– Никита Сергеевич, да започнем с последните новини – вашият канал Бесогон TV е блокиран в YouTube. Как го приехте?
– Изобщо не ме интересува. Нашите врагове не могат да направят друго и според тях те постъпиха правилно, като го блокираха. Просто ние трябва да гледаме огледално на това и да направим същото с тях.
– Какво може да се направи?
– Да затворим каналите си за тях. А за нашето съдържание разполагаме със собствени платформи, вътрешни… контролирани от нас и работещи в съответствие с нашето законодателство и нашите интереси.
– От февруари 2022 г. аудиторията на вашия канал се увеличи или, обратно, намаля? Някаква статистика?
– Определено се е увеличила. Всеки „Бесогон“ – ако броим повторенията – се гледа от около 10-13 милиона души. Само по време на празниците повторенията на „Бесогон“ бяха гледани от почти 29 милиона души, въпреки че други канали също работеха и имаше много развлекателни програми. Като цяло аудиторията на Бесогон непрекъснато се увеличава от 2014 г., когато започнахме да говорим съвсем определено и открито за случващото се в Донбас.
– Всички знаят, че имате ясна позиция по спецоперацията. Не се ли е случвало да ви кажат: „Никита Сергеевич, нека бъдем по-тихи“?
– Не. Никога. Защото, когато ми кажат „мълчи“, аз им казвам къде трябва да отидат, къде ще бъде по-тихо.
– Значи няма негативизъм към вас?
– Има много негативизъм към мен. Винаги е имало желание да ме ухапят, да ме обидят, да ме унижат, да не ми дадат, да ми посегнат. Моят филм „Свой сред чужди, чужд сред свои” по същество се превърна в етикета на живота ми. Но съм свикнал. И най-важното е, че враговете също са свикнали с това. Стават ми безинтересни.
Единственото, в което съм сигурен е, че държавата и въобще разумните хора трябва да са по-непримирими.
Съвсем наскоро в Санкт Петербург сополиви блогъри от сцената ругаеха страната и руския народ. Когато концертът им беше прекъснат, на следващия ден майката на Гога Меладзе спокойно взе сина си от полицията. Защо? Тя обясни, че той е непълнолетен. Това означава, че трябва да ги лишим от гражданство, да им отнемем паспортите и да ги изгоним от страната. Властите трябва да създадат мощен мобилен механизъм, който да работи отговорно и безкомпромисно в цялата страна. Разбирам, че това, което казвам, може да остане на думи, но ако силовите структури не се заемат с това, тогава всички наши оплаквания и съвети ще си останат празни приказки.
И в този смисъл не трябва да се притесняваме да се учим от другите, в противен случай ще ни сполети съдбата на Украйна, която продаде оръжията, които доставяше на черния пазар и доведе корупцията дотам, че трябва да плащаш пари, за да си прибереш ранените от бойното поле. Не може летаргията и несигурността на държавата да доведе хората дотам, че да започнат сами да решават тези проблеми. Това е пътят към хаоса, към гражданската война, към смъртта.
– Ако говорим за културни дейци, цензурата в Русия е забранена със закон. Мислите ли, че след като тече спецоперация, няма нужда да се връща цензурата?
— Има закони, одобрени и внесени в Държавната дума. Наказания за унижение или фалшива информация за армията. И така нататък. Вместо да го наричате цензура, просто трябва законодателството да се разшири и да се обясни за какво можете да бъдете наказани. И, разбира се, специалното значение и внимание към всичко това трябва да бъде в момент, когато страната провежда военни действия.
– Ами интелигенцията?
– Това е въпрос, който се обсъжда непрекъснато сега: „Те изразиха своето отношение…“. Имам един много прост въпрос: „Вие изразихте отношението си към СВО, а в същото време не ви пукаше през всичките тези години, когато Донбас беше бомбардиран – нищо не ви заплашваше, беше далеч“.
– Президентът на Русия наскоро каза, че все повече хора сред заминалите някога по различни причини искат да се върнат в родината си. Според вас, например, ако Алла Пугачова се върне, ще може ли да заеме същото място, което имаше преди да замине?
