Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе, че България е нарушила свободата на изразяване на журналиста от „Капитал“ Росен Босев, като е допуснала той да бъде осъден за клевета от съдия Петя Крънчева в нарушение на справедливия съдебен процес. Журналистът подаде жалба в ЕСПЧ заради съмнения в безпристрастността на съдия Петя Крънчева при произнасянето й делото срещу него, заведено от бившия шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.
Решението по делото е ключово, защото потвърждава опасната тенденция, констатирана от международни организации, че в България съдебните процеси срещу журналисти се използват за сплашване и натиск на критичните гласове.
История на делото с начало 2013 г.
Жалбоподателят Росен Босев е журналист, специализиран в областта на правосъдната система. Той работи за вестник „Капитал“ на издателство „Икономедиа“. През 2013 г. „Дневник“ публикува информация, че директорът на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев е призован като свидетел по дело за пране на пари, тъй като се твърди, че е подписал документи, улесняващи прехвърлянето на парични суми, генерирани от трафик на наркотици.
Според жалбоподателя след тази публикация КФН е наложила няколко глоби на мажоритарния собственик на издателство „Икономедиа“ и на принадлежащите му дружества, които впоследствие са били отменени от съдилищата. В този период има и улични протести срещу КФН и Мавродиев за наложени високи глоби и на други медии за публикации, свързани с възможен фалит на Първа инвестиционна банка.
На 6 януари 2015 г. КФН налага две глоби на „Икономедиа“ за публикуването на две статии във вестник „Капитал“, които според властите представляват опити за манипулиране на финансовите пазари. Наложените глоби възлизат на 150 000 лв.
В този контекст Босев участва в две телевизионни предавания на 15 и 16 януари 2015 г., в които обсъжда – в качеството си на журналист от засегнатите медии – налагането на тези глоби и евентуалното участие на директора на КФН Стоян Мавродиев във въпросните събития. Няколко месеца по-късно Мавродиев подава в Софийския районен съд частна тъжба срещу Росен Босев за клевета за изявленията, които журналистът е направил по негов адрес в двете предавания.
През 2017 г. Софийският районен съд признава Росен Босев за виновен за клевета въз основа на твърдението „Г-н Стоян Мавродиев реши да използва институцията, която ръководи, за да накаже „Капитал“ и „Дневник“, което журналистът е направил по време на предаването от 15 януари 2015 г. Съдът го осъжда да заплати глоба в размер на приблизително 1000 лв., както и разноски в размер на 626 лв.
Росен Босев подава жалба. По време на последвалото производство пред Софийския градски съд той подава и две искания за отвод на съдия Петя Крънчева, която е съдия докладчик и председател на съдебния състав. Той твърди, че съдия Крънчева следва да бъде отстранена от участие в делото, тъй като в миналото е публикувал няколко статии, в които критикува работата й и поставя под съмнение почтеността ѝ като съдия. И двете искания за отвод са отхвърлени.
В статиите нейните професионални качества и почтеност са поставени под силно съмнение – посочва се, че тя е забавила разглеждането на някои дела с висок обществен интерес, че е постановила решенията си със задна дата и че принадлежи към привилегирован кръг от високопоставени и корумпирани съдии. Съдия Петя Крънчева не се отвежда, а мотивите на съдебния състав срещу нейния отвод включват твърдения, че от една страна, тя не е прочела въпросните статии, а от друга, дори и да е била, това не би могло да повлияе на нейното емоционално състояние и преценката й на фактите по делото.
През 2019 г. Софийският градски съд потвърждава присъдата за клевета на Росен Босев, повтаряйки мотивите на Софийския районен съд и признавайки жалбоподателя за виновен по допълнително обвинение в клевета за друго негово изявление, направено по време на същото предаване: „Г-н Стоян Мавродиев е свързан със схемата за пране на пари, в която е обвинен Евелин Банев. С действията си той е улеснил изпирането на приходите от трафик на наркотици.“
Що се отнася до наказанието, което трябва да бъде наложено на журналиста, второинстанционният съд намира, че по-тежко наказание от максималното, предвидено в закона, би изглеждало по-подходящо, но поради липсата на изрично искане в този смисъл от страна на Мавродиев потвърждава вече наложената глоба от 1000 лв.
ЕСПЧ откри две нарушения на конвенцията за правата на човека
ЕСПЧ установява, че България е нарушила два текста от Европейската конвенция за правата на човека – правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1, както и свободата му на изразяване по чл. 10 от конвенцията.
По отношение на справедливостта на процеса ЕСПЧ отбелязва, че статиите на Босев по адрес на съдия Крънчева са публикувани между 2012 и 2015 г., поради което не може да се приеме, че е налице злонамерена медийна кампания от негова страна, целяща да отстрани съдията. Той се произнася, че жалбоподателят е имал право да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която съдията ще упражнява функциите си при разглеждането на жалбата му срещу присъдата, постановена от първоинстанционния съд.
ЕСПЧ отбелязва, че по искането на Босев за нейния отвод се е произнесла именно съдия Крънчева.
„Това объркване на ролите на съдията и страната очевидно може да породи обективно обосновани опасения дали процедурата е в съответствие с принципа, че никой не може да бъде съдия по собственото си дело, и следователно относно безпристрастността на съда“, посочва в решението си съдът в Страсбург.
Произнасянето на съдията по искане за собствения й отвод е в съответствие с конвенцията „само в изключителни случаи“, посочва решението. Това е така конкретно, когато основанията, представени от страните, са явна злоупотреба или неуместни, т.е. когато са от общ и абстрактен характер и не се отнасят до конкретни и специфични фактори, които биха могли да разкрият наличието на предубеденост от страна на съдията (§ 73 от решението).
По отношение на свободата на изразяване ЕСПЧ намира, че намесата на държавата не е била необходима в едно демократично общество. Съдът сочи, че ограничението, наложено на правото му на свободно изразяване, защитено от чл. 10 от конвенцията, не е било придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол и се позовава на две ключови свои решения – „Кудешкина срещу Русия“ и „Бака срещу Унгария“ (и двете решения, установяващи нарушения на свободата на изразяване на съдии, отстранени от длъжност за изразени от тях мнения).
Журналистът Росен Босев е представляван от адвокатите Александър Кашъмов и Стоян Мадин в производството пред ЕСПЧ. България заема 59-а позиция (от общо 180 и при 71-ва позиция през 2023 година) в класацията на международната организация „Репортери без граници“ по свобода на словото.
Петя Крънчева е била обект на няколко дисциплинарни производства, които завършиха през наказание. Тя е в списъка от съдии, които могат да разследват главния прокурор. Другият член на състава – Николай Николов, беше избран от колегите си, за да оценява съдии от цялата страна като член на комисията по атестирането към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а третият член на състава – Александрина Дончева, стана доктор по наказателен процес в БАН, получи много добра атестация от ВСС и сега е редови наказателен съдия в Софийския районен съд.
dnevnik.bg