Васил Чапразов
В първия ден на новата седмица (Елате утре.) ще се проведе конференция по въпросите на Националната стратегия за интеграция на ромите.
Не първата за пет години, дано не и поредната, с която да се оправдае правителственото, че и парламентарното темерутство спрямо ромите (Стратегията е приета с Решение на Народното събрание от 01.03.2012 г.). Кураж трябва да дойде, и повече воля, далновидност, открито назоваване на целите. Разбра се за кого работят тишината, дипломатичния тон, чии интереси избуяват след всяко премълчаване. Видя се и колко струва думата на тези, които градяха уж планове за отслабване на обръча от слагачи на фалшивия НССЕДВ – запяха в хора на безгласните и тарикатите, с планове за съвместни действия. Узакониха и доносниците, всъщност те винаги са имали своето запазено, гарантирано място, с две думи, пожеланото, очакваното няма да ни срещне, пътеките ни се разминават.
Резултатите до сега – близки до познатите от минали години, минали документи, например – Рамковата програма за равноправна интеграция на ромите; около началото, около рамката. Защо?
Защото Ромите, които и да са те, от която и да е организация, не могат сами да по стигнат особена ефективност в изпълнение на Стратегията, без откритата, ясна финансова и организационна подкрепа на правителството и местната власт.
Защото до днес те не са в реалната власт, не са дори представители на управлението, както често ги третират роми от гетата.
Защото водещите, финансово укрепнали организации, често стъпват не на опита, а на гърба на предшествениците си и забравят, че достойнството, „о романипе”, не са пренебрежимо условие за траен успех и искрено уважение.
Защото през всичките „години на интеграция” ромските избраници безропотно слушат(които не слушат, остават сами) нескопосаните отчети на правителствата за тяхната, на неправителствените организации, дейност, произведени главно от това недоносче Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, което прилежно е обучавано в изпълнение ролята си на граничен страж/буфер между ромите и правителството.
Защото организацииге, в стремежа си да оцеляват, да приютяват активисти за работа с ромите, са всеядни – работят по въпроси и на здравеопазването, и на правата, и на безработицата, и на икономиката, и на културата, и на образованието, и на журналистиката…, и се задоволяват с посредственото ниво на редови изпълнители, които все чакат благоволението на своите работодатели – „забравили” да ги подготвят е за „маршалски пагони”.
Факт – няма ромска организация, която да разпределя европейски или други донорски средства, да води специализирано обучение на кадри в различни области.
И все някой успява да обедини усилията им(обикновено нером), притиснат от необходимостта да реализира проект за милиони в ромските гета, и все остават разединени, независимо от познатата до втръсване тъпа болка, че отново са в хорото „който плаща, той заръча музиката”.
Всъщност, историята на ромското обединяване не е с вчерашна дата. И механизмите, достигнатите помирителни, доверителни, прагматични, задоволителни (по отношение на постове в ръководството), философски, исторически оправданите, условия не са били партийно едноцветни или програмно ограничавани, но…резултатът е бил един – несполука (каква ли френетична еуфория обзема нацистите, облечени в хамелеонските костюми на националисти?!). Защо?
Защото ромските избраници няма къде да се събират, да заседават, да се срещат с представители на организациите, на властта, на посолствата, на донори, да посрещат гости (в същото време колко топли и уютни офиса за работа с ромите има в София?!).
Защото ръководителите нямат средства, за да пътуват из страната, няма кой да обезпечи елементарните им организационни нужди.
Защото някои от избраниците „се загубват” на първия завой (я колко примамливи оферти за моя интелект и опит имало, а аз да си губя времето с…?!) – „изведнъж” те се сещат, че вече имат име, че са посочени, отбелязани, приравнени с първите, най-добрите, а това значи, че могат сами да създадат някаква организация и т.н., и т.н. Общото ромско дело? – че то е прекалено тежко, уморително, неблагодарно! Пък и това не е ли работа на държавата – близо милионното ромско население с всеки ден натежава, спъва общия напредък: колко са училищата с близо 100% роми, чиято нефункционална грамотност е „достойна” за стопроцентова отдаденост на цяло министерство; колко са населените места с 60% ромска безработица; колко са ромите, които стигат до пенсия; каква камбана да бием за смъртността при ромските деца, за ранните женитби…
Добър си, така е, ето ти проект за…Но държавата? Какво държавата, ти не си ли държавата?
