Със свое решение, публикувано днес, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) със седалище в Страсбург установи, че българските власти са нарушили правото на личен и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека) и на недискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията) на ромите, които в началото на 2019 г. бяха прогонени от пловдивското село Войводиново.
Тогава български граждани бяха принудени да напуснат единствените си домове и селото заради ромския си произход. Това стана с обединените усилия на местните власти и представители на правителството на Република България. 56 от тях са жалбоподадели по излязлото днес решение.
Прогонването бе провокирано от сбиване на 6 януари 2019 г. следобед на улица в селото, между двама роми и В. Д., 33-годишен командос от специалните сили. В резултат В. Д. бе хоспитализиран за няколко дни. Извършителите бяха незабавно арестувани, обвинени и в началото на април 2019 г. осъдени на различни срокове условно лишаване от свобода.
Инцидентът предизвиква гняв сред местните жители, които в 18:00 ч. на същия ден се събират на протест в центъра на селото. Радикални расистки групи от Пловдив се присъединяват към протестните действия. Полицията и жандармерията от Пловдив също пристигат на място, за да осигурят обществения ред. Протестиращите обикалят из улиците на селото, скандирайки антиромски лозунги. Около 22:00 ч. кметът на селото отива в ромския квартал и казва на всички роми да напуснат селото веднага. Няколко обитатели на ромския квартал повикват таксита от Пловдив, както и близки с автомобили, и напускат в паника. Някои от обитателите не успяват да се изнесат, скриват се в къщите в квартала и напускат селото през следващите дни.
Общо около 100 роми напускат селото и оставят ромския квартал изцяло необитаем. Напусналите включват, наред с другите, бременни жени, деца, възрастни хора и хора с увреждания. Те намират временен подслон при роднини, приятели, в бараки и изоставени постройки в Пловдив, в населени места в близост до Пловдив, а някои са принудени да отпътуват до населени места, които са на 300 и повече километра от града. Някои от напусналите са принудени да променят местопребиваването си неколкократно в търсене на подслон. Много от жалбоподателите, включително деца, са принудени да спят на пода в неотоплени помещения в средата на зимата.
В следващите дни протестите във Войводиново продължават с изрични искания за трайно прогонване на всички роми от селото и за разрушаване на техните домове. В хода им участниците скандират расистки лозунги. По време на кулминацията на протеста на 11 януари 2019 г. в него вземат участие много бивши и настоящи военни, колеги на пострадалия, както и над 100 фенове на различни футболни клубове. Събралите се отправят критики към кмета на Район „Марица“, че „не се предприемат решителни мерки срещу циганския произвол“. Два дни след инцидента, на 8 януари, заместник министър-председателят Красимир Каракачанов от ултранационалистическата партия ВМРО-БНД посещава селото. Там той разпорежда незабавно „разчистване“ на незаконните постройки във Войводиново и заявява: „Циганите в България станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа“. Впоследствие всички постройки в ромския квартал са обявени за незаконни и подлежащи на премахване. Преди това със заповед на кмета на Район „Марица“ са прекъснати водоснабдяването и електричеството в тях.
В края на януари жалбоподателите, фрустрирани от живота сред роднини, приятели и в изоставени сгради, решават да се върнат в своите къщи във Войводиново. Някои от жалбоподателите са притеснени и от това, че техните деца не посещават местното училище, в което те са учили до 6 януари 2019 г. На 1 февруари 2019 г. 34 от жалбоподателите отправят петиция до директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в Пловдив. Те заявяват своето намерение да се върнат в селото и молят полицията да осигури тяхната сигурност и сигурността на техните деца. Скоро след като я подават, някои жалбоподатели и представители на неправителствени организации получават телефонни обаждания от полицията в опит да ги разубедят да се върнат. На 9 февруари 2019 г. няколко десетки жалбоподатели наемат автомобили и таксита и пристигат във Войводиново сутринта. Там те са посрещнати от полицейски служители, които им казват, че не могат да влязат в домовете си, тъй като те са незаконни и опасни. След известно време кметът на селото също пристига и им заявява, че не им позволява да влязат в домовете си. Когато е попитан за законовото основание на тази забрана кметът заявява, че не го интересува закона и че българите от селото не искат никакви роми в тяхното село. Междувременно пристига още полиция и жандармерия. Група протестиращи от селото започва да се събира около църквата и да настъпва към ромския квартал, скандирайки заплахи. Полицията и жандармерията обграждат квартала и блокират достъпа до него на протестиращите. След няколко часа на интензивни преговори ромите са качени от кмета на автобус и той лично ги откарва в един от ромските квартали на Пловдив.