– Никога. Тя никога няма да заеме същото място, което е заемала. Това са хора, които съвсем спокойно могат да минат без Челябинск, без Мурманск, без Владивосток, без Кострома. Справиха се и без всичко това. Те идваха на концерти, получаваха парите си, изнасяха се на корпоративни събития и се връщаха в именията си, в гнездата си. Когато президентът казва „Върнете се“, мисля, че той казва това, защото лично не изпитва никакви негативни чувства към тях. Възможно ли е това? Може би.
– Но ще бъдете ли готови да работите с хора, които са напуснали?
– С тези, които се върнаха със същия вътрешен товар, с който напуснаха Русия – не. Но има Ира Горбачова, която участва с нас, изигра котка в „Бременските музиканти“. Тя се противопостави на спецоперацията още в началото. И по-късно видях интервю, в което Ира говори за това какво се е случило с нея, как се е променила. Това не беше извинение или обяснение за пред президентската администрация. Тя просто разказа за движението на душата си, какво се е случило с нея през това време и защо е променила гледната си точка. И аз ѝ вярвам.
– Значи сте готови да работите с нея?
Готов съм да работя с хора, които разбирам и уважавам. И това, което Ира каза преди и това, което казва сега, не е защото тя, така да се каже, пребледня и се уплаши. Но защото се е променила вътрешно. Брат ми също промени гледната си точка по много въпроси от тази, която имаше преди 20 или 30 години. Не мога да работя без уважение към човек.
– И смятате ли, че е трудно да работите сега, като имате различна гледна точка от мнозинството?
– Помните ли „философския кораб“? Когато хора като Шмелев, или Рахманинов, или Бунин, Илин си тръгнаха. Цветът на нацията, велики художници, писатели, музиканти. Каква култура създадоха за руската диаспора! И какво сътвориха тези, които заминаха сега? Спомени за страната им, която не ги е изгонила, но пак я хулят? Те си тръгнаха сами. Е, какво могат да кажат? До края на живота си великите творци, насилствено изгонени от Русия, създадоха най-великите произведения, чиято същност беше Русия, която ги изгони, а любовта им към нея не само не се притъпи, а стана още по-голяма.
Когато човек знае, че много близо до него убиват негови сънародници, които абсолютно справедливо се борят за своята истина, за истината на нашата страна, честно ли е това спрямо човека, който седи в окопа? И ти плащат в държавния театър или в телевизията. Ще ми кажат – да, всеки си върши работата. Съгласен съм с това. Но просто, каквото и да правите, помнете какво се случва само на неколкостотин километра от вас.
В руския характер състраданието и справедливостта са много важни неща. От друга страна е лицемерие да отидеш да говориш в болница по нечие желание. Защото това е несправедливо към нашите войници. Смятам, че в случая е абсолютно вредно шефовете да казват: „Хайде, отивай и тогава ще правиш концерти“.
– Така ли казват?
– Да, и това е лошо. В крайна сметка, като ни принуждават да правим това, кого заблуждаваме? Тези, при които ще отидем. Подвеждаме тях, за да продължим кариерата си тук. Ние ги мамим!
– Верни ли сте на идеята, че както Московският филмов фестивал трябва да се проведе по време на военни действия, така трябва и Златният орел? Мислите ли, че това не е „пир по време на чума“?
– Спомнете си кога е написана 7-та симфония на Шостакович. Не можете да сравните „голото парти“ с Московския международен филмов фестивал, където зрителите могат да гледат добро, сериозно кино от световна класа. Възможно е непровеждане на фестивала поради форсмажорни обстоятелства. Но това е война, а ние не сме обявили война. Що се отнася до Златния орел, това е академична награда.
– Има ли напредък с „Евразийския Оскар“?
– Създадена е комисия. Това беше моето предложение, то беше подкрепено и от Путин, и от другаря Си, и от премиера Мишустин. Това е изпратено до Министерството на културата. Ние сме дали нашите предложения за правилник от Съюза на кинематографистите, чакаме. Идеалният вариант би бил тази година поне да създадем тази академия и да започнем да работим.
-Смятате да снимате нов филм, но засега няма подробности. Можете ли поне да ни подскажете?
– Ако кажа, че ще правя офталмологична операция на някого… Разбирате ли, усещането ще бъде много амбивалентно. Можете да снимате например „Кройцеровата соната“. Гениално произведение, фантастична актьорска игра. Можете да се втурнете да снимате модерен филм за войната, но големите неща се виждат от разстояние. Имаме прекрасен сценарий, наречен „Шоколадов револвер“, който не започнахме да снимаме, защото дойде пандемията.
– Все още ли искате да се върнете към тази идея?
– Не не. Мисля как да формулирам концепцията за търсенето на смисъл от страна на човек. В същото време в главата ми се въртят четири сюжета, които бих искал да комбинирам. Това е едновременно психологическа драма и много тежък екшън филм. Трудно, като „Самурай“ на Мелвил.
Говоря за филм, който бих искал да направя, използвайки това, което вече съществува. Там просто има много важни теми. Но трябва да се роди. Писането на сценарий не е трудно. Но трябва да го има чувството: „Сега или никога“. И това чувство идва. Но все още не е формулирано.
– Правилно ли разбирам, че според вас е твърде рано да се правят филми за специалната операция? Трябва да мине време.
-Мисля, че за някои това време вече е настъпило. За тези, които са били там и които са там сега. Там има един прекрасен човек, който просто си пише бележки, дневник. Там има невероятни неща. И някой може да го заснеме. Но нещо удивително: ако не бяха украинци, всеки друг – румънци, българи, германци – да. Но като знам, че с такъв филм ще увелича още повече разделението, просто не мога да си го позволя. Въпреки факта, че не изпитвам, както разбирате, никакво уважение нито към Зеленски, нито към Буданов, нито към тези нацистки измамници, крадци и убийци.
– Какви други филми са необходими сега, предвид цялата ситуация?
– Във всеки един момент са необходими само такива, в които има търсене на смисъл.
– А ако говорим за жанрове?
– Изобщо няма значение.
– Вие сте довереник на Владимир Путин. Никита Сергеевич, смятате ли, че сега е трудно на президента?
– Със сигурност. Но това е моята гледна точка. Представяте ли си колко е трудно за ръководител на държава, който няма с кого и за какво да говори от другите държавни ръководители, освен с двама-трима души? За нищо! Представяте ли си какво е да носиш отговорност, когато казваш: „Напред!“ „Вървете в атака!“ – съдбата те изправя пред решение и само ти можеш да вземеш това решение, от което зависят животите на други хора, живота на държавата. Това е абсолютно невероятно.
-Страх ли ви е?
– Аз съм жив човек. Страшно е. Но тук въпросът не е толкова страхът, колкото какво да правим. И съм абсолютно сигурен: ако не бяхме започнали тази военна операция първи, щеше да е катастрофа, но много хора казаха: „Ами нека започнат“. Да, но ако те бяха започнали, тогава всичко това щеше да се пренесе със страшно кръвопролитие в нашите територии и никой никога нямаше да може да докаже, че не сме започнали ние. Никой нямаше да повярва, защото вярваха, че ние сами сме взривили нашия газопровод, че ние сме свалили малайзийския Боинг, че ние сме направили Буча.
В нашия „Бесогон” се опитваме да опровергаем с факти тази категорична лъжа. Мисля, че нашият „Бесогон” беше закрит точно сега и точно преди изборите, защото той набира все повече сила именно от гледна точка на документално потвърждение. Ние говорим истината, в която вярваме. И тази истина, убеден съм, е необходима на нашите граждани и е много опасна за онези, които вярват в лъжи, защото да не вярваш в лъжите, с които е пълен западният свят, е просто опасно. Затова вярвам в нашите зрители и съюзници и се надявам да създадем всички условия те да не ни изпускат от поглед.
fakti.bg