Дълго време Европейският съюз се задоволяваше с ролята на „цивилна сила“ – икономически гигант, но геополитическо джудже, разчитащо на американския чадър за сигурност и на глобализацията за своя просперитет. Днес обаче светът е различен. Между агресивната ревизионистка политика на Русия и ескалиращото съперничество между САЩ и Китай, Европа преживява болезнено, но необходимо геополитическо пробуждане.
Краят на „края на историята“
За Европа илюзията, че икономическата обвързаност автоматично води до политическо сближаване, приключи с нахлуването на Русия в Украйна. Това събитие подейства като шокова терапия, принуждавайки Брюксел да осъзнае, че зависимостта е оръжие.
Енергийната зависимост от Москва беше прекъсната на висока цена.
Технологичната зависимост от Пекин и отбранителната зависимост от Вашингтон сега са под лупа.
Стратегическата автономия: Мит или реалност?
Концепцията за „стратегическа автономия“, активно прокарвана от Франция, вече не е просто академичен дебат. Тя се превърна в стратегия за оцеляване. Европа разбра, че не може да бъде просто „площадка“ за чуждо влияние.
Намаляване на риска (De-risking): ЕС не се стреми към пълно отделяне (decoupling) от Китай, а към намаляване на критичните зависимости в сектори като полупроводници, редки земни елементи и зелени технологии.
Засилване на отбраната: Инвестициите в европейската отбранителна индустрия растат главоломно, макар и все още разпокъсани по национални линии.
Икономическа принуда: Новите инструменти на ЕК за борба с икономическото изнудване показват, че Брюксел е готов да отвръща на удара.
„Европа трябва да се научи да говори езика на силата. Не за да доминира, а за да не бъде доминирана.“
Предизвикателството пред „Стария континент“
Основният риск пред това пробуждане е вътрешното разделение. Докато Полша и Балтийските страни виждат в САЩ единствения гарант за сигурност, Франция и Германия често търсят „трети път“, който да не затваря вратите към Пекин.
Ако Европа не успее да действа като единен блок, тя рискува да се превърне в обект на историята, вместо в неин субект – декор, върху който Вашингтон и Пекин ще разиграват своята голяма игра.