Да, ромските активисти, ех че хубава дума от отечественофронтовското време, са превърнати в „държавата!” за ромите. Разбира се, до там, до гетата, до махалите, до беззъбите ентусиастки разговори „по проблемите”. До навличането на всичката ромска омраза, за всяка несгода.
И никой в махалата не се сеща, че ром в общината няма, ром в областното ръководство няма, ром в министерството няма. А искат от рома, от оня в неправителствената организация, нали той е техен човек, той пари получава, чак от чужбина, да решава техните въпроси, било те за работа, за стипендия, за пътни до училище, за погребение, за…всичко. Има проект, рома си служи с тази дума, и често за него тя граничи с вездесъщност, но не и с конкретен въпрос за решаване, конкретна финансова ангажираност и отчетност(кой, къде и как внушава всичко, всичко друго, това не се знае?!).
Но се знае, че тринайсет ромски организации във Видин, Пазарджик, Сливен, София, Стара Загора, Монтана, Лом, Плевен… бяха проверявани 18 месеца от ДАНС, за 4,4млн лева, долара (така и не се разбра точната сума от главния обвинител по делото, боса на Евророма Цветелин Кънчев, защото във всяка телевизия, през есента на 2010 той съобщаваше различно число), получени от Ромски образователен фонд в Будапеща за десегрегация в образованието; че месеци наред десетки участници в образователните проекти бяха привиквани, мъкнеха счетоводни документи, пишеха обяснения из службите, с какви ли не експертни въпроси из близката и по-далечна циганска история… Близо година, а и до днес, всички медии, журналисти се събуждаха и си лягаха с въпроса „де са парите за ромската интеграция” и си отговаряха така че на всички да е ясно: „откраднати са от ромските лидери”.
След 18 месеца разследване „по сигнал на Борисов и Цветанов” прокуратурата не установява престъпления. А на запитване на в. „Сега” във връзка с проверката, изпълнителният директор на Ромски образователен фонд Юдит Сзира отговаря:„Всеки подкрепен от нас проект е инспектиран в продължение на минимум една година. Досега проверяващите ни екипи не са открили никакви злоупотреби на финансови ресурси“.*
В допълнение – до 2011 г. представители на РОФ са направили 42 посещения в България с цел финансов мониторинг.
И, разследването на организациите започва месец след жълтите картони, които роми вдигнаха през септември 2010 г. на Цветан Цветанов за политиката на ГЕРБ спрямо най-голямото българско малцинство – ромите. И, всичко започва с парламентарно питане до премиера Борисов на циганката Милена Георгиева, депутат на Коалиция за България. През октомври 2010! Народната представителка се тревожи „как са похарчени около 5.5 милиона долара, отпуснати на наши фондации от Ромския образователен фонд (РОФ) за десегрегация.”
Защо се увлякохме в разказа на тези факти?
Защото това преследване демонизира цялото ромско движение, много от организациите и лидерите им бяха белязани, по стария, изпитан метод на службите, с отровния цвят на недоверието и страха.
Двама енергични и успешни ръководители не издържаха на полицейския натиск и си отидоха от този свят.
Днес Милена Георгиева е съветник по етническите и интеграционни въпроси на министър Калфин, председател на НССЕИВ – не смятам, че са осребрени „заслугите” й от преди шест години, но трудно е да повярвам, че тя ще се ангажира с разследване на ефективността на институциите, които са натоварени с изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите. А това, предполагам, ще се хареса и на премиера на Република България, който в края на септември 2015 г., пред журналисти в Брюксел заяви:”Имаме много стотин хиляди роми, за които полагаме много грижи. Милиарди отиват за тях всяка година, за да ги задържаме на територията на България.”
С повече късмет, може да попита и къде са приети тези пари за ромите, къде и кой, пред кого ги отчита.
| Понеделник, 08 Февруари 2016 |