Начало » “Чуждите агенти“ и опитите за унищожаване на гражданските свободи в България

“Чуждите агенти“ и опитите за унищожаване на гражданските свободи в България

Позиция на БОЛД (Българската общност за либерална демокрация)

by Toni
0 Коментар

БОЛД призовава политическите партии, гражданското общество, институциите и медиите в България да създадат санитарен кордон около кампанията „чужди агенти“, развивана от партия “Възраждане”. Това би имало здравословен ефект върху българската демокрация.
В продължение на един рефрен, роден в началните години на българската демокрация, когато първите правозащитни граждански организации се заклеймяваха като национални предатели, в наши дни представената в парламента партия “Възраждане” се е посветила на разобличаването на “чужди агенти”. Всекидневно чуваме, че всичко в България се управлява от Вашингтон и Брюксел, а една зависима от тъмни западни сили “евроатлантическа тълпа” е превзела институциите.
На този фон, на 27 октомври 2022 г. парламентарната група на Партия „Възраждане“ внесе в Народното събрание проект за „Закон за регистрация на чуждестранните агенти“. Тази законодателна инициатива е поредният от серията подобни опити на антидемократични държави и политически партии по света да наложат репресивни мерки срещу граждански организации.
Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) не би обърнала никакво внимание на този законопроект, който засега няма шанс да бъде придвижен, ако той не бе вписан в новия контекст на хибридна война, водена от руската пропагандна машина, и ако българското общество имаше имунитет срещу палео-фашизоидните идеи, на които той се основава. За съжаление нашата демокрация е уязвима, демократичните нагласи в нашето общество са все още като цяло повърхностни и декларативни, а разпознаването и изолирането на репресивни попълзновения не е станало част от нашата политическа ДНК. По тези причини не можем да игнорираме законопроекта на партия „Възраждане“, сякаш че той е някакво безвредно правно недоразумение.
В Русия опитите за дискредитиране на граждански организации чрез клеймото „чужди агенти“ се увенчаха с успех през 2012 г., когато бе приет закон „За внасяне на изменения в отделни законодателни актове на Руската Федерация за регулиране не дейността на нестопанските организации, изпълняващи функции на чуждестранен агент“. С този закон нестопанските организации, които получават средства от чужбина и са ангажирани в широко дефинирана „политическа дейност“, трябваше да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да се обозначават като такива във всички свои публикации и публични изявления. Много организации, които отказаха да се подчинят, бяха прекратени, включително и дружество „Мемориал“, което през октомври тази година получи Нобелова награда за мир.
На 14 юни 2022 г., с решение по делото „Екозащита и други срещу Русия“ Европейският съд по правата на човека обяви този закон за нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (чл. 11 – свобода на сдружаване, тълкуван в светлината на чл. 10 – свобода на изразяване). Съдът посочи, че създаването на статут на „чуждестранен агент“ силно ограничава възможността на организациите-жалбоподатели да осъществяват своята дейност поради тяхното стигматизиране. Неправителствените организации трябва да бъдат свободни да търсят и получават финансиране от различни източници, а разнообразието на източниците укрепва независимостта им в едно демократично общество.
Две години по-рано, на 18 юни 2020 г., Съдът на Европейския съюз постанови нарушение на общностното право по дело С-78/18 на Европейската комисия срещу Унгария, във връзка с подобен закон, ограничаващ финансирането на гражданските организации. Съдът намери, че Унгария е нарушила задълженията си по член 63 на Договора за функциониране на Европейския съюз и редица членове от Хартата на основните права на Европейския съюз (свободно движение на капитали, свобода на събранията и сдруженията и др.).
Внесеният в края на октомври 2022 г. законопроект от партия „Възраждане“ отива много по-далеч от своя руски първообраз и от унгарския му епигон в посока на унищожаване на гражданските свободи. Например, за разлика от руския закон, който е насочен главно срещу нестопанските организации, занимаващи се с политическа дейност, и цели тяхното морално дискредитиране, законопроектът на партия „Възраждане“ засяга всякакви „физически и/или юридически субекти“, независимо дали дейността им е политическа, и цели не само тяхното дискредитиране, но и изключването им от обществения живот. Огромен кръг лица и организации биха подлежали на гражданско умъртвяване, ако са получили 1 000 или повече лева от източник в чужбина.
