Лидерите на НАТО ще се срещнат в Литва тази седмица, за да обсъдят агресията на Русия, както и да преодолеят различията относно перспективите за членство на Украйна и Швеция.
31-те лидери на Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) ще се съберат на двудневна среща на върха в столицата на Литва Вилнюс тази седмица.
Членовете на военния съюз ще се стремят да потвърдят подкрепата си за разкъсваната от война Украйна във вторник и сряда, да преодолеят различията относно перспективата за членство на Швеция в НАТО и да покажат единна позиция срещу агресията на Русия.
„Тази седмица, на срещата на върха на НАТО, ще засилим нашето възпиране и отбрана, включително с повече инвестиции. Ще засилим подкрепата си за Украйна и ще доближим Украйна до НАТО“, каза генералният секретар на военния алианс Йенс Столтенберг пред репортери във Вилнюс.
„Литва се стреми тази среща на върха да бъде запомнена като среща на върха на решения – не само на декларации“, каза литовският президент Гитанас Науседа в туит в навечерието на срещата.
Без членство, но повече гаранции
За Украйна ключово решение след срещата във Вилнюс е да получи потвърждение за членството си в НАТО.
Киев подаде молба да стане член на алианса миналия септември, опитвайки се да укрепи границите си с Русия.
Оттогава президентът на Украйна Володимир Зеленски, неговите служители – и украинците в страната и по света – лобират пред страните от НАТО да ускорят процеса на присъединяване на Киев.
Но членовете на НАТО остават разделени по въпроса да предложат на Киев членство в алианса на фона на продължаваща война, въпреки широкия консенсус за сигнализиране на силна подкрепа за Украйна.
Нации като Съединените щати и Германия показаха рестриктивна позиция към идеята в сравнение с балтийските членове на НАТО като Литва и Полша.
В интервю за телевизионния оператор CNN през уикенда президентът на САЩ Джо Байдън каза, че Украйна все още е в разгара на война с Русия и ако Киев стане член на НАТО, това ще завлече целия алианс на бойното поле – споделено мнение от Германия, Турция и някои други членки на НАТО.
„Например, ако сте направили това, тогава знаете – и имам предвид това, което казвам – ние сме решени да ангажираме всеки сантиметър от територия, която е територия на НАТО. Това е ангажимент, който всички сме поели, независимо от всичко. Ако войната продължава, значи всички сме във война. Ние сме във война с Русия, ако това беше така“, каза Байдън.
Американският лидер се позова на крайъгълния камък на НАТО за колективна отбрана – член 5, който гласи, че въоръжено нападение срещу един член на НАТО е въоръжено нападение срещу всички.
Но ден преди началото на срещата на върха украинският външен министър Дмитро Кулеба каза в туит, че „след интензивни разговори съюзниците от НАТО са постигнали консенсус за премахване на MAP (План за действие за членство) от пътя на Украйна към членство“.
Той приветства това решение и каза, че то дава на Украйна яснота относно членството в НАТО.
Освен това в петък, когато Столтенберг беше попитан дали декларацията на НАТО относно членството на Киев в Украйна ще бъде по-силна от декларацията на алианса от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., когато на Украйна и Грузия беше обещано подобно бъдеще в НАТО, Столтенберг каза, че тази година има различия.
„Една важна разлика е, че Украйна се доближи много повече до НАТО, тъй като съюзниците от НАТО работят в тясно сътрудничество с Украйна в продължение на много години, особено от 2014 г. Така че това гарантира много по-високо ниво на сътрудничество и оперативна съвместимост между Украйна и НАТО“, той казах.
Междувременно Кремъл заяви, че ако Украйна стане член на НАТО, това ще изисква „суров отговор“ от Русия.
Но шефът на НАТО Столтенберг каза пред репортери в Брюксел в петък, че на срещата във Вилнюс той очаква алиансът да се съгласи на многогодишна програма за помощ на Украйна, изправена пред заплахите от Русия.
„Вече сме обещали 500 милиона евро [548 милиона долара] за критични нужди, включително гориво, медицински консумативи, оборудване за разминиране и понтонни мостове. Ние също така ще помогнем за изграждането на сектора за сигурност и отбрана на Украйна, включително с военни болници. И ние ще помогнем на Украйна да премине от съветско време към оборудване и стандарти на НАТО“, каза той.
Той добави, че НАТО ще подобри политическите си връзки с Киев, като създаде Съвет НАТО-Украйна, който Зеленски ще открие като част от срещата на върха тази седмица.
Според Столтенберг Съветът ще действа като механизъм за консултация между членовете на НАТО и Украйна, при който, ако Киев се почувства застрашен, конкретни въпроси могат да бъдат незабавно обсъдени и решени от Съвета, което ще доближи Украйна до алианса.
„Съветът НАТО-Украйна е стъпка в правилната посока за Киев, защото ще изпрати доста силно послание не само към украинците, но и към руския президент Владимир Путин“, Хари Неделку, геополитически директор в Rasmussen Global и лидер на Украйна Консултантска служба, каза Al Jazeera.
„Но на тази среща на върха сериозният дебат по отношение на Украйна ще бъде относно предоставянето на Киев на повече гаранции за сигурност в междинния период, докато страната се присъедини към НАТО. Тези гаранции ще включват засилване на военния капацитет на Украйна, както и подпомагане на страната да развие собствена военна индустрия, за да се издържа“, добави Неделку.
