при плащане в кратък период от време без да се праща заявка в БНБ, каквото внушение се опитва да се прави в медии“.
В съдебната експертиза, изготвена за целите на разследването, се изясняват конкретни зададени въпроси, а наличието или неналичието на състав на престъпление и кой е неговият автор е задача на наблюдаващия прокурор. От прокуратурата досега не е имало официален коментар по досъдебното производство и докъде е стигнало то от 2015 година досега. Каримански казва, че е разпитан като свидетел, а „ДИГ-94“ е заличена с ликвидация на 10 юли, 2018 година.