Законопроектът на партия „Възраждане“ не е просто юридически несъстоятелен, противоречащ на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и първичното право на Европейския съюз. Той е по принцип несъвместим с типа обществени отношения, характерни за съвременната ни държава и общество. Очевидно е, че подобно законодателство, безпрецедентно по своето мракобесие в Европа, не може да бъде част от обществения ред в едно демократично общество, още по-малко в държава членка на Европейския съюз.
На пръв поглед законопроектът е мотивиран от желанието да се прилагат принципите за прозрачност, отчетност и устойчив ефект на дарителските инвестиции. Но неправителствените организации у нас и сега имат строги задължения за публичност, отчетност и прозрачност съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за местни данъци и такси, Закона за счетоводството, Закона за мерките срещу изпирането на пари, а имат също и задължения за обявяване на дарения в Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Но докато всеки може да провери официалните източници на финансиране на граждански организации в съответните публични регистри, остава неясно кой е кръгът от невидими бенефициенти на финансови потоци от Русия към България, и кои са спонсорите на безпрецедентно активната напоследък руска хибридна пропаганда. Не сме ли свидетели как чужди агенти викат “дръжте чуждите агенти”?
Също така на пръв поглед, законопроектът е мотивиран от идеята за суверенитет: изглежда логично, че не бива чужди правителства да се бъркат във вътрешните работи на България. Но правото на участие в обществения живот, правото на свободно сдружаване, както и правата на човека и гражданските свободи като цяло, не са «вътрешни работи» на България. Принципът, че те са от всеобщ интерес и подлежат на международно разглеждане, е утвърден принцип на международното право. Всеки може да изрази загриженост и да съдейства на практика за тяхното съблюдаване в коя да е държава, колкото и да се мъчат диктаторите и автократите да затворят границите си за «чуждо влияние». Аргументът за «ненамеса във вътрешните работи» от десетилетия е рутинна част от стратегиите за смазване на гражданското общество, прилагани от всички авторитарни режими.
Законопроектът на партия „Възраждане“, както показва и анализът на Български център за нестопанско право от 2 ноември 2022 г., не идва у нас на празно място, а е продължение на ред предходни посегателства срещу гражданското общество, извършвани в близкото минало от ВМРО-БНД, Атака, НФСБ и др. Общото в тях е не любовта към родината, а омразата към либералната демокрация, която те възприемат като зловреден внос от външния свят, и по-точно от това, което Путин нарича «колективния Запад». Подобно на своите съмишленици в Русия, Китай, Унгария, Египет, Никарагуа и други автократични режими, българските антидемократични партии се стремят към публично заклеймяване и унищожаване на независимото гражданско общество.
Въпреки тази явна родна приемственост, новото при този законопроект е, че той се появи в контекста на пропутинската хибридна пропаганда, която процъфтява в България. В днешната геополитическа ситуация, кампанията на партия «Възраждане» срещу «чуждите агенти» включва не само внесения през октомври законопроект, но и повтаряните всекидневно и по всякакви поводи уж патриотични обвинения към всички, чиято геополитическа ориентация не е към Русия. Тази кампания има ефект да нормализира расизма и ксенофобията в българския политически дискурс, да задълбочава разделителните линии в българското общество, да дестабилизира Българияи да ни тласка в желаната от Путин посока.
БОЛД призовава политическите партии, гражданското общество, институциите и медиите в България да създадат санитарен кордон около кампанията „чужди агенти“, развивана от партия “Възраждане”. Изолирането на политически субекти с отявлено антидемократичен профил, копиращи и пренасящи на българска почва заклеймени от цивилизования свят практики, може да има само здравословен ефект върху българската демокрация.

20 ноември 2022, АDD

Mоже да хареса още