Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард атакува икономическите анализатори в сряда (17 януари) и ги обвини, че имат „сляпа вяра“ в техните модели, които често нямат много връзка с реалността.
По време на събитието „Как да се доверим на икономиката“ на Световния икономически форум в Давос, шефът на ЕЦБ предположи, че икономистите представляват „племенна клика“, чиито модели до голяма степен отхвърлят възможността за „екзогенни шокове“ като пандемии, изменение на климата, предизвикани метеорологични явления и внезапен недостиг на доставки. А именно те оказаха сериозно въздействие върху икономиката на Европа през последните няколко години.
Лагард, която е юрист по образование и преди това е била ръководител на Международния валутен фонд, също отбеляза, че при поемането на сегашната си позиция като президент на ЕЦБ през 2019 г. тя изрично е предупредила нейния Управителен съвет и анализаторите да се „пазят от модели“.
„Много икономисти всъщност са племенна клика. Те са сред най-племенните учени, за които можете да се сетите. Цитират се взаимно. Те не надхвърлят този свят и се чувстват добре там. Може би моделите имат нещо общо с това“, коментира тя.
„Ако имахме повече консултации с епидемиолози, ако имахме учени по изменението на климата, които да ни помогнат с това, което предстои, ако се консултирахме с геолози, например, за да оценим правилно с какви редкоземни елементи и ресурси разполагаме, щяхме да разберем тези развития, да проектираме по-добре нещата и да бъдем по-добри икономисти.“, допълни Лагард.
„Не помагат в битката срещу инфлацията“
Пламенните коментари на Лагард повтарят забележките, направени от нея в интервю за Bloomberg TV по-рано в сряда, където тя критикува паричните пазари, че „не помагат в борбата с инфлацията“, тъй като са твърде оптимистични относно намаляването на лихвите, което ще бъде въведено по-рано от очакваното тази година.
ЕЦБ вероятно ще намали лихвите това лято, каза Лагард. По нейните думи, до края на пролетта се очаква ЕЦБ да има достатъчно данни за тенденциите за нарастване на заплатите в еврозоната, за да разбере дали инфлацията наистина намалява.
В края на миналата седмица търговците бяха уверени, че европейският регулатор ще намали лихвите шест пъти с 25 базисни пункта тази година. В момента те са уверени, че ще има пет намаления на лихвите и оценяват 60% шанс за шесто. Очакват първото намаление да е през април.
„Ще знаем много повече вероятно през април, май, тъй като споразуменията за преговори се договарят през първото тримесечие на всяка година и резултатите идват след приключването на споразуменията“, обясни тя.
Ерик Дор, директор на икономическите изследвания в Училището по мениджмънт, каза пред Euractiv, че пазарите наистина са били „малко прекалено оптимистични през декември чрез имплицитно прогнозиране на намаляване на лихвените проценти в началото на годината“.
Той обаче отбеляза, че по-новите данни на ЕЦБ за кривите на доходността на облигациите показват, че „оттогава пазарите са станали по-реалистични“.
Мария Демерцис, старши сътрудник в мозъчния тръст „Брьогел“, подчерта, че фактът, че ръководителят на ЕЦБ казва на пазарите, че техните прогнози са грешни, е „смелост“, но отказа да коментира прогнозирането.
„Кой знае кой е прав?“, коментира Демерцис каза пред Euractiv. „Ако целият пазар мисли по този начин, всички ли грешат? Не знам… Като се има предвид несигурността, която виждаме, не бих заложила парите си на никого.”
„Репутацията на прогнозите е ужасна“
Коментарите на Лагард дойдоха в същия ден, в който Евростат потвърди предишна експресна оценка , че годишната инфлация в еврозоната се е увеличила от 2,4% през ноември до 2,9% през декември – спад от пика от 10,6% през октомври 2022 г., но все още доста над целевата лихва от 2% на ЕЦБ.
Собствените прогнози на ЕЦБ предвиждат спад на инфлацията до 2,7% тази година, преди да падне под 2% през 2026 г.
Ерик Дор подчерта, че „основен източник на несигурност“ около прогнозите за съвременната инфлация са атаките срещу кораби от хутите край бреговете на Йемен, което води до скок в разходите за доставка, който в крайна сметка може да бъде прехвърлен върху потребителите.
„Ако тази ситуация продължи дълго време, скокът в цените на корабоплаването може да означава възстановяване на инфлацията в еврозоната“, каза той.
Демерцис коментира: „Ако погледнете резултатите от прогнозирането, те са ужасяващи. Фактът, че инфлацията се връща до под 2% след две години, е факт. Мисля, че прогнозирането в момента е много повече изкуство, отколкото наука. Прогнозирането на този етап просто не е надеждно.“
euractiv.bg