Излезе книгата със стихотворения на Ивайло Кантарджийски. „Ром съм” – това е заглавието на 94-годишния автор. Първа, издадена от близки и роднини на поета, дар за рождения му ден. Прекрасно! Да имаш хора, които не само да те познават, да чувстват и твоя живот, да се сещат, че и ти имаш твоите очаквания, надежди, че…
Сетил се Кънчо, братовия син, той знаел, че чичо му мечтае да види написаното от него в книга. Събрал няколко души от родата и превърнали съня на чичо си в действителност. Точно на рождения му ден.
Разправям тези приказки не заради сантименталния им заряд, обратно – добре би било да отрезвеем, да се сетим, че точно ние, и по-често, трябва да правим тези усилия, за да родим добро, незабравима радост, празник.
„Ром съм” – колко ли читатели биха желали да се присъединят към това откровение на Кантарджийски! Особено сега, когато немалко млади хора са зачрекнали тази „подробност” от своята биография. Колко ли са техните доводи за премълчаването на своя произход. А вероятно, ще се чуят и гласове, които да оприличат съкровените думи с байганьовото „Булгар, булгар!”. Не, нямат допирни точки претенциозния, патриотарски повик и опорното желание да се равнопоставиш – „Ром съм”, да събереш в две думи и „мъката ромска”, която „на нашел амендар – не бяга от нас”, и ме прави щастлив „само когато сънувам”. „Кате ащи ром те ровел пес – Къде може ром да се оплаче” – отзвучават безутешните въпроси на поета.
Ивайло Кантарджийски пише от младежките си години, едно от първите му стихотворения – „Нево дюняс”/”Нов свят” е публикувано във в. „Неве рома”/”Нови роми” в края на 50-те години (1957-а), когато сценария за филм, също „Неве рома”, на талантливите творци Й. Янков и К. Русков, по думите на Г.Колев „потъна там някъде в джунглата на кинематографията”. Времена всякакви, и надежди – все едни:
Бут ли берша ка накхен,
са чука ли ка овас.
Жарас лачше дйеса те авен,
О рома по-хари те ровас.
Превод:
Много ли години ще минат,
все така ли ще останем.
Чакаме добрите дни да дойдат,
по-малко ромите да страдат.
Всъщност, точно тази обобщена картина от живота на ромите не касае Кантарджийски. Той е наследник на най-древния занаят на ромите, родата му е владяла ковачлъка насред София и Банкя. Ковач е бил и той, ковачи били и петимата му братя. Трудът им е бил ценен, получавали щедри дарове за ромския си майсторлък, но това не ги е отчуждило от парливите въпроси на общността. Те били сред първите ангажирани с многобройните инициативи на хората от родния столичен квартал „Факултета”. Ивайло е влюбен в театъра и се включва активно в създаването на ромския театър, в първите негови представления; участва в утвърждаването на идеята за ромски ансамбъл, която привлича най-добрите музиканти от страната, и за кратко време спектаклите на „Рома” се превръщат в събитие, което привлича вниманието на асове на българската култура като Иван Кожухаров, Ивайло Тренчев, Асен Старейшински, Георги Парцалев, Методи Андонов – „актьори, писатели, поети, художници, музиканти, кинаджии, студенти от ВИТИЗ…”, спомня си Павлина Д. Всички те с нетърпение очакват всеки концерт, всяко представление на незаменимите виртуози, гениалните артисти от „Рома”.
Свири, циганино клети,
опъни стари звучни струни
…
Ех, мургав музикант,
без ноти,
израснал беден,
без имоти. („Музикант без ноти” )
И. Кантарджийски и днес не остава равнодушен към времето с днешните му въпроси към ромската общност – боли го и за ранните женитби, и за недоучването, и за бездушието, омразата, дискриминацията.
Ма сигярен, терне чшаялен,
цикне да те ачшон.
Ма мукен , туме даялен
Чшая цикне дая те ачшон
Превод:
Не прерязвайте, мили момичета,
крехките плитки на младостта,
не е радост, мили майки,
децата ви да стават булки,
майки, още от деца.
Не се мерят тези стихове с върховете, които завоюваха „Рома”, но те, техният автор, не отстъпват нито на йота от огромната, неописуема еуфория, достигната в работата на артистите от ромския ансамбъл.
Ще дойде ли такова време за ромското изкуство, ще се появят ли тези верни защитници на ромската култура, да възродят ромската душа, да я направят достояние на Родината. Това все се пита и автора на стиховете от книгата „Ром съм”.
Много са безсънните нощи,
отминали в празни мечти.
Очакваш да стане чудо!
Душата ти отново боли.
Васил Чапразов
1 май 2023, АДД