Жалбоподателите се опитват неуспешно да оспорят пред Административен съд – Пловдив и пред Върховния административен съд действията на кмета и на полицията за тяхното недопускане до жилищата им, подават жалба и до прокуратурата. Жалбите им обаче са оставени без уважение.
На 1 април 2019 г. жалбоподателите подават искане до ЕСПЧ за привременни мерки във връзка с тежката ситуация, в която се намират. На 24 април 2019 г. Съдът разпореди привременни мерки относно 16 жалбоподатели, повечето малолетни деца. Съдът изисква да им бъде осигурено подходящо настаняване. Правителството обаче отказва да изпълни привременните мерки.
В решението си от днес ЕСПЧ отбелязва, че тълпата е скандирала „мангали“ и „мърши“; че е имало поне един лозунг с надпис „Тук е България, а не Цигания“; че интервюирани от медиите протестиращи са призовавали етническите българи да се обединят и да вземат нещата в свои ръце, ако властите не изпълнят исканията им; че сред протестиращите са придошли и много футболни запалянковци от други населени места, скандиращи „Нека кажем „не“ на циганското беззаконие“; и че на 11 януари 2019 г. група български академици изпращат до властите отворено писмо с подкрепа за действията на вицепремиера Каракачанов.
ЕСПЧ подчертава, че ромите от селото са били подложени на ситуация, която да предизвика страх у тях, както и че на по-късен етап не са могли да се завърнат в постройките, които са фактически техни единствени домове, независимо от статута им на незаконни. Обръща и особено внимание на обстоятелството, че вицепремиерът Каракачанов е направил силно стигматизиращи и широко разпространени от медиите изявления колективно за ромския етнос само два дни след инцидента, както и на изявленията на кметовете на село Войводиново Димитър Тосков и на община Марица Димитър Иванов, които заявяват пред медии, че „общественото мнение е едно – връщане назад няма“, „ще има много неприятности в бъдеще, ако [се върнат роите в селото]“, „сега е време да се отърси България и да тръгнат“, „ще им платя транспорта от България до където решат“. ЕСПЧ установява, че подобна публична демонстрация на неприемане на ромите представлява реална пречка за тяхното мирно завръщане, предвид че подобни публични изявления на държавни органи дават основание за страха на жалбоподателите.
Съдът обръща внимание, че кметът на селото не е потърсил съдействието на полицията, за да осигури връщането на прогонените в домовете им, нито пък им е предоставил информация за социални услуги или друго съдействие за осигуряване на подслон. Въз основа на всичко това ЕСПЧ констатира, че кумулативният ефект от бездействието на различните компетентни органи – кметовете, полицията и прокуратурата – е довел до ситуация, в която всички жалбоподатели са били прогонени от дома си, като това бездействие не е било санкционирано в националните производства.
На жалбоподателите са присъдени общо 109 000 евро като обезщетения за неимуществени вреди, както и 9000 евро за разноски по делото. Пред съда жалбоподателите бяха представлявани от Българския хелзинкски комитет (БХК).
„Този случай е ужасяващ пример за това колко стихийни са антиромските настроения в българското общество и колко склонни са българските власти да се съобразяват с тях, вместо да им противостоят“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата за правна защита на БХК.
„Съдът в Страсбург изрично се позовава на колективната безотговорност на широк спектър институции от изпълнителната и съдебната власт по случая. Това е крещящ пример за неравенствата в защитата, която българската държава предоставя на гражданите си“, допълва тя.
„В решението си ЕСПЧ установява много сериозни пропуски в работата на съда и на прокуратурата“, коментира Красимир Кънев, председател на БХК. „След като е установено нарушението очакваме прокуратурата да разпореди разследване и да предприеме необходимото за ангажирането на наказателна отговорност на виновните“, допълни той.
––––––
На снимката е семейството на Ганка и Илия. Те бягат от дома си в нощта на 7 януари 2019 г., само с по един кат резервни дрехи за шестте им деца. Тогава Ганка е бременна със седмото.
Credit: Боряна Пандова