Досега САЩ, Германия, Обединеното кралство и други страни са заявили, че ще се ангажират да насърчат Украйна военно в лицето на руската агресия.
членството на Швеция
Докато укрепването и подкрепата на Украйна остава ключов приоритет на срещата във Вилнюс, друг неотложен въпрос е бъдещето на Швеция в НАТО.
Швеция и Финландия кандидатстваха за членство в НАТО миналия май . Докато Финландия се присъедини, Турция и Унгария задържаха членството на Швеция.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини Швеция, че предоставя убежище на членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) и Партията на демократичния съюз (PYD) в Сирия, и двете от които Анкара смята за „терористични“ организации.
Ердоган също така поиска от Швеция да вдигне оръжейното ембарго на Турция, наложено през 2019 г. след нахлуването на Анкара в Северна Сирия.
Той каза, че това са важни „съображения за сигурността“ за Турция, които трябва да бъдат разрешени, преди да се съгласи с разширяването на НАТО.
Докато Швеция прие закон за „антитероризъм“ и вдигна оръжейното ембарго, неотдавнашният инцидент с изгарянето на Корана в страната отново разгневи Турция, а Ердоган многократно е изразявал, че Стокхолм не е направил достатъчно, за да потуши кюрдските групи .
Ердоган и шведският премиер Улф Кристерсон ще се срещнат в присъствието на Столтенберг преди срещата във Вилнюс да започне да разрешава различията им.
„Добър сценарий би бил, ако във Вилнюс Ердоган каже: „Удовлетворен съм от действията на шведския парламент и съм готов да представя това пред моя парламент“, каза високопоставен служител на НАТО пред журналисти на брифинг преди срещата на върха.
„Има повече от 50 процента шансове това да се случи, но нека видим“, добави той.
Според Бруно Лете, експерт по сигурността и отбраната в Германския фонд на Маршал на САЩ (GMF) в Брюксел, от техническа гледна точка нищо не пречи на Швеция да стане член на НАТО.
„Швеция има едни от най-ефективните въоръжени сили в Европа. Така че това наистина е политически проблем“, каза той пред Al Jazeera.
„Турция използва своето вето върху членството на Швеция, за да преследва личния си интерес. Турция е заинтересована да си върне достъпа до американската програма за изтребители F-16. Страната беше извадена от програмата преди години, след като реши да купи руски системи С-400 въпреки предупрежденията на Вашингтон да не го прави“, каза той.
„В този момент преговорите между Турция и Швеция все още са в задънена улица. Но истинският държател тук са Съединените щати, които имат властта да вземат решения за връщането на Турция обратно в програмата за реактивни изтребители. Проблемът е, че Вашингтон не е толкова склонен да го направи“, каза Лете, добавяйки, че след като Турция ратифицира членството на Швеция, Унгария ще последва примера.
В интервюто си за CNN Байдън призна амбициите на Турция и каза, че Турция се стреми да модернизира своя флот F-16, заедно с Гърция.
„И така, това, което се опитвам да събера, честно казано, е един малък консорциум тук, където ние укрепваме НАТО по отношение на военния капацитет както на Гърция, така и на Турция, и позволяваме на Швеция да влезе , Но това е в играта. Не е направено“, каза Байдън.
Преди заминаването си за срещата на върха във Вилнюс Ердоган отрече връзките между членството на Швеция в НАТО и целта на Анкара за F-16. Но той каза, че ако Турция стане член на Европейския съюз, това ще ускори членството на Швеция в НАТО.
На пресконференция във Вилнюс преди срещата на върха Столтенберг каза, че подкрепя членството на Турция в ЕС и подчерта, че все още е възможно Швеция да се присъедини към НАТО на срещата на върха.
НАТО в Азия
Друг ключов приоритет за трансатлантическия военен съюз е противодействието на заплахите от Китай, неразделна тема за лидерите от Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея, които също присъстват на срещата на върха.
На срещата на върха на НАТО миналата година в столицата на Испания Мадрид алиансът определи Китай като „системно предизвикателство за евроатлантическата сигурност“ и призна „безграничното“ партньорство на Пекин с Русия.
Но според Лете от GMF, докато лидерите от Азия, Австралия и Нова Зеландия искат НАТО да окаже по-голямо влияние върху Китай, целта на алианса да си партнира с тези нации е само за обмен на информация и осведоменост за ситуацията и не е военно партньорство.
„Неотдавнашното предложение за увеличаване на присъствието на НАТО в Азия чрез откриване на представителство в Токио всъщност беше блокирано от Франция. Алиансът се фокусира върху справянето с китайската стратегическа заплаха тук, локално в Европа, а не чрез разширяване на присъствието си в Азия“, каза той.
„Вярвам, че НАТО е добре оборудвана да се справи с външни заплахи и бързо променящия се световен ред“, каза Лете. „Основната му мисия да защитава Европа и да обвърже двете страни на Атлантическия океан е по-актуална от всякога. Но според мен най-голямото предизвикателство, с което НАТО ще трябва да се справи в бъдеще, възниква отвътре.
ИЗТОЧНИК: Приянка Шанкар, АЛ ДЖАЗИРА