Шансът за оцеляването на правителството е управляващите партии да спрат сами да създават проблеми отвътре. Да имаше обществена поръчка за драматизъм, разбирам, но няма, драматизъм създава само политическият елит. Това каза в интервю за EURACTIV политологът и изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов.
Той смята, че разпадането на управляващата коалиция и свикването на предсрочни парламентарни избори не е невъзможно, но в момента е малко вероятно. Причината е, че по-голямата част от обществото не иска избори. Искане за избори се появява обикновено, когато е налице нова алтернатива. В конкретния случаи не се вижда такава. Има нарастване на подкрепата за „Възраждане“, но те са сравнително противоречиво приети в различните слоеве на обществото. От друга страна е въздействието на войната в Украйна, която действа донякъде разпокъсващо, но и консолидиращо, защото обикновено пред външни заплахи настъпват вътрешни консолидации. Това, според Симеонов, са сигналите, които обществото изпраща към правителството. Сходни сигнали най-вероятно изпращат и западните ни партньори, защото едва ли биха искали в сегашната напрегната ситуация да се разпадне правителството.
Според политолога, ако бившият служебен премиер и бивш военен министър Стефан Янев направи собствен проект, той ще „отхапе“ гласове от доста партии. Той ще вземе от гласовете на БСП, „Има такъв народ“, но и от тази на „Продължаваме промяната“, защото те бяха подкрепени частично на базата на анти-ГЕРБ гласуване, не само от симпатии към тях. Така че гласовете ще се разпилеят към различни адресати.
„Вероятно БСП ще срещне конкурент, но Слави Трифонов и „Възраждане“ също ще срещнат конкурент в лицето на Стефан Янев. Неговата формация е новото неизвестно, която да поддържа интригата в българския политически процес“, коментира Симеонов.
Той смята, че шансът на Стефан Янев се дължи на това, че излъчва стабилност и има ниша. Тази ниша е между БСП, която е принудена да звучи много по-обрано, защото е част от управлението, и „Възраждане“, което ескалира много крайното говорене. Това именно отваря нишата от сравнително умерени хора, които не са против ЕС и НАТО, но не приемат дневния ред, който виждат по новините. Този дневен ред им се струва проукраински и прозападен, затова предизвиква неодобрение в част от българите. Пространството, което се отваря, разбира се, е национално и консервативно.
„Тези хора харесват Янев, който прилича на президента Румен Радев в началото. Малко генералско излъчване, не особено харизматично, но вдъхващо стабилност на определена част от обществото. Очаквано е да има търсене на такива опции в напрегнати ситуации“, посочи Симеонов.
Според него БСП и „Демократична България“ явно усещат това. ДБ се мъчат да звучат максимално конструктивно. Така че най-старите политически позиции на терена – червената и синята, си дават сметка, че хората търсят стабилни опции. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също казва, че трябва да търсим национално съгласие. Преди години играта беше кой ще е най-ярък и кой ще предложи най-рязка промяна, а днес играта е кой ще предложи най-голяма стабилност. Това ще е най-печелившата оферта към обществото, смята Първан Симеонов.
На 17 април бе представено национално представително проучване на „Алфа рисърч“, което показва, че неодобрението за българското правителство се увеличава от 23% на 48%, докато привържениците на ГЕРБ се консолидират. Социолозите засичат и мобилизация на радикалния вот заради войната.
Симеонов смята, че твърденията, че правителството губи общественото доверие с всеки изминал ден е „малко пропаганда“, защото всяко правителство има ерозия на доверие в хода на мандата.
„В момента кабинетът има нивата на доверие, които имаше служебното правителство, тоест добри. Само, че като като излязат няколко говорители и обяснят, че сме свидетели на безпрецедентен спад, се появяват такива митове. Това, което наблюдаваме в момента, е съвсем нормална ерозия, само че задълбочена от войната и от ценовия шок, който е извън български феномен“, подчерта политологът.
Той коментира, че шансът за оцеляването на правителството е управляващите да спрат сами да си създават проблеми отвътре. Ясно е, че темата за Северна Македония е страховит проблем за България. Обществото ни няма да понесе компромис по тази тема, защото смята че Северна Македония не прави стъпки за решаване на проблема. Проблемът с Украйна също е сериозен.
„Само че темата за хартиените бюлетини, например, сега ли й е моментът? Или проблемът за пътното строителство. Това е един технически, мениджърски проблем, който не е необходимо да скача чак до политическо ниво. Дори проблемът за БНБ също не би трябвало да стига до гама на такива горни тонове. Управляващите трябва да спрат да създават усещането за проблеми, това им е шансът за запазят правителството. Реалните проблеми не са малко, те са външни, част от тях глобални, а те трябва да спрат да създават вътрешни проблеми“, обясни Симеонов и подчерта, че социологическите проучвания показват, че обществото не е на тази вълна.
„Да имаше обществена поръчка за драматизъм, разбирам, но няма, такъв създава само политическият елит“, коментира той.
По темата за засилващата се поляризация в обществото във възприемането на войната в Украйна и ролята на Русия, Симеонов обясни, че социалните мрежи не са надежден индикатор на обществото, но те са индикатор за крайностите в него. Факт е, че крайностите наистина набъбват, но не показват превес, тоест те не обхващат мнозинството. Защото мнозинството от българите на въпроса дали иска България да напусне НАТО, ще каже „не“. Същото мнозинство, ако го питаме дали да предоставим военна помощ за Украйна, също ще отговори „не“.
Политологът смята, че нашето общество е предпазливо и на моменти доста благоразумно. То обаче е в ситуация в криза, затова не е ярко представено. Винаги в ситуация на криза, в случая война, са представени крайните мнения. Те винаги са противоположни. Картината на обществото в момента наистина изглежда много полярна, но тя е такава, защото набъбват полюсите, но това не засяга мнозинството. Мнозинство в момента е замълчало, смята Първан Симеонов.
„По всички индикатори за доверие в Путин и Русия има спадове, но има спадове и в западните фактори. Това не означава, че мнозинството е срещу Европейския съюз или НАТО, а значи, че крайностите са изострени. Ясно е защо има сериозен спад в доверието към Русия и че действията й са шокиращи дори за русофили. Спадът на доверието към западни фактори пък означава, че хората заемат по-яростно становище. Крайностите се обострят. В България текат и двата процеса, но в средата е мнозинството, което е далеч от крайности“, заключи политологът.
euractiv.bg