В България ще бъде създаден регионален координационен център за управление на цялостното използване на газовата и електрическата инфраструктура и допълнителни покупки на газ за Балканите и Италия. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в Брюксел след среща със зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс в четвъртък (28 април).
Инициативата е голям шанс за региона и получи силен тласък след решението на Русия да спре газовите доставки за България в нарушение на действащите договори. Преди четири години тогавашният премиер Бойко Борисов същи имаше идея да превърне своя газов хъб “Балкан“ в център за разпределението на газ за Балканите, но не успя. Борисов не получи подкрепа от Брюксел, защото неговият хъб работеше основно с руски газ.
Сегашната идея е много по-различни. В четвъртък българската делегация е получила силна подкрепа от ЕК за решението си да откаже да плаща на Русия за газ в рубли.
“Искахме българската инфраструктура да се използва за разпределение на газа в региона и ще се използва за този център (за разпределение на доставките). Търсим най-доброто инфраструктурно решение, за да започнем съвместни доставки на газ и да оптимизираме електроснабдяването“, каза Василев, който беше придружен в Брюксел от министъра на енергетиката Александър Николов.
„България може не само да осигури своите три милиарда кубически метра газ, но може да осигури и 17-20 милиарда куб. м. газ и за други европейски страни“, каза Василев, който обясни, че затова ще бъде разположен координационният център в страната.
В Киев българският премиер Кирил Петков обеща на украинския президент Володимир Зеленски да се използва българската инфраструктура на Трансбалканския газопровод, за да транспортира газ за Украйна.
В продължение на 30 години България използваше Трансбалканския газопровод, за да транспортира руски газ през Украйна до Югоизточна Европа. Капацитетът му е 17 млрд. куб. м, може да обръща газовите потоци и в момента не се използва за сметка на Турски поток.
Трансбалканският газопровод има достатъчен капацитет и връзка с мрежите на съседните страни, за да играе важна роля за освобождаването на региона от газовата зависимост от Русия заедно с българо-гръцката газова връзка. Втечненият природен газ може да се внася през Турция и Гърция и да се използват същите тръбопроводи за обслужване на региона, намалявайки зависимостта от руския газ.
Такъв план обаче изисква консенсус между участващите страни от Югоизточна Европа. Преди началото на войната на Русия в Украйна основните предизвикателства бяха политически, а не технически, но сега ситуацията е съвсем различна.
Капацитетът на Трансбалканския поток е резервиран от Газпром, въпреки че не се използва за пренос. След едностранното нарушаване на споразуменията с България, страната може да търси правни възможности с помощта на Европейската комисия за освобождаване на капацитета на газопровода.
Българската делегация в Брюксел съобщи, че до две седмици координационният център в България първо ще работи по координиране на допълнителните покупки на газ за региона. Идеята е да се постигне максимален капацитет за Балканите и след това да се организират общи европейски покупки. Решението за общите европейски поръчки ще бъде взето в средата на май.
Цените може да се окажат по-ниски от тези на Газпром, ако се планира добре, каза Василев.
„Регионалната работна група ще се съсредоточи върху идната година и ще предостави специфичен регионален опит и експертиза за разработване и прилагане на плана за действие (REPowerEU) за намаляване на енергийната зависимост “, коментира ЕК. Центърът ще подкрепя и координира изпълнението на съвместните планове на страните в региона, включително международни покупки, съхранение и междусистемни връзки – като по този начин ще допринесе за сигурността на доставките в България, региона, енергийната общност и извън нея.
България ще се свърже със съседните си страни в тази работна група и ще организира първата министерска среща на 5 май.
Българският вицепремиер Асен Василев коментира, че ясно е заявил в Брюксел, че плащанията за руски газ в рубли са в нарушение на санкциите и това мнение се потвърди в четвъртък, „така че исканите от Газпром плащания не могат да бъдат извършени“.
Той добави, че България е поискала правна помощ от Комисията за евентуален арбитраж срещу Газпром.
„Дали при това едностранно прекратяване на договора е използвано господстващо положение на пазара и се проучват всички варианти, ако имаме основания, ще съдим Газпром за спрените доставки“, коментира Василев.
България проучва възможността българската газова компания „Булгаргаз“ да съди „Газпром“ заради преустановени доставки, а алтернативните количества газ може да са по-евтини от руските.