В България се водят 143 разследвания за злоупотреби с европейски средства, като щетите се оценяват на 492,6 милиона евро. Това са данните от доклада на Европейската прокуратура (ЕППО), ръководена от Лаура Кьовеши, за 2022 г., който беше публикуван в сряда, 1 март.
Миналата година са започнати 101 от тези проверки за 176,3 милиона евро. Проверките по повод измами с ДДС са за щети на стойност 2,6 милиона евро.
Най-често се разследват измами със средства, изплатени по случаи, които не са свързани с обществени поръчки (94 случая), на второ място са обществените поръчки (45), 16 случая са за предполагаема корупция, 11 са за злоупотреби. Най-често се разглеждат случаи, свързани със земеделието (42), регионалното развитие (25) и други програми на ЕС (22), се отчита в доклада, цитиран от БТА.
По искане на прокуратурата на ЕС е бил наложен запор на имущество за 6,5 милиона евро. Повдигнато е едно обвинение, 11 случая са приключени без последици, 25 са предадени на съд, 19 случая са обединени.
Проверките се водят по 204 сигнала, получени от българските власти, 36 – по данни от частни лица, девет сигнала са постъпили от институции на ЕС. По едно от делата се очаква решение, по едно е произнесена първоинстанционна присъда, едно съдебно решение е обжалвано, по едно се води дело на втора инстанция, едно решение е окончателно, показват данните към 31 декември м.г.
2022 г. е първата пълна година на ЕППО, чиято дейност стартира на 1 юни 2021 г.
Последните разследвания от България, на които беше дадена гласност в последните дни, са за прословутия ремонт на столичната ул. „Граф Игнатиев“, както и за измамите с парникови газове, от които щетите се оценяват на милиони евро.
Разследването за парниковите газове беше обявено в понеделник вечерта след проведена мащабна акция в България по информация за извършени измами за милиони евро в българската енергетика. Обект на разследването е частна компания, отговаряща за проверката на емисиите на парникови газове от ТЕЦ-ове и топлофикации в България. Компанията е заподозряна за представяне на фалшиви доклади до компетентните национални органи, но името ѝ не се споменава. Европейската прокуратурата твърди, че разследването е обхваща периода от 2017 година до момента.
Проверката на европейската прокуратурата е да установи дали верификациите на подаваните от тецовете данни за парникови емисии са извършвани правилно и доколко достоверна е предоставяната информация. Това обясни в сряда заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева в интервю за БНТ. По думите й в зависимост от резултатите от проверката, под отговорност ще бъдат подведени лицата, които са извършили нарушение – това са операторите – реално собствениците, и верификационните органи. Те носят отговорност за подадената информация от тяхна страна.
В навечерието на доклада на ЕППО се разбра и за сериозните проблеми пред българския офис на институцията – напускащите делегирани прокурори и администрация. За да проучи ситуацията, Кьовеши прати тук проверяващ екип.
Мисията идва, след като стана ясно, че трима от деветимата делегирани прокурори напускат, както и че 4 от 5 деловодители също се махат. България има квота от 15 делегирани прокурори – български магистрати, които работят тук по делата за злоупотреби с евросредства. Тази квота обаче не просто не може да бъде запълнена, ами и назначените делегирани прокурори напускат.
Миналия четвъртък Кьовеши проведе видео разговор с министъра на правосъдието Крум Зарков. Тя го е информирала, че е помолила с писмо главния прокурор Иван Гешев да даде възможност за проучвателната мисия и да я улесни.
https://euractiv